Анастасия Дилова
МП „Преводач-редактор“
Точно това е преводът според мен. Това е речта като цяло. Да слушаш другия и да се стремиш да погледнеш отвъд собствените си нагласи, за да зърнеш онова, което се опитва да ти каже. Да се показваш на света и да се надяваш, че някой друг те разбира.
Историческото фентъзи „Вавилон: Тайна история“ от американската писателка с китайски произход Ребека Куанг е роман за силата на езика, за тежестта и смисъла на думите, за превода като магия и за преводачите, които могат да злоупотребяват с богатството на езика или да спасят света именно чрез него. Светът на „Вавилон“ е един фантастичен свят, който е в ръцете не на друг, а на филолога – този, който обича и познава езика. Ребека Куанг успява да изгради алтернативна история, поместена в пространство, което едновременно поразително прилича на Оксфорд от 19 в., но разкрива цял един магически пласт на историята, в който ролята на преводачите във фикционалния оксфордски институт по превод „Вавилон“ е да поддържат баланса със силата на езика. Името на института се обвързва с библейския мит за Вавилонската кула и разпадането на общия език на много езици, откъдето идва и разбирането на учените в института, че тяхното призвание е да се опълчват срещу проклятие, наложено от самия Господ – главозамайваща концепция, в която те възпитават младите студенти, постъпили в института с намерението да станат преводачи и да участват в поддържането на крехкия баланс в международните отношения на Британската империя с колониите ѝ. В кулата се произвеждат магически сребърни кюлчета, чиято сила се крие в двойките думи на различни езици, т.нар. когнати, които преводачът гравира върху кюлчето, за да може да бъде задействана магията; и то не в самите думи, а в есенцията на езика, която думите са неспособни да изразят – на онова, което се губи, когато се прехвърляме от един на друг език. Оказва се обаче, че кюлчетата, произвеждани от среброделците във „Вавилон“, са станали обект на злоупотреба от страна на властимащите и аристокрацията – те ги използват, за да сверяват часовниците си или да задвижват по-бързо каретите си, когато всъщност могат да бъдат използвани за потушаване на епидемии, прекратяване на бедността и подобряване на световната икономика. Това предизвиква редица проблеми в социален и морален план – логоцентризъм на контрола върху света, експлоатация и свеждане на човека до ресурс, рухване на академичните авторитети, война между „старите“ и „младите“ преводачи, в която трябва бунтовно настроените студенти по превод да опазят езика и с негова помощ да съборят прогнилата отвътре империя, която е спряла да изпълнява функциите си.
С епическия пласт на повествованието, който сам по себе си е доста сложен с оглед на анализа и представянето на икономическата ситуация на един империалистически свят, се преплита един втори пласт, който е всъщност предизвикателството на „Вавилон“. Читателят попада в института по превод към Оксфорд заедно с главния герой, Робин Суифт, и сякаш учи там заедно с него – присъства на лекции по етимология и превод, изучава историята на езика, усвоява майсторството на среброделието. Цялото това изживяване е подплатено от нашумялата през последните години сред младите читатели dark academia естетика. Тя е обвързана със завръщане и интерес към епохите на Просвещението и Романтизма, към класическата литература и култура, към времената на революционните научни открития. Ребека Куанг успява да ни представи Оксфорд от 19 в. в естетиката на dark academia не само визуално, но и в нейния смисъл на една полукинистка обич и страст към учението и университета като институция. Това прави „Вавилон“ както нишова книга за хроничните библиофили, така и популярна книга, отговаряща на най-новите тенденции в литературния свят на младите читатели, помещаващ се основно в социалните мрежи.
В България книгата достига до читателите благодарение на брилянтния превод на Богдан Русев, който тази година спечели престижната награда за превод „Кръстан Дянков“ на фондацията „Елизабет Костова“. Високата филологическа култура на Богдан Русев личи не само в майсторския му превод, а и в допълването на така или иначе многобройната етимологическа информация, предоставена от авторката. Той успява да съхрани атмосферата и смисъла на романа без да упражни насилие върху оригинала, както би се изразил професор Плейфеър от института „Вавилон“. Не е леко, дори е почти непосилно да се преведе книга, концептуализираща важността на акта на превеждането. Във Вавилон се преплитат не просто езици, а цели култури и разбирания в една епоха както на забързан икономически и културен обмен, така и на сериозен научен подем. Преводачът на тази книга трябва да може да пребори езиковата бариера между български и английски – два съвършено различни езика от съвършено различни езикови семейства – а също и да може умело да борави с китайски, латински, келтски и други преплетени в книгата езици; той трябва да може да танцува в окови. И без всякакво съмнение може да се каже, че Богдан Русев успява да направи всичко това по най-оптималния и разбираем за българския читател начин. Въпреки че става трета в класацията на 10-те най-търсени книги на 50. Софийски международен панаир на книгата само няколко месеца след излизането си, на родното литературно поле книгата по-скоро остава някак маргинализирана заради същността си. От една страна, тя се оказва твърде сложна и натоварена с филологическа информация за вкуса на по-масовия читател на фентъзи романи, а от друга страна, бива избягвана от читателите на т.нар. висока литература именно заради това, че е фентъзи – жанр, който все още е до голяма степен дискредитиран и смятан за несериозен от литературоведите и читателите в академичните среди. Истински ми се иска да видя едно по-добро развитие на рецепцията на тази книга сред българските читатели, защото тя не просто притежава красив език, завладяваща история и плътни персонажи, а е и изключително важна откъм тематика и послание, тъй като концептуализира важни исторически и културни проблеми като расизма, колониализма, предателството и приятелството, властта като оръжие, разклащането на моралните устои на личностите с влияние.
„Вавилон“ е книга за книгите, за езика, за читателите. Насочена е именно към тази ниша от читатели, чиито сърца туптят от любов към словото и се вълнуват, когато изучават нови езици, откриват връзките между тях и проследяват как езиците взаимодействат в миналото и сега, как една дума се отнася към останалите думи в различните езици, къде и как се е загубила връзката между двойки думи и как можем да стигнем до скрития в историята смисъл на думите. Но тя е и за онези читатели, които имат способността да променят историята като отказват да позволят тя да се повтаря; всички онези, към които Ребека Куанг насочва своята история с убеждението и надеждата, че ще бъде разбрана, възприета и обикната. И вярвам, че именно това я чака.
Р. Ф. Куанг, „Вавилон“, прев. от английски Богдан Русев, „Ориндж букс“, 2023.
