Интервю на Владислав Христов с Весела Фламбурари
В момента децата са в лятна ваканция, помниш ли книгите, които четеше ти през летните си ваканции?
Не знам защо, но не си се спомням да чета книги по списъци. Сигурно и тогава е имало задължителни книги, но аз не си ги спомням. А сега, с моето древно егене, съм много против задължителните книги, които се налагат на децата. Разбира се, много обичам да чета… писането идва с четене, защото и музите трябва да се хранят с нещо. Четенето е удоволствие, което отдава цвят и смисъл в моя живот. Имам много любими детски книги и много любими писатели. Принципно цял живот чета детски книги за радост и за утеха. Винаги съм обичала Х. К. Андерсен, Валери Петров, Туве Янсон, Никола Русев, Джон Толкин, Джани Родари, Памела Травърз, Николай Райнов, Беатрикс Потър, Доналд Бисет, Дора Габе, Карл Сандбърг, Тери Пратчет и този списък е доста безкраен.
Съвременните родителите водят неравна битка как да накарат децата си да оставят мобилните телефони, за да четат поне малко книги, какво би ги посъветвала, кой според теб е работещият подход?
Аз съм измислила три закона за детско четене, които работят безотказно, стига да се спазват дълго време.
ТРИТЕ ЗАКОНА НА ДЕТСКОТО ЧЕТЕНЕ
от Весела Фламбурари
1. Във всеки дом да има библиотека! Тази библиотека да съдържа реални, телесни, а не виртуални книги.
2. Децата правят това, което виждат, а не това, което им се казва! От това следва детето непрекъснато да изживява родителите си като четящи хора… да ги вижда с книга в ръка. Колкото повече детето вижда големите в поддържаща книгите ситуация, толкова повече ще им подражава… тоест толкова повече ще чете.
3. Да се чете на детето на глас. Не само за „Лека нощ!“, а винаги когато е възможно. Дори когато детето вече може да си чете само, родителят да продължи да чете на детето си на глас. Да се достига дори до крайност и да се продължи четенето на глас, докато възрастният може, независимо колко е пораснало детето.
Как реагираш на твърдението, че сегашните деца не четат?
Наистина се чудя кой е измислил тази „мантра“ и смятам, че с нея се спекулира, защото за така нареченото „стимулиране на детското четене“ явно може редовно да се взимат пари по проекти. За мен възрастните са тези, които не четат, а не децата. Всъщност да четеш книги, е също вид дарба и децата масово носят тази дарба. Няма дете, което да не обича интересните и завладяващи ума истории. Тук обаче идва голямото „но“… Но възрастният трябва да положи първи усилието и да чете много вкъщи, като не само чете много на детето си, а и като чете много лично за себе си, ала пред детето си. Децата бързичко надушват кое е истински важно за техните родители и възпитатели и то става важно и за тях.
Как изобщо се престраши да станеш детска писателка?
Исках да си играя цял живот (то затова и завърших Куклено актьорско майсторство, де…) „Играе си!“ – отбелязват иронично големите хора. Възрастните си умират да показват колко са важни, но играта е голямата тайна на човешкия живот. За мен играта е измислица в действие, а пък Новалис твърди, че „играта е екпериментиране със случая“. Експериментиране, в което ежедневните неща се превръщат в нещо различно, ново и вълнуващо. Точно по този начин се пише за деца – различно, ново и вълнуващо. Само тогава децата четат с удоволствие и любопитство. Не съм решила аз да пиша за деца, писането за деца ме е избрало именно защото все още знам как да си играя.
Догодина би трябвало да излязат вторият и третият том от новото, трето издание на „Мина“. Мислиш ли, че трилогията е все още актуална?
„Мина“ ще бъде винаги актуална. Не съм скромна, но пък съм точна! „Мина“ е историята на едно израстване, но не е само това… В книгата преливат цели три пълноценни свята и както обичам да казвам на феновете си в България: „В „Мина“ всяко нещо означава и друго нещо!“. И това е истината. Пластовете са много и най-различни, а понякога и самите фенове ме изненадват с прочити, за които дори не съм помисляла. „Мина“ е искрена и топла книга. В нея има толкова много любов, че просто сърцето ми спира, когато мисля за някои от събитията. Освен това „Мина“ е книга за книгите. Това е книга за едно момиче, което хваща „неродените думи“ от въздуха. А това означава, че е история за разказвачите на истории, които са изключително важен за света и живота ни феномен.
