Разговор с Маргарита Дончева по повод изложбата „Калиграфия от Азбучна молитва до днес“ в Националната библиотека
На 21 март в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ беше открита изложбата на Маргарита Дончева „Калиграфия от Азбучна молитва до днес“. Експозицията е посветена на Деня на поезията, но обединява не само поезията, а буквения знак изобщо. Експозицията остана в Националната библиотека до 31 май.
Откъде дойде идеята буквата да стане основен елемент в творбите ти и как можем жанрово да ги определим?
Идеята за буквата е неразделна част от работата ми в областта на плаката и графичния дизайн. Буквеният знак е синтезът на черното и бялото, позитив-негатив, 1 и 0 и каквато щете форма на дуалност, претворена в едно единно цяло. Буквата, претърпяла еволюцията на знака, е сама по себе си учител в работата ни. Любовта ми към калиграфията и желанието да се потопя в това необятно изкуство вдъхнови моя учител по шрифт и калиграфия в НХА проф. Димитър Трендафилов. Отношението му към буквата като духовно измерение, благодарение на вълнуващия му начин на преподаване, се превърна в път за изследване на много мои колеги.
Как се зароди идеята за калиграфия на български поети и как подбираш текстовете? Кой текст е подходящ?
Поезията е особена форма на словото, която подобно на калиграфията е претворяване на истината. Тя не търпи маниеризъм и лъжа. Поетите са много смели за мен хора, които могат да покажат душата си с риск да бъдат осмени и дори злоупотребени. Вълнението си пред поезията мога да изразя чрез калиграфията и така да се получи единно произведение, което е забележително като симбиоза на изкуствата.
От кое стихотворение може да се получи добра калиграфия? Какви са предизвикателствата пред теб като калиграф, когато се заемаш с дадено стихотворение?
Няма такива рецепти. Възможностите и идеите са безкрайни. Всичко е лично общуване на автора калиграф и произведението. Общуване между душата на поета и душата на художника. Просто понякога се получава „зацепване“, прочитайки даден стих, и се появява композиция и визуална идея. Често зависи от вътрешната нагласа, настроение, момент, важното е да изпитваме сладостното усещане на творчеството.
Как се възприемат творбите ти от колегите и от публиката?
Надявам се, все по-добре. Хубавото е, че професионалистите колеги, които се занимават или имат отношение към калиграфията, споделят усещането за истинност и неподправеност в това изкуство и така мерило е личното преживяване на артиста, без да е съден и определян. Самата калиграфия възпитава в широта на възприятията, толерантност и хармония и това се отразява в колегиални и чисти взаимоотношения. Що се отнася до публиката, нашата мисия е да възпитаваме отношението към хармоничното и винаги да сме сигурни, че сме дали като автори най-доброто от себе си. Калиграфията е претворено слово и така имаме, освен визуалното, още един вход към зрителя. Тепърва калиграфията ще има все повече почитатели заради универсалното ѝ въздействие и все повече ще може да бъде възприемана като абстрактна форма.
В калиграфиите ти присъстват творби и на класици, и на съвременни поети. Може ли калиграфията да бъде мост между поета и читателя?
Разбира се, в това е идеята. Още една гледна точка към стиха, изкуство в изкуството, което да вълнува… Често самите поети са приятно изненадани как могат да бъдат представени техните произведения и самите те откриват нови усещания, така произведението между поет и художник заживява собствен живот и има своята още по-голяма аудитория.
Част от интересите ти са свързани с глаголицата. „Азбучна молитва“, изписана на глаголица ли е сред най-вълнуващите публиката творби в експозицията „От Азбучна молитва до днес“? Какъв беше пътят към тази калиграфия?
Глаголицата безспорно вълнува и вдъхновява, радвам се, че има възраждане на интереса към нейното познание днес. Предполага се, че „Азбучна молитва“ първоначално е била написана на глаголица, но днес ние разполагаме с неин текст на кирилица. Това ме вдъхнови да я възродим близо до първоначалния ѝ вид на глаголица. Благодаря на Камелия Христова, която вече ми беше помагала с няколко превода на старобългарски и която ме свърза с проф. Андрей Бояджиев и той направи транслитерация на азбучна молитва с глаголически знаци. Радвам се, че се получава ползотворно сътрудничество между всички нас, художници, поети, преподаватели и професионалисти. Считам, че творбите в тази изложба са успех не само за мен, а за всички, които чрез текстовете си са участвали за създаването на калиграфиите.
Преподавала си в НХА приложна графика и в Художествената гимназия в Сливен рекламна графика, сега ръководиш основаното от теб ателие „калИГРАфия“, където преподаваш на широка аудитория, какво е отношението на хората?
Шрифтът е особено важен при обучението в професионалната сфера. Той възпитава графична култура в младите художници. За особен успех смятам, че благодарение на моите и на ръководството на гимназията в Сливен и колегите от Националната художествена академия усилия успя да се въведе задълбочена методика за изучаване на шрифта в задължителната програма на всички специалности „Рекламна графика“ в гимназиалния курс в страната.
Важен момент за мен е, че защитих докторантурата си в НХА на тема „Буквеният знак в детското възприятие“, в която изследвах дисциплината Краснописание във възрожденското училище, направих графологични анализи на почерците на Васил Левски, Христо Ботев, Антим I, Хаджи Димитър, Ботьо Петков, както и разработих система за преподаване на курсивни стандарти в съвременното образование. Убедих се, че има огромна нужда от такова обучение за широка аудитория днес и изкуството на буквения знак възпитава и развива хармонично съзнание. Така стигнах до идеята да създам творческото ателие „калИГРАфия“ и днес да има вече проведени над 40 лекции и работилници из цялата страна. Интересът е все по-голям и това е истинско признание както за мен, така и за голямата идея на калиграфията.
Изложбата „Калиграфия от Азбучна молитва до днес“ не е първата изложба на калиграфии, която правиш, но е първата самостоятелна, която излагаш в София. И други твои изложби са били на подобни места, свързани с книгата. Това ли е мястото за творбите ти? Могат ли библиотеките да изпълняват ролята на галерии?
Изкуството може да живее навсякъде. То преобразява пространството. Особено това се вижда на места, които не са традиционните изложбени зали, както е сега в Националната библиотека. Това е важно и за по-големия обхват на аудиторията, както и за преоткриването на различните изкуства едно от друго. Днешният творец е универсален както съвременният човек. Водени от хармонията и истината, пътят на изкуството ни свързва с вълнуващи нови приключения и предизвикателства.
Разговора води ЯНИЦА РАДЕВА
