Цар-Симеонова Плеяда

бр. 32/2024

Христо Трендафилов

Вместо да повтаряме с унила меланхолия колко неприложими са модерната литературна и философската теория спрямо застиналата в своята консервативност старобългаристика, нека погледнем към тяхната пригодност спрямо някои колкото стародавни, толкова и универсални концепти. Например към Плеядата творци, термин, извиращ още от античната астрономия и митология, където има следните значения.

1. 1. Съзвездие от седем близки звезди.
2. В митологията – седемте дъщери на Атлант и Плейона.
3. В литературата – седем поети на старогръцката поезия.
4. В преносен смисъл – група изтъкнати личности в дадена област през даден период.

Да проследим първом Плеядите в поезията, където обичайно говорим за три: александрийска, ренесансова – френска и романтическа – пушкинска. После ще потърсим Плеядата у нас.

Александрийска Плеяда

Александрийско седмозвездие, или „плеядa“ на трагиците (драматическите поети):

1. Александър Етолийски (разцвет на творческа дейност около 270 г. пр.Хр.). 2. Омир Византийски (III в. пр.Хр.). 3. Дионисиад (Dionysiades; III в. пр.Хр). 4. Ликофрон (320-е г. пр.Хр. – средата на III в. пр.Хр.). 5. Филиск Керкирски (англ. Philiscus of Corcyra; III в. пр.Хр.). 6. Сосифей (англ.Sositheus; ок. 280 г. пр. Хр.) – съперник на Омир Византийски. 7. Леонид Тирентски (III в. пр.Хр.)

Ренесансова Плеяда във Франция

1. Пиер дьо Ронсар. 2. Жоашен дю Беле. 3. Етиен Жоден. 4. Реми Бело. 5. Антоан дьо Баиф. 6. Понтюф дьо Тиаф. 7. Жан Дора.

Активен период 1550–1560 г.

Манифест: трактатът Защита и възхвала на френския език (La Défense et illustration de la langue française) с два главни тематични дяла – език и поетика. Написан е през 1549 г. от  члена на Плеядата и автор на сонети и оди Жоашен дю Беле, но се смята, че в съставянето на текста е взел и пряко участие, и го е допълвал Пиер Ронсар, най-знаменитият поет от обединението.

Романтическа  Пушкинска плеяда

1. Александър Пушкин. 2. Василий Жуковски. 3. Евгений Баратински. 4. Констатантин Батюшков. 5. Пьотр Вяземски. 6. Михаил Лермонтов. 7. Николай Язиков. Споменават се още поетите декабристи Кондратий Рилеев и Вилхелм Кюхелбекер, първият е обесен, вторият – заточен, откъдето долита неговият вопъл Корав е на изгнанието хлябът.

Поетите от Пушкинската Плеяда творят изцяло през епохата на Романтизма, а донякъде за литературен манифест се приема елегията „Неизраимото“ (Невыразимое) на Жуковски, написана през 1819 г., но публикувана по-късно. Философският размисъл върху непостижимия език на Природата и този на Изкуството са двете открояващи се теми в творбата.

Активен период  1820–1840 г.

Активният период  на една Плеяда от поети обхваща едно-три десетилетия, т.е. приблизително едно поколение, взето в съвременен план. Плеядата означава елитна творческа генерация, дала нова насока в развитието на поезията и на литературата изобщо.

Цар-Симеонова Плеяда

Активен период 893–927 г.

Състав на Плеядата:

Преславски книжовници: 1. Цар Симеон. 2. Йоан Екзарх. Черноризец Храбър обединява и двамата в трактата За буквите. 3. Презвитер Григорий. 4. Тудор Доксов.

Кирило-Методиеви ученици: 1. Константин Преславски. 2. Климент Охридски. 3. Наум. Освен в Моравия и в Югозападна България те развиват просветна дейност в Плиска и Преслав.

