„Буржоата благородник“ в Сатиричния театър „Алеко Константинов“
Весела Генова
Една от премиерите в Сатиричния театър „Алеко Константинов“ тази есен е постановката на относително слабо познатата у нас пиеса на Молиер „Буржоата благородник“ в нов превод на Паисий Христов и под режисурата на Бойка Велкова.
За разлика от често срещания подход при поставянето на класицистични пиеси, при който текстът на пиесата, взет сам по себе си, служи за отправна точка на съвременни импровизации, забележително в тази постановка е, че тя успява да бъде вярна на специфичния дух на Молиеровата творба, като същевременно остава изрично вписана и актуална в своето съвремие.
Спецификите на „Буржоата благородник“ трябва да се търсят в две насоки. От една страна, в нейното тематично съдържание, което успешно съчетава злободневни за времето си и общочовешки измерения. От друга страна, в уникалната ѝ форма на „комедия-балет“ и реализация като една от най-успешните хибридни комедии на Молиер (тази смесена театрална форма е негово авторско нововъведение, което бихме разположили най-близо до класическите форми на модерния мюзикъл от началото на ХХ век).
Пиесата е изрично поръчана от крал Луи XIV и представена за първи път пред двора му в замъка „Шамбор“ на 14 октомври 1670 г. „Турската екзотика“, която е единият основен злободневен елемент в нея, пряко се свързва с неотдавнашен дипломатически инцидент, възникнал при възобновяването на леко охладнелите дипломатически отношения между Кралство Франция и Османската империя. Емисарят на султан Мехмед III, Сюлейман Ага, който пристига в края на 1669 г. в Париж и остава половин година там в очакване на дипломатическа развръзка, дава множество поводи за присмех с комични недоразумения и екстравагантни в очите на френския двор постъпки и маниери. Разказите за неговата ексцентричност забавляват светското общество още дълго след отпътуването му. Затова кралят възлага на Молиер да съчини и постави заедно с композитора Люли „комедия-балет“, в която да присъства и злободневната „турска“ екзотика. (Впрочем тази екзотика далеч не е чужда на класицистичната комедия и се открива в редица творби отпреди Молиер както в костюми и декори, така и в различни драматични мотиви и похвати.)
Друг актуален за съвремието на Молиер тематичен мотив, с който се съчетава „турският елемент“, е осмиването на зачестилата практика на узурпирано благородничество: богати градски жители привидно повишават социалния си статус, като си купуват парче земя някъде из провинцията и използват свързано с нея кухо подобие на благородническа титла. Властите изрично санкционират подобно поведение както със законодателни мерки (указ от 1661 г., забраняващ и наказващ присвояването на благороднически статут), така и с постоянен контрол в обществото. Благородниците по кръв посрещат подобни самозванци единствено с присмех и презрение. Самият Молиер вече успешно е използвал мотива за изкуствената и присвоена титла в „Училище за жени“, но периферно и единствено като удобен драматургичен похват за структурирането на комичните ситуации около двете имена на главния герой – „буржоазното“ Арнолф и уж благородническото „Д’Арвеняк“ (по удачната преводаческа находка на Кирил Кадийски).
Самозваното псевдоблагородничество осигурява и връзката с непреходните и общочовешки аспекти на комедията. Тук тези аспекти ангажират въпроси на социалния статус, социалното общуване, образованието, семейството, любовта и брака – въпроси, които Молиер засяга в една или друга степен в практически всички свои комедии и които са неизменно актуални и днес. Като съчетава злободневни и универсални тематики, Молиер успешно изгражда карикатурния образ на наивния и заслепен буржоа, полагащ отчаяни усилия да се впише в чужда за него среда с неизбежно жалки резултати. Неговото заслепление продължава през цялата пиеса и достига своя връх във финалната бурлескова церемония.