Част от българските родители още щом чуят думата „магия”, заявяват „тази книга не е за моето дете”, какво би казала на такива родители?
Добре написаните приказки, в които магията си е чиста метафора на аспекти от живота (при приказните романи е същото), често са табу за родителите. Приказките, в които, по приказен (често магически) начин, се среща смърт, изоставяне, сирачество, лъжа, страх, насилие, унижение, гавра с невинността… Все неща, с които повечето родители не искат, в никакъв случай, да се сблъскват в детската литература. Защо не искат? Защото им става страшно. Страшно дори от мисълта, че на детето може да му се случи нещо страшно. И ето че се получава омагьосан (да, точно омагьосан) кръг. Страх ни е да четем на децата за страха. Страх ни е от детската реакция срещу нашия изпълнен със страх свят. Но детето, искаме или не, бързо научава, че магията не е реална, но пък страшните неща са напълно реални. Значи важният въпрос е: Как децата ни да разберат, че могат да излязат победители от страшните неща в живота? И тук моят (и не само мой) отговор е, че единственият познат начин децата ни да разберат, че могат да побеждават в живота, е принципът на фантазирането. Друг работещ начин няма. Честъртън е казал: „Още от раждането си детето знае, че дракони съществуват. Единствено приказката обаче е в състояние да го научи, че драконите могат да бъдат победени!”.
Какви са тенденциите в жанра фентъзи в момента, има ли чиста форма този жанр? Забелязал съм, че много книги, които нямат нищо общо с фентъзито, биват наричани така, каква е причината за това според теб?
Има много проста формулировка какво е фентъзи: „Фентъзи е този роман или история, в който и която се използват всички герои, похвати, функции и архетипи на народната вълшебна приказка“. Бъркането на жанровете е често срещано явление (разбира се, един жанр винаги има поджанрове, в този смисъл поджанрове на фентъзито могат да се смесват). Също толкова срещано явление е обаче на книги за възрастни да се закачат етикети, че са книги за деца, а това е много, много по-вредна практика.
Живеем в свят, в който злото става норма, в твоите книги нишката на доброто е винаги осезаема, в какви моменти губиш вярата в доброто у хората?
Не, не губя вярата… просто понякога ми е мъчно, но никога не губя тази златна, магическа нишка на доброто, която ме кара да вярвам твърдоглаво в доброто. И никак не вярвам, че злото е станало само по себе си норма. Злото съществува само за да можем да различаваме и да балансираме доброто в света.
Книгите ти са добре приети в редица държави, какъв е начинът един български писател на детски книги да бъде забелязан от чуждите издателства?
Пътят е да ни видят самите тамошни издатели. Да ни видят истински. По някакъв мистериозен начин да им се представим. Ако успеем да се доберем някак до тях, да говорим с тях и да им покажем не само как пишем, а и как мислим, какъв е мирогледът ни, какви хора сме, съм абсолютно сигурна, че няма как да не ни издават. Имам предвид най-добрите ни български детски автори, разбира се. Но да се стигне до самия чуждестранен издател е много трудно, да не кажа почти невъзможно. А голямото предизвикателство е, че и техните литературни агенти ни пренебрегват жестоко и без колебание, но това е така, защото нямаме никаква защита от българската държавна културна политика (доколкото има такава изобщо), а и от българските издателства, които са ни издали. Затова мисля, че съм просто голяма късметлийка.
От десетилетия живееш в Гърция, кои са основните разлики между гръцкото и българското книгоиздаване? Какво в подхода си трябва да променим като държавна културна политика, за да може да бъде подпомогната българската детска книга?
Въпреки че светът върви от криза към криза, ДДС върху гръцките автори е само 6%. Обсъжда се и наредба, според която може да се даде възможност на малките книжарници сами да определят цените, на които биха искали да продават книгите, с които работят. Предлагам следното:
а) Българската държава да установи национална позиция по повод книгите за деца, написани от български детски автори.
б) Поява на предавания в национален ефир, които са само за детски книги и отнесени както към родителска и възпитателска, така и към детска аудитория.
в) Поява на жизнена и способна критика на детска литература.
г) Нулево ДДС върху книгите за деца написани от български детски автори.
