Иван Звънчаров е директор на Университетския архив на НБУ. Филолог по образование. Работил е като уредник на Литературен кабинет „Иван Богданов“ в Националния литературен музей, както и в Дирекция „Публичност на архивите“ на Държавна агенция „Архиви“. От 2011 г. е служител в Центъра за документи и архивни фондове на Нов български университет, който през 2016 г. е трансформиран като част от Центъра за книгата и продължава да функционира под наименованието Университетски архив на НБУ.
В последно време от Архива на НБУ се появиха находки, представени в отделни издания. Какво бихте откроили сред тях?
В НБУ наскоро бе реализиран един проект – публикуването на монографията на проф. Мирослав Янакиев „Българско стихознание“ в едно второ издание, подготвено повече от 60 години след първото, но разширено този път с допълнителни текстове на проф. Янакиев, а и с някои от множеството рецензии, написани в България и чужбина след появата на книгата през 1960 г. На пръв поглед трудно можем да определим като находка работата с толкова знаков за българската наука текст – повече възхваляван, нерядко обругаван, а най-често останал непрочетен. И все пак именно даряването на архивните документи на проф. Янакиев на Университета от неговата дъщеря Мирена Янакиева през 2015 г. беше повод архивистите да се заровят в мазето на едно от жилищата на семейство Янакиеви, където, под купища от книги, кротуваха няколко дебели папки, а между тях и тези, в които бяха открити работните материали по подготовката на „Българско стихознание“ – анализи на стихове, чернови и белови на монографията, екземпляри от първите отпечатани отзиви и рецензии, по-късни бележки по преработката на публикуваната вече книга. Още тогава си дадохме сметка, че тази конкретна „находка“ трябва да ни поведе към реализирането на едно ново издание. Задачата приеха специалистите от департамент „Нова българистика“ и книгата днес вече е факт. Подобни стъпки в Университетския архив се изминават нерядко: приемане на архивни материали – определяне на конкретна тема – свързване с преподаватели от различните департаменти на НБУ и работа с тях по реализирането на бъдещи издания, представяния, конференции и изложби.
Има ли архивен фонд, където и да се съхранява той, с който непременно искате да работите и да проучите докрай?
Нямам такива мечти. Желанието да се работи с определени фондове се определя от задачите, които сме си поставили. В този смисъл често се налага да се проучват, казано най-общо, лични или учрежденски архивни фондове, които се съхраняват навсякъде из България, понякога и в чуждестранни архивохранилища.
Как бихте представили Вашата професия пред аудитория от непосветени?
Често ми се налага да обяснявам какво работя, без да успея да събудя каквото и да е любопитство у слушателите. Сякаш любопитството e една от водещите енергии в тази професия. Стремежът да преминеш отвъд невидимите граници на общоизвестните факти за личности, събития и идеи, да фиксираш едно ново познание, което да предадеш по-нататък за преценка и ползване, е една представителна характеристика.
Какви житейски пътища ви доведоха до работата с архиви и бихте ли повторили избора си, ако е възможно да върнем времето?
Шансът ми отреди да постъпя в Националния литературен музей – институция, за чиято дейност до този момент не знаех почти нищо. Работата ми там като уредник на Литературен кабинет „Иван Богданов“ беше моята първа „следдипломна квалификация“ и определи посоката, която ме води и до днес. Мога да си въобразя, че съм част от невидимата школа на Иван Богданов, който освен писател, литературен историк и библиограф е и един от малкото, и то от първите българи, занимавали се методично с обучението на архивисти, както и с писането на история и теория на архивистиката. Подготовката на тези негови ръкописи за публикуване ме свърза и с НБУ, където през 2014 г. беше издадена книгата „Архивология“. На втората част от въпроса – сега отговарям положително.
Какви са всекидневните предизвикателства пред един университетски архивист?
