Луиз Глик
Огледален образ
Тази вечер се погледнах в тъмното огледало и
видях образа на баща ми, който беше прекарал
живота си по този начин,
в мисли за смъртта, изключвайки
въпросите за чувствените наслади,
и накрая му бе лесно
да се откаже от своя живот, тъй като
беше празен: дори
гласът на майка ми не успя да накара татко
да се промени, нито да се върне,
защото той беше убеден,
че щом си неспособен да обичаш друг човек,
нямаш място на този свят.
Огледалото
Наблюдавам те в огледалото и се питам
какво ли е да си толкова красив
и защо не се обичаш,
ами се порязваш, като се бръснеш, все едно
си сляп. Мисля, че ми даваш да те зяпам,
за да се настроиш против себе си
с по-силна ярост,
искаш да ми покажеш как ожулваш плътта си
с презрение и без да ти мигне окото,
докато те видя във вярна светлина,
като страдащ мъж, не
отражението, което желая.
Притча за гълъба
В едно село живеел гълъб.
Щом отворел уста,
сладост се изливала, звук,
подобен на сребърна светлина около
черешовия клон. Но
гълъбът не бил доволен.
Гледал как селяните
се събират да слушат под
разпъпилото се дърво.
Той не си мислел: аз
съм по-високо от тях.
Искало му се да ходи сред хората,
да изпита бурните човешки чувства
отчасти заради своите песни.
И така гълъбът добил човешки образ.
Открил страстта, открил насилието,
отначало съчетани ведно, после
като самостойни емоции,
които не се
вмествали в музиката. Затова
песента му се променила,
сладостните трели на копнежа да бъде човек
станали горчиви и унили. После
светът се отдръпнал; мутантът
го разлюбил,
паднал от черешовия клон,
изцапан с кървавия плод на дървото.
Значи все пак е вярно, не е просто
правило в изкуството:
промениш ли формата си, променяш природата си.
И времето прави това с нас.
Залез
По същото време, когато слънцето залязва,
един фермер гори сухи листа.
Нищо не е, този огън.
Дребна работа, контролирана, досущ като
семейство, начело на което стои диктатор.
Въпреки това, щом лумне, фермерът изчезва.
Откъм пътя той е невидим.
В сравнение със слънцето всички огньове тук
са кратковременни, дилетантски –
замират, когато листата догорят.
После фермерът пак се появява и изгребва пепелта.
Но смъртта е истинска.
Като че ли слънцето е свършило това, за което
е дошло, подбудило е растежа на нивата, после
е насърчило горенето на земята.
И вече може да залезе.
Земен червей
Не е печално да не си човек,
нито пък животът, прекаран изцяло вътре в земята,
е унизителен или празен: в природата на разума е
да защитава своето величие, както е в природата
на ходещите по повърхността
да се страхуват от дълбините – твоето
положение определя чувствата ти. И все пак да крачиш
върху нещо, не значи да властваш над него –
по-скоро е обратното, маскирано подчинение,
чрез което слугата допълва господаря. По същия начин
разумът презира онова, над което няма контрол,
то на свой ред ще го разруши. Не е мъчително да се върнеш
без говор или зрение: ако по подобие на будистите
човек откаже да изостави
атрибутите на Аза, той се появява в пространство, което
разумът е неспособен да възприеме, защото е физическо, не
метафорично. Как го наричате? Безкрайност, сиреч
това, което не може да се измери.
Превод от английски: КАЛОЯН ИГНАТОВСКИ
