Елена Такиева
„Дом за начинаещи“ е вторият роман на поета, прозаик и музикант Емануил А. Видински. Романът се появява след дълга пауза – последният му сборник с разкази „Егон и тишината“ излиза през 2015 г. Авторът споделя, че идеята за романа се ражда по време на пандемията, когато се замислил по темата за паметта. Разтревожен от мисълта, че паметта си отива заедно с нас, Видински решава да разкаже историите на много хора, живели в Дома, в който е прекарал част от своите юношески години в Германия.
В последните няколко години се оформя една нова вълна на романи за порастването, в която „Дом за начинаещи“ се вписва. Тези романи се явяват, за да коментират детството на поколението, израснало през 90-те години, но се занимават и с това да представят обществено-политическите промени през погледа на един юноша. Героите, пък и самите автори, изживяват своя преход към света на възрастните по време на Прехода. Те самите, както и цялото общество са начинаещи в новото време, във времето на Промяната, и всеки търси своя път.
Романът е силно автофикционален и проследява три години от живота на героя, но и на самия автор в детския дом под чадъра на фондация „Каритас“ в град Калбе, Германия. Не бихме могли да наречем този дом сиропиталище, тъй като някои от децата, живеещи там, имат родители, но по едно или друго стечение на обстоятелствата са се озовали там. Както и самият автор. Той отива там с баща си, докторант в друг град в Германия през 90-те години.
Героят е потопен в чужда среда и е начинаещ във всеки възможен аспект от живота си – език, който почти не владее, непозната социална среда, порядки и поведенчески модели; начинаещ и в собствения си живот. Много неща му се случват за първи път, търси отговори на въпроси, които дори не може да формулира, изправя се пред морални дилеми – как да постъпи правилно в ситуации, в които дори възрастен би се затруднил.
Но не само младият Емануил се намира в тази ситуация, ами всички живеещи в Дома – всеки се опитва да се впише в непознатата среда по свой начин. Героите създават ново ежедневие, различно от това, на което са свикнали; изграждат нова естествена среда – чрез слушането на музика, размяната на касетки, а по-късно и на дискове; правенето на услуги, за които е забранено да се искат пари, свиренето на музикални инструменти, ежедневните задължения и отговорности, свързани с храненето и почистването на Дома.
Може би един от най-важните уроци, които научават живеещите в Дома, е този да приемат Другия независимо от каква националност е той – дали е българин, германец, босненец, китаец; независимо от това каква религия изповядва и какви разбирания за света има, те са заедно в обществото и трябва да бъдат Човеци.
Всички герои – колоритни образи, формиращи се личности – говорят езика на подрастващите, на начинаещите – езика на музиката, футбола, училището, първия проявен интерес към срещуположния пол, първото влюбване, първия бой, първите проблеми и сблъсъци, първите впечатления, първите осъзнавания на смъртта. Всеки преминава през някакъв вид инициация по пътя към възмъжаването и света на възрастните. Героите се сблъскват един с друг, но се сблъскват и със самите себе си.
На фона на този личен преход се случва и преходът на обществото. Германия през 90-те години. Преходът може да бъде разпознат като общ между Германия и България. Но времето, в което се развива действието, е само фон на тийнейджърството на героите – долавят се отзвуци от Югославските войни, представени чрез съдбите на героите от Босна – Якуб и Латиф, които са потънали в собствените си тревоги в очакване на близките си; частично са представени и размирици в бившата ГДР, причинени от неонацистите; Европейското първенство по футбол и т.н. Всеки тийнейджър смята себе си за център на света, но с времето осъзнава, че това не е така.
Представени са теми, които вълнуват всеки подрастващ – любовта, приятелството, книгите и не на последно място – музиката. Чрез нея се създават приятелства. А героят Емануил си създава авторитет – притежава множество албуми на различни групи. Музиката е важна част от живота и на самия автор, но и от този на неговия автофикционален герой. Видински свири в групата Par Avion Band с поета Петър Чухов, а музикантските му влечения започват именно в Дома, където се учи да свири на китара и барабани.
Освен света на подрастващите, разказвачът представя и този на възпитателите в Дома. Те също порастват и се променят заедно с децата, трупат опит и мъдрост. Те също са начинаещи в света, много неща им се случват за първи път. Те също търсят правилните отговори на въпроси, които не са си задавали досега.
Романът на Видински е лек и четивен като набор от думи и синтаксис. Авторът споделя, че се е стремил към такава лекота и опростеност на езика, тъй като героят е момче на тринайсет-шестнайсет години. Това е леко отклонение от обичайния му стил, но все пак все още се вижда поетът Видински с многото поетични сравнения, нетипични метафори и сравнения.
Разказът в романа тече не линейно, а по-скоро асоциативно, както идват спомените – героят разказва различни случки през годините, прекарани в Дома, от дистанцията на времето – около 30 години по-късно. На места вече зрелият повествовател си позволява да се намеси и да даде коментар за събитията, но основно те са представени през погледа на младежа. Привидно липсва единен сюжет поради нехронологичното разказване на събитията, но всъщност героите постепенно израстват и преминават в света на възрастните.
В свои интервюта Видински споделя, че някои от героите са събирателни образи на реални личности, живели в Дома, а други са измислени. Може би поради тази причина някои от тях са двуизмерни и незапомнящи се, а други са доста по-живи. Но това не прави читателя по-малко съпричастен към техните малки или големи тревоги и вълнения.
Корицата на романа е дело на Христо Гочев и също заслужава внимание, тъй като на нея е изобразена истинската сграда на Дома в Калбе, в който Видински прекарва три години. Днес тя функционира като дом за подпомагане на възрастни хора и хора в неравностойно положение. Интересен елемент от корицата са децата без лица – лицата избледняват в спомените, остават само силуетите и случките, споделени с тези хора. Може би няма значение кое лице ще бъде там, тъй като ситуациите, в които попадат героите, са толкова общочовешки и универсални преживявания, че всеки човек попада в подобни, докато расте.
„Дом за начинаещи“ е един различен, но може би не чак толкова, поглед към детството и юношеството през 90-те години. Всеки спомен е важен, а уроците не свършват. Връщайки се към спомена, си даваме сметка колко неумели сме били в големия свят и колко много имаме все още да учим, защото дори като възрастни сме начинаещи. Най-важният урок е да бъдем Човеци.
Емануил А. Видински, „Дом за начинаещи“, изд. „Жанет 45“, 2023