Колегите, работещи в системата на държавните архиви, са организирани и профилирани в звена и подструктури, отговарящи за конкретни архивни дейности, като комплектуване, класификация, научно-техническа обработка, дигитализиране, предоставяне на архивни материали за ползване от читатели, представянето им пред публика чрез издания, събития или изложби. В университетските архиви работят малко на брой специалисти, които се ангажират последователно с всички тези дейности. Профилът на Университетския архив на НБУ да събира архивни материали на известни учени и преподаватели, немалко от които са свързани с Университета, води до още предизвикателства. Не е лека задача да бъдат представяни личности като проф. Богдан Богданов, проф. Никола Георгиев, проф. Милчо Левиев или пък доц. Кристиан Таков чрез архивното им наследство, което са ни завещали. Още повече, когато тези хора доскоро са били сред нас, учили са ни, водили са ни, въодушевявали са ни, провокирали са ни да мислим. Трудността е в това да бъде постигната достатъчна степен на отстранение от тези мощни фигури, напуснали ни през последните няколко години.
Кои са най-ценните фондове и материали в Архива на НБУ?
В Университетския архив на НБУ се съхраняват, от една страна, личните фондове –архивни материали на изявени учени, преподаватели, писатели и артисти, а от друга – документите, отразяващи дейността на администрациите на Университета от неговото създаване до днес, или както обобщено ги назоваваме – „институционален архив“. Съвсем естествено е личните фондове да провокират по-осезателно. Те отразяват живота, дейността и приносите на знакови за българската културна история личности като философите проф. Иван Саръилиев и проф. Цеко Торбов, историците проф. Петър Мутафчиев, акад. Вера Мутафчиева и проф. Пламен С. Цветков, епиграфите проф. Веселин Бешевлиев и проф. Георги Михаилов, археолога ст. н. с. Магдалина Станчева, траколога проф. Александър Фол, театралния режисьор проф. Кръстьо Мирски, художниците проф. Васил Стоилов и Христо Берберов, оперната певица проф. Райна Михайлова, композиторите проф. Милчо Левиев и проф. Симо Лазаров, изкуствоведите проф. Любен Прашков и проф. Любомир Миков, строителния инженер проф. Хаския Нисимов, литераторите Атанас Славов, Николай Дончев, Малчо Николов и проф. Никола Георгиев, езиковеда проф. Мирослав Янакиев, преводачите проф. Лиляна Минкова и Йозеф Клайн, юриста доц. Кристиан Таков, основателя на НБУ проф. Богдан Богданов. Не бих ги степенувал по ценност, още повече, ако става въпрос за отделни документи – имената са достатъчно показателни.
Как изобщо осъществявате връзката между архива и неговото представяне пред публика?
Осъществяваме свързвания на различни нива. Свързваме се с Издателството на Университета и с департаментите на НБУ (най-често с департаментите „Нова българиситка“, „История“, „Философия и социология“, „Право“, „Музика“, „Изящни изкуства“ и „Средиземноморски и източни изследвания“), за да реализираме издания, състоящи се изцяло или пък включващи частично архивни документи от съхраняваните при нас лични фондове. Каталогът, посветен на 100-годишнината на художника Васил Стоилов, книгата с избрани текстове на проф. Кръстьо Мирски „Театрал европеец“, монографиите на проф. Георги Михаилов „Класическа епиграфика“ и „Траките“, сборникът със статии на проф. Цеко Торбов „За правото, обществото и философията“ са само някои от тях. Свързваме се с Музея на НБУ, а и с галерия „УниАрт“, когато работим по изложби, посветени на нашите фондообразуватели. За съвместни изложби осъществяваме партньорства и с външни институции като Държавна агенция „Архиви“, Института за балканистика с Център по тракология към БАН и Националната художествена галерия. Като представяне пред студентите и посетителите на Университета може да бъде определено и осъщественото експониране на архивни документи в наименуваните аудитории на НБУ. В сътрудничество с Библиотеката на НБУ са създадени сайтове за семейство Торбови и за проф. Петър Мутафчиев. Като част от Центъра за книгата на НБУ и възползвайки се от създадената организация в неговите пространства, осъществяваме жива връзка с публики при представянето на отделните архиви на място – в книжарниците на Университета, а едновременно с това и чрез различни онлайн платформи.
