Най-ранният ми читателски спомен
„Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция” на Селма Лагерльоф. Моята баба, която е израснала в Германия, ми четеше откъси от тази книга, когато бях дете. Когато навърших 8, ми подари екземпляр на книгата, който още пазя. Също като малкото момче от романа мечтаех за бягство и пътешествия.
Моята любима книга от юношеските години
„Малки жени” на Луиза Мей Олкът – защото бяхме три сестри и майка ни беше лекар. Харесваше ни да се идентифицираме с персонажите от книгата. Разбира се, аз бях Джо.
Книгата, която ме промени като тийнейджър
„Непосилната лекота на битието” на Милан Кундера. Тя предизвика у мен еротичен и духовен шок. Не разбрах всичко, когато я прочетох за първи път – трябва да съм била на 16 години – но помня, че дълбоко ме развълнува: сякаш думите на автора проникваха в моето тяло.
Писателят, който промени начина ми на мислене
Симон дьо Бовоар, чиято книга „Вторият пол” взех от библиотеката, когато бях на 16. Тогава осъзнах, че няма смисъл да реагираш на несправедливостта с гняв или насилие. За жената знанието е най-добрият начин да се бори с нея.
Книгата, която събуди у мен желанието да стана писател
Всички книги на Маргьорит Дюрас и по-специално „Да пишеш”, тъй като страстта на писателката към литературата, към свободата, към една самодостатъчна реалност, съвпадаше с всичко, което търсех в живота.
Романа или автора, към които се връщам
Джон Стайнбек. Четох го в училище и не го разбирах. Препрочетох „Гроздовете на гнева” преди няколко години и романът ме изуми. Това е истински шедьовър, поразяващо модерен поглед към капитализма, социалното насилие и миграцията.
Романа, който препрочитам
„Непосилната лекота на битието”. Препрочитам я всяка година и винаги откривам нещо различно. Тази книга се изплъзва от всякакви класификации: отчасти роман, отчасти трактат върху философията и музиката, отчасти есе. Един цял живот не е достатъчен, за да разгадаеш нейната мистерия.
Книгата, която никога не бих прочела отново
„Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд” на Робърт Луис Стивънсън. Не зная защо, но този текст ме изпълни с ужас и никога повече няма да посегна към него.
Книгата, която открих късно в живота си
„Забранената тетрадка” на Алба де Сеспедес. Романът разказва историята на жена домакиня, която започва да записва в тетрадка своите мисли. Тя е ужасена от нещата, които се въртят в главата ѝ. От момента, в който се захваща с това, копнежът ѝ за свобода става все по-силен.
Книгата, която чета в момента
„Нож” на Салман Рушди. Възхищавам му се още от дете; книгите му ме вълнуваха и породиха у мен чувството, че един ден вероятно бих могла да стана писател.
Преведе от английски РУЖА МУСКУРОВА
Източник: „Гардиън“, 10 май 2024 г.
