Мария Гетова
Изкушението героинята от драмата „Куклен дом“ на Хенрих Ибсен Нора да бъде прочетена през феминистки ключ, е особено силно в контекста на борбите за идентичност, популярни в изкуството днес. Историята на жената, надмогваща социалните очаквания за ролите си на съпруга, майка и домакиня за сметка на себеутвърждаващия възглас, че е преди всичко човек, е любима за последователите на феминизма. От друга страна, Нора не винаги е харесвана – наивното ѝ и безгласно поведение в първата част на пиесата, характерно за патриархалните отношения на 19. в., рискува да е неприятно и дори дразнещо за съвременния зрител. Поради това Нора е труден образ, който лесно може да бъде поставен твърде равно и еднозначно.
Прочитът на „Куклен дом“, който Тимофей Кулябин прави за сцената на Народния театър „Иван Вазов“, не изпада в нито една от тези крайности. Изходът е прост, особено за режисьор от неговия калибър – действието на пиесата е пренесено в съвременността и е използвано като вход към въпроси, надмогващи конкретния сюжет. Това не означава, че текстът на пиесата не е запазен или репликите не са пресъздадени (макар и в методологически съкратен вариант), а че чрез подмяната на цялостната обстановка Кулябин развива пиесата на множество равнища. Той позиционира действието в настоящето чрез сценографските решения, костюмите, новите технологии и дори чрез езика.
Най-силното му решение е пренасянето на дискурса във формата на дигитални текстови съобщения. Комуникацията е дигитализирана чрез показване на екраните на телефоните на актьорите в реално време над сцената. Това не отнема от сложността на задачата, пред която се изправят актьорите, а напротив – създава раздвоение между текста и играта. В същото време последната се превръща в игра на втора степен – играта пред зрителя е едновременно и игра на изказаното и премълчаното между персонажите. Съобщението се превръща в отделен герой, социалната мрежа – във вид наратор, който разкрива разликите в човешкото поведение и думи при общуването без физическото присъствие на отсрещния.
Първото действие започва с паралелните образи на Хелмер и Нора във всекидневни занимания – отглеждането на детето им или ходенето на бръснар. Фокусът над всекидневието присъства и в оригинала, но в постановката на руския режисьор то е особено видимо, тъй като баналните елементи от живота на брачната двойка са познати на зрителя. Пространствата, обитавани от персонажите, са изчистени, но все пак са достатъчно символно обременени, за да пресъздават атмосферата на семейния живот в 21. век. Телефоните не са просто статични обекти, а част от интимната сфера, която Ибсен изследва в пиесите си. А интимността при него винаги е част от по-голямата сфера на социалното, което обуславя поведението на личността.
Тъкмо в бунта срещу тези социални рамки Нора се откроява, нейната трансформация, пресъздадена великолепно от Радина Кърджилова, е тази на индивида, излязъл от социалната си роля и очакванията за нея. Особено силна е играта ѝ във второ и трето действие, които отключват моралните дилеми и действат като тласък за промяната в поведението на главната героиня. Кулминацията на напрежението е в двете сцени, свързани с възможността или попречването на предаването на писмото от Крогстад, дискредитиращо Нора, разиграващи се паралелно на сцената.
Представянето на няколко действия на сцената едновременно, използвано нееднократно от Кулябин, изглежда кинематографично и създава усещането за отдалеченост на зрителя от действието. Персонажите също са отдалечени помежду си, има чувство за отчуждение, което се постига чрез стерилната обстановка и телефонната текстова комуникация. Това е постигнато и чрез затварянето им зад „похлупака“ на преградата между тях и публиката, което е ефектно, макар и познато решение за пресъздаване на метафоричния кукления дом. Не на последно място, постановката показва и как дигитализацията създава нов вид куклен дом, позволявайки на потребителите да имитират или дори изиграват емоциите си в рамките на социалните мрежи.
Тимофей Кулябин не поставя акцента върху Нора и нейната лична емоционална драма, която днес изглежда позната и почти тривиална, а върху по-широките обществени промени в отношенията между хората. Поради това и работата му с Народния театър „Иван Вазов“ би могла да бъде определена като успешна. Успешна във въвеждането на нови за българската сцена подходи, както и в пренасянето на „Куклен дом“ във форма, в която натрупалите се представления и прочити на норвежкия класик не натежават над собствения смисъл, заложен от режисьора.
Хенрик Ибсен, „Нора“, реж. Тимофей Кулябин, Народен театър „Иван Вазов“