В исторически аспект архивните документи са основни информационни източници за миналото ни. Това ежедневие, свързано с отминалото време и историческата ни памет, променя ли Вашия мироглед и отношение към съвременната реалност?
Тъй като се занимавам с отминалото време през документите на личности с трудно оспорими качества и постижения, е възможно възприемането ми за света около нас да е подведено през техния опит, дори и без да го осъзнавам. Както споделих вече, все пак умишлено се стремя да се дистанцирам, за да не изпадам в крайности.
Според някои прогнози развитието на технологиите и дигитализацията ще направи излишна професията „архивист“ с днешното ѝ съдържание. Мислите ли, че има повод за носталгия към някои от ежедневните дейности в един архив?
Не съзирам ясно как технологиите биха предотвратили безвъзвратното изчезване на документи, отразяващи живота ни през ХХ век, а и по-ранни, които към момента са извън погледа и влиянието на архивните ни институции. Обърнати към миналото, дори и подпомагани от всякакви технически способи, дейностите на архивистите остават необходими. От друга страна, времето, в което архивните материали на отделни личности ще съществуват само в електронен вариант, но не и на хартия, сякаш не изглежда толкова далечно. Така че поводите за носталгия вероятно ни предстоят.
А може ли да обвиним един архивист в особен исторически „фетишизъм“, ако предпочита допира и съприкосновението до ценни ръкописи на талантливи и велики хора например?
Работата на архивистите предполага чести срещи с подобни документи. В подтекста на този въпрос виждам намек за отдавна разпространяваната мълва, че някои архиви биват „скривани“ от тези, които първи се докосват до тях, било то поради някакви лични амбиции, или пък кой знае защо. В Университетския архив на НБУ полагаме усилия в обратната посока – да се свържем с преподаватели и учени, които имат подобен на фондообразувателя научен профил, като това се случва още преди физическото приемане на конкретните документи от дарителите. Когато приемането се осъществи, а нерядко и преди документите да са обработени както подобава, ние се стремим да представим пред по-широки публики с какво един личен фонд е най-интригуващ. При обработката на документите също се възползваме от възможността, която Университетът ни предоставя – да ги разглеждаме и обсъждаме заедно с широк кръг от специалисти, нерядко и със студентите, на които те преподават.
Каква изненада да очакваме от архива, за който отговаряте?
Следващата изненада също е планирана отдавна. Изследванията на д-р Александра Трифонова, която работи в Университетския архив, и доц. Ясен Захариев – директор на архива от 2006 до 2016 г., върху протоколите от заседанията на Философско-социологическото дружество, водени от неговия секретар Цеко Торбов, скоро ще бъдат реализирани в едно ново издание, което за пръв път ще представи в детайл и събрани на едно място редица от рефератите, изнасяни на заседанията на дружеството, основано от проф. Венелин Ганев и съществувало от 1925 до 1947 г. Усилията за популяризиране на семеен фонд „Проф. Цеко Торбов и Валентина Топузова-Торбова“ продължават след като през годините са организирани събития и конференции, публикувани са сборници, а в НБУ е наименувана и аудитория „Проф. Цеко Торбов“, като в нея са експонирани архивни материали. Наименуването на аудитории, посветени на фондообразувателите в нашия Университетски архив, както и представянето на архивни материали в тях се оформи като традиция в Университета. Неотдавна беше открита десетата по ред такава аудитория – на името на световно признатия джаз музикант и почетен професор на НБУ Милчо Левиев. Намира се в Корпус 1 и е с номер 506. Разгледайте я, когато е свободна от репетициите на младите музиканти – може да се изненадате.
Разговора води ЛИДИЯ ВЛАСОВА
