Лора Ненковска
„Злато“ (2012) е третият роман на британския писател Крис Клийв, въпреки че излиза в превод на български четвърти – след „Възпламеняване“ (2005), „Другата ръка“ (2008) и „На смелите се прощава“ (2016), които вече са му спечелили вярна читателска публика у нас.
Крис Клийв обича да изгражда сюжетите си около изключителни събития и да поставя героите си в критични ситуации, така че да изтъкне отделните човешки истории на фона на мащабни световни проблеми като тероризма, бежанския проблем, войната. Предпочита женските персонажи, защото по думите му „жените са по-искрени“ и това дава на писателя възможност да изгради някак по-личен и въздействащ наратив. Отличното му умение да създава многопластови герои и динамични сюжети е видимо и в този посветен на спорта роман.
В „Злато“ Крис Клийв разказва историята на трима елитни британски пистови колоездачи в навечерието на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Самият автор споделя, че е писал романа през 2010 г. като вид емоционално съпреживяване на подготовката за този най-голям спортен празник в родния му град.
Да караш обратно на часовниковата стрелка
Спортът е предизвикване на човешките възможности и границите, които тялото поставя, а пистовото колоездене отлично онагледява различните елементи, които градят същността на професионалния спортен живот – дисциплина, отдаденост, лишения, съперничество, приятелство, надмогване на собствените ограничения, триумф и загуба. Историята в романа грабва с шеметния ритъм, с който велосипедите се движат обратно на часовниковата стрелка по колодрума в надбягване с времето и ни поставя в позицията на наблюдатели на петимата герои, чиито животи са преплетени подобно на петте кръга от олимпийската емблема. И точно тук се крие майсторството в оптиката на Крис Клийв, който успява да насочи вниманието едновременно върху драматичния живот на състезателите на пистата и извън нея и ни предлага да навлезем на „територията на душите” на големите атлети по време на състезанията, но и извън светлините на прожекторите, където е действителната сцена на съдбите им. Двете главни героини – Кейт и Зоуи, които талантът и отдадеността към колоезденето среща, когато са съвсем млади, се превръщат в съпернички и приятелки. Динамиката на техните отношения движи и двете напред по пистата на живота им и връзката им се оказва главният ключ към постигането на златото. За едната това е олимпийското, за втората е златото на сърцето, възможността да признае своето непрестанно бягство, самота и личностно разединение, причинено от травма в детството и да се научи да присъства за другите с щедростта на уменията си. Двете героини са много интересни като замисъл и реализация, образите им са тонално обърнати, всяка е негатив на другата. Кейт е персонаж, присъстващ тук и сега, във вътъка на момента, свързан с другите и готов да се откаже в името на другия. Зоуи е готова на всичко, за да спечели. Тази тонална инверсия на образите дава възможност да се експериментира с широк спектър от емоции и да се разкажат докосващи човешки истории, без да се робува на психологически стереотипи. Всъщност това е книга, която ни показва, че ликуват не само победителите и че победите могат да имат много и различни измерения.
Жена, състезател, майка
Крис Клийв предпочита да разказва историите на жени и в романите си успява да предаде различните социални роли, които предопределят убежденията и поведението на героите му. В „Злато“ съвсем дискретно и плавно се преплетени проблемите, с които се сблъскват жените спортистки, сред които неизменно стои въпросът за майчинството, за избора да си майка, с ясното съзнание, че това ще забави устрема ти към успеха за определено време. А времето в спорта е ограничено. От една страна, спортната кариера е кратка и изисква максимална отдаденост, от друга, животът не спира да тече. Една хилядна от секундата е достатъчна, за да спечелиш или да загубиш и в спорта, и в живота.
Изборът на Кейт да бъде майка, да остане до болното си от левкемия дете, но да продължава да тренира и да бъде в отлична спортна форма, е всъщност огромна победа, за която не дават медали, но пък показва безкрайната сила на духа. Сила, от която литературата се интересува и успява да регистрира, макар и да не може да я включи в никакви класации на рекорди и бляскави постижения.
Циферблатът на живота
Времето е отделен герой в тази история за спорта и силата на човешките взаимоотношения. Зоуи, Джак и Кейт се стремят да са по-бързи, да разчупят биологичните ограничения на човешкото тяло, да се слеят с велосипедите, които нямат спирачки и следват всяко тяхно движение. Колоезденето по пистата за тях е себепознание и надскачане на собствените граници, но и безкрайно надбягване с циферблата на живота. Неслучайно треньорът на двете колоездачки Том е персонаж, в който сякаш са се утаили мъдростта на опита и изтеклото време. В цялостното му поведение и грижите му за Кейт и Зоуи се вижда какво ти дава времето след състезателната кариера – възможност да помагаш на талантите да постигат най-доброто от себе си, да вземаш най-разумните решения в напрегнати моменти да умееш да обичаш и цениш състезателите си, независимо от слабостите и грешките им. Том познава цената на времето и на спортните травми, вкусил е и от загубата, и от провала, но е разбрал, че животът продължава и след края на всяко състезание и че тогава е важно да имаш посока и смисъл.
Крис Клийв, „Злато“, прев. от английски Невена Дишлиева, Велин Кръстев, изд. ICU, С., 2024.