Всички тези книжовници са неразривно свързани със Симеон и получават заповеди за извършване на книжовни трудове лично от него. Те не са само поети, а книжовници изобщо, като Константин Преславски, Йоан Екзарх и Климент Охридски са полигистри, т.е. творят в различни жанрове. В какво точно се изразява връзката им с лидера Симеон.

1. Йоан Екзарх Български – посвещава на Симеон своя най-значителен труд, „Шестоднев“, допуска се с основание, че е учил заедно с бъдещия цар в Константинопол. 2. Презвитер Григорий превежда старозаветното „Осмокнижие“ и други исторически съчинения по повелята на Симеон. 3. Тудор, черноризец Доксов е син на Борисовия брат Докс и първи братовчед на Симеон. По заповед на владетеля преписва през 907 г. преведените през 906 г. от Константин Преславски „Четири слова против ариани“ от Атанасий Александрийски. Бил е монах – канцеларист и дворцов летописец, и се е подвизавал в построената от княза в Преслав Златна Нова църква. 4. Константин Преславски е първо презвитер в Плиска, после епископ в столицата и личност медиатор, свързваща Кирило-Методиевите ученици с книжовниците в Плиска и Преслав. Работи съвместно с Наум и Климент, а по заповед на Симеон превежда споменатите „Четири слова“. Създава изключителни химнографски творби, преводни и оригинални. 5. През 893 г. Климент Охридски е хиротонисан за пръв епископ на български език по заповед на Симеон и преместен от Девол в Охрид. В края на живота си моли владетеля да го освободи от църковно-административни и педагогически задължения, но безуспешно. 6. Наум проповядва 7 години в Плиска, а след хиротонията на Климент е изпратен от Симеон да учителства на негово място в град Девол.

Обикновенно Плеядата има двама открояващи се лидери.

1. Художествено-естетически, произведения: Пиер дьо Ронсар, Василий Жуковски „Неизразимото“ (Невыразимое (1819), Йоан Екзарх, Пролог към Небеса и Пролог към Шестоднев и самият Шестоднев. 2. Теоретичен, манифести – Жоашен дю Беле с участието на Пиер Ронсар, Василий Жуковски, Цар Симеон – Черноризец Храбър, „За буквите“ представлява манифест на Великопреславското просвещение, както Прогласът към Евангелието е манифест на Кирило-Методиевото. Симеон е донесъл в Преслав необходимите материали и е дал идеята на „За буквите“, а членове на неговия кръг, в частност Йоан Екзарх, са го написали под неговия взор. Допълнение към манифеста на Храбър е преводът на трактата по поетика „За фигурите“ на гръцкия граматик Георги Хировоск, поместен в Симеоновия (Светославов) изборник.

Всяка Плеяда има манифест, където се излагат главните ѝ художествени принципи, той е дело на нейния теоретик, отстояващ националния език, азбука, библейски превод. Той се допълва в областта на поетиката и стила от художествения водач. Манифестът може да не е въплъщение на поетическа Плеяда и да представлява защита на родния език с превалиращо политическа ориентация. Примери? Апологията манифест на йезуита Бохуслав Балбин „Апология на славянския език, особено на чешкия“, написана през 1672-1673, но публикувана през 1775 г. Химнът „Възхвала на грузинския език“, приписван на Йоан Зосима и датиран края на X в., е изпълнен с мистика и нумерологични алюзии. Върху химна обаче лежат сериозни съмнения, че е мистификация в духа на европейския символизъм от XIX в. И двете апологии са политическа защита срещу асимилационните домогвания на съседни империи.

Плеядата на цар Симеон, творяща под могъщото идейно излъчване на просветения владетел, включваща както местни преславски книжовници, така и Кирило-Методиеви ученици, заличава разликите между Преславската и Охридската книжовна школа. Новороденият концепт Цар-Симеонова Плеяда с нагледна убедителност илюстрира единството на българската култура през цветущото време на IX–X в.