Владимир Зарев
Уважаеми дами и господа, скъпи приятели на поезията,
Светът в който живеем, който ни заобикаля, е реален, вещественият свят около нас съществува, но лишен от нашето духовно любопитство, той е неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на предметния свят. За да се пробуди този унесен в себе си свят, той трябва да бъде назован и така любопитството на писателя, неговото въображение и интуицията му разбуждат Битието и го превръщат от съществуване в разказ, а по-сетне в смисъл и в памет. Преди години с Петър Чухов бяхме жури на конкурса „Южна пролет“. На връщане от Хасково, докато преминавахме през някакво село, забелязахме, че на купола на черквата е кацнал щъркел, който закриваше кръста. Петър Чухов мигновено реагира и направи едно от чудесните си хайку. Ето го:
стара черква
на камбанарията
вместо кръст – щъркел
С невероятния си талант да назовава, да оживява и проявява видяното, Петър Чухов просто спря мига. Спря мига и превърна този миг в красива вечност. Не искам да крия, че Петър Чухов е един от любимите ми съвременни поети, защото има ярък, запомнящ се талант да улавя миговете от нашия живот, да им придава енергия и смисли и да ги превръща в трайно преживяване и в памет.
Уважаеми дами и господа,
Днес имаме прекрасен повод да честваме и възхваляваме словото, да приветстваме поезията, разгърната от безкрайното въображение, от красивия порив за несвършваща игра, от модерното светоусещане на един неуморен ироник. Петър Чухов, носителят на наградата на името на Пеньо Пенев, не може да бъде описан накратко. Не само защото е автор на повече от десет поетични книги, а и защото поезията във всичките ѝ измерения е негов начин на съществуване. Не само защото във всяка своя нова книга Петър Чухов е различен, неочакван, изненадващ с откритията си и все пак принадлежим на себе си, разпознаваем, все същия коленопреклонен служител на уникалните си прозрения, метафори и поанти.
Обзет от музиката в своята ранна младост, Петър Чухов сякаш от един миг нататък бърза да натрупа всевъзможен поетичен опит, изкушава се от формите, експериментира с конструкциите и подредбите на книгите си, или пък внезапно се подчинява на лаконизма, заразен от модата на есемес поезията, или пък завладян от източното изящество на хайку. А вероятно и за да дисциплинира избухващите и избликващи отвсякъде думи, метафори, вълнуващи хрумвания, ярки парадокси. Една от най-силните книги на Петър Чухов е „Есенен Великден“, неслучайно определена от проф. Михаил Неделчев като книга на прозрението. Защото тъкмо в нея Чухов постига една уникална зрелост, дълбочина, многоизмерност на смисъла. Но не по-малко силни и въздействащи са и следващите му книги, до последната – „Тишината е спяща красавица“. Книги с все по-нарастваща тревожност от случващото се със социума и човека, с горчиви сентенции, приковаващи ни към истината като към кръст, който сме длъжни да понесем. Само че Петър Чухов е надарен и с една особена, неподправена лекота, така че внушенията му да не ни нараняват или съдят. Поетът е безмилостен понякога единствено към себе си:
Аз бях този
който се пързаляше
по дните
и превръщаше в недели
понеделниците
а съботите –
в божества
Уви
езическата младост
свърши
ортодоксална зрелост
е покръстила поляните
в площади
с камбанарии
паметници
и бастилии
в които се заключвам
всеки ден
и макар понякога
да се освобождавам
нощем
знам че вече нямам сили
да ги разруша
Дотук говоря за цялостното присъствие на поета, за неповторимия му свят, пронизан от иронии и прозрения, за неговата натрапчива вгледаност и навътре в себе си, и навън – във всекидневния бързотечен и безжалостен ритъм на живота. Петър Чухов владее „граматиката на безизходността“, умението да опитомява ужаса, като го превърне в парадокс, съумява да инструментализира и социалното, и дълбоко личното, и при това да ги съвмести в едно стихотворение. Като това, което ще ви прочета сега:
Войната
е любовен
триъгълник
екстатично
отдаване на плътта
баладично
избухване на духа
безгранично
себеразкриване
необятно
кръвопреливане
прогонване
на думите
от родните им места
войната
е любовен триъгълник
между човека
живота
и смъртта
Но Петър Чухов е поет и в различните си литературни проявления. Нека го кажа така: поезията при него е и щедрост. На първо място към колегите му, за които той организира различни инициативи в Столична библиотека, където работи, на второ място – към младите автори, които подкрепя. Отдаден е безрезервно и на поетичните пленери – една интересна форма на писането от натура, неуморно пътува къде ли не и с кого ли не, за да превръща градските обекти в запомнящи се стихотворения. Но най-вече пътува със своята китара и със своя съмишленик и приятел, поетът Иван Христов, и вие ще имате възможността да се убедите, че това изобщо не е случайно.
Петър Чухов пътува и по света – след своите думи. Стихотворенията му са преведени на множество езици, защото носят общочовешки смисъл и въздействат по неповторим начин.
Носител е на много награди, напълно заслужено. Днес ще прибави към колекцията си още една, особено важна, наградата на името на Пеньо Пенев, поетът на вашия град, духовният символ на вашия град.
Слово, произнесено при удостояването на Петър Чухов с Националната награда на името на Пеньо Пенев.
