Петя Славова
Водата се оказва водеща сила в живота и творчеството на Алцек Мишев – международно признат италиански и български художник.
Водата като средство за придвижване, като символ на пречистване, на промяна, е център на концептуалното му изкуство и най-известните му пърформанси, в които преплува океан с лайнер или „лети“ с плавници.
Водата присъства и в малкия аквариум, върху който художникът чертае петолиние, за да преоткрие звученето на музиката. Следи рибите в него и подрежда мелодия, която водните обитатели „пренаписват“ с движенията си, превръщайки се в ноти.
Алцек Мишев е знаково име на световната сцена, но доскоро непознат за България. Роден е в Дупница. Напуска нелегално страната в началото на 70-те години, като това и следващото десетилетие творчеството му е свързано с авангардното изкуство и пърформансите. След като преплува Атлантика на борда на презокеански лайнер, има възможността да се прочуе подобно на творци като Марина Абрамович и Христо Явашев – Кристо, но Алцек сменя радикално курса на търсенията си и решава да се завърне към живописта и към по-класическите форми на художественото изкуство. Дори твърди, че никога не се е отказвал от живописта.
Живота и творчеството му представя филмът на Мария Аверина „Да летиш с плавници“ (продуцент Мартичка Божилова, Агитпроп), с който се откри и тазгодишното девето издание на фестивала Master of Art и който спечели и голямата награда за български филм. Продукцията получи и наградата на Гилдия Критика на 27-мия фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ в Пловдив.
Действието се развива между България – родината на Алцек Мишев, и Италия – страната, в която живее и твори. Подобно е движението и в предишния филм на Мария Аверина „От Кремона до Кремона“ (2016), в който паралелно са проследени истории на лютиери от българския завод „Кремона“ в Казанлък и техни сънародници, преместили се в италианския град Кремона – меката на изработка на цигулки. И в двата филма режисьорският фокус е насочен към герои, обвързали напълно всекидневието си с изкуството.
Разказът в „Да летиш с плавници“ тръгва от дома на художника в Акуи Терме, Италия и завършва в другата му къща, в Монтекиаро, като откроява позицията на него и съпругата му (архитект) да съхранят духа на сградите във времето, в което са строени. Мария Аверина проследява естетическите и експериментаторски търсения на твореца. Свързва ги с миналото му в България, което със сигурност е повлияло на неговото бунтарство, непозволяващо му да стои мирен независимо от коя страна на Желязната завеса се намира, и което формира философския му светоглед.
Камерата на операторите Георги Богданов и Борис Мисирков допълва картината на неговите интереси, като улавя фините творчески внушения на художника и същевременно внимателно доближава и до личния живот на Мишев. Но само толкова, доколкото той допуска. Алцек говори оскъдно за миналото си в България. Уловено е болезненото чувство, което изпитва, спомняйки си, че е изоставил семейството си, за да излезе от страната.
Филмът документира и неговото завръщане в родината след 50 години странстване и трогателните срещи с приятелите му, повечето изтъкнати представители на българската култура, сред които литературните критици и историци Светлозар Игов и Михаил Неделчев, преводачът и поет Кирил Кадийски, аниматорът и режисьор Тео Ушев. Творчеството му е оценено и от изкуствоведите Любен Домозетски, Яра Бубнова и Правда Спасова. Мария Аверина проследява и срещата на Алцек с брат му Калин Мишев, избрал да живее скромно и усамотено. Режисьорката елегантно оставя тези срещи неподправени, съхранили емоционалните контрасти на радост и тъга. Особено ценно е познанството му и с поета Биньо Иванов, чиито стихове (озвучени от писателя Емануил Видински) Мария Аверина използва за цялостно структуриране на филмовото повествование.
Сценарист на филма е журналистката Мариана Светославова, която първа попада на проектите на българския художник в интернет. Със снимките започва и търсенето на причините как творецът, чието име през 70-те години е включено в книгата „Европа – Америка – различните авангарди“ на Акиле Бонито Олива, представяща най-влиятелните 30 европейски и 30 американски художници, остава непознат за българската аудитория.
Снимачният период продължава пет години, като не само COVID пандемията е причина за удължаването на работния процес, но и намиране на баланса между съдбата на Алцек, не по-малко вълнуваща от изкуството му.
Разказът, монтиран от Нина Алтъпармакова, прави контраст между променения роден град на художника, в който той трудно намира родния си дом, и непроменените зали, сякаш застинали във времето, на Националната художествена академия, където е учил Мишев.
Ценен акцент е визитата в Рилския манастир, където е изографисвал Иван Зограф от Кочериново. Става ясно, че Алцек е негов правнук.
Акцент във филма са и търсенията на автора, за когото пътят, прекрачването на граници с нетипични средства като чифт плавници например се превръщат в метафора за смисъла на живеенето.
Режисьорката подчертава конфликтите, които не спират да движат твореца и непрестанно променящите му се възгледи. Така въпреки че попада на Запад в пика на пърформансите, той стига до извода, че те остават само провокация, която е трудно да се нарече изкуство. Прави ги най-вече за да има теми, които да рисува. Това се случва с „Преплуване на Атлантическия океан“ по маршрута Саутхамтън, Великобритания – Ню Йорк (1979 – 1982). Рисува и плавниците, с които лети над водата, както и акцията в прозрачния контейнер в рамките на Венецианското биенале през 2000 г. Всяка от темите, които е измислял, Алцек Мишев „надрасква“ по-късно с химикал и натрупва цвета върху платното, за да превърне нетрайните инсталации в непреходни творби, оставящи следа във времето.
Мария Аверина улавя разочарованието на твореца от липсата на смисъл от повтарянето на модели и утвърджава самоиронията на автора към собствените му визуализации.
„Да летиш с плавници“ е повод както за завръщането на художника, така и за организирането на две изложби с негови произведения в България, които са поанта във филма. Първата е през 2019 г. „Най-новите малки картини на плувеца“ в независимото културно пространство Swimming Pool. С втората „Акуи – Милано – София“, по повод 80-ата годишнина на художника, са подредени 146 произведения на Мишев в тринайсет зали в Националната художествена галерия. Именно това събитие съпровожда и финалните надписи на филма. Илюстрира хоризонтите на Алцек и изкуството, което оставя за съвременниците и за поколенията.
„Да летиш с плавници“, документален, реж. Мария Аверина, България, 2023, 81 мин.