Същевременно „Буржоата благородник“ е истински шедьовър на хибридната драматургия. Многообразието на комическите ситуации в пиесата се оглежда в пъстроцветното, сетивно наситено многообразие на музикалната драматургия и хореографията. Множеството музикално-танцови и песенни интермедии не просто хармонично се съчетават с драматичната част; те са неделимо вплетени едни в други и функционират заедно в семиозиса на творбата. Освен че са тематично близки на сюжета, въведени и мотивирани в драматичните реплики, интермедиите са пълноправни и функционални части от театралното действие. Те кулминират в края на пиесата с „турската церемония“ по въздигането на г-н Журден в мнимия благороднически сан „мамамуши“ и в мащабния Балет на нациите (финален миниспектакъл с шест сцени и множество изпълнители, разнородни и живописни персонажи от различни социални слоеве и народности. Изрично предназначен да възхвали и утвърди величието и блясъка на френския крал, Балетът на нациите напълно основателно не е включен в съвременната постановка).
Става ясно, че макар предназначението ѝ да е на първо място развлекателно, „Буржоата благородник“ изобщо не е повърхностна, лековата комична пиеска, като каквато може да се изкушим да я възприемем, ако само четем драматичния ѝ текст. Множеството смислови пластове в нея се наслагват и съчетават по особени и не непременно очевидни начини. Още по-забележително е как новата постановка на Бойка Велкова успешно претворява и вписва в съвременността тези важни присъщи специфики на Молиеровата пиеса.
Действително, злободневните по Молиерово време тематики днес, близо 350 години по-късно и в напълно различен естетически и културен контекст, се възприемат като екзотични и далечни на публиката. Тази естествена невъзможност за злободневния им прочит е умело компенсирана с премерени и уместни отпратки към нашата съвременност, отбелязани с разнообразни кинесични, проксемични или музикални знаци. Така присъщата за Молиер връзка с актуалността е осъвременена и препотвърдена, без да бъде натрапвана. А общочовешките въпроси, които комедията засяга, са общочовешки и също толкова актуални и днес.
Постановката предава успешно и духа на хибридната комедия, сливаща в едно неразривно синестетично цяло драматично представление, музика, танц и песен. Умело вплетените музикално-танцови интермедии с музика на Теодосий Спасов съчетават съзвучно музикални и проксемични мотиви, пряко отпращащи към Молиеровото съвремие, с елементи от съвременни музикални и проксемични парадигми. Самото естество на дворцовия балетно-театрален спектакъл (като какъвто изначално е създадена пиесата) е добре разчетено и оригинално пресъздадено в цялата си пъстроцветна барокова зрелищност. За нея допринасят великолепните костюми, впрочем изобилстващи с визуални знаци, които зрителят би могъл да разчете, и лаконичният, при това смислово плодовит декор.
Високата степен на условност на театралната илюзия, която предполага съучастието на зрителите – нещо, на което самият Молиер особено много е държал, – е изящно подчертана и доразвита в цялостното рамкиране на постановката като „спектакъл в спектакъла“. Похватът на театър в театъра, любим на Молиер и използван от него в още немалко пиеси, тук е задълбочен до ангажирането на всички изпълнители в пиесата още от самото ѝ начало и до края ѝ, а не само в „турската церемония“ на финала. В тази комедия в комедията, която се играе на сцената, участват всички, било като режисьори и актьори, било като зрители. Фината и майсторска игра на отличния актьорски състав удачно отбелязва тази умножена театралност чрез постоянно маркирани иронично-развеселени мимически и кинесични знаци. Добре премисленият декор превръща сцената в огледално разположени сцена-2 и зала-2, през които актьорите се редуват да преминават в различните си роли на изпълнители, наблюдаващи или режисиращи играта. Камерният състав, в който неколцина от тях изпълняват по няколко роли в пиесата, подсилва този ефект (а също така представлява отпратка и към самата Молиерова трупа от десетина души, на които той е разпределял ролите в комедиите си именно по такъв начин). Така майсторски задълбочената илюзия и условност на театралното преживяване в „Буржоата благородник“ със своята особена знаковост отразяват и усилват заслеплението на главния герой.
Молиер не изгражда тук (нито другаде впрочем) плътни сатирични образи; той нахвърля карикатури с реалистични щрихи, които създават и поддържат илюзията за портретност и „реализъм“. Изпълнителите в постановката на „Буржоата благородник“ умело пресъздават тази карикатурно щрихирана същност на персонажите с изящна в своята (не)премереност кинесика, в която се долавят и отпратки към commedia dell’arte и по-общо към италианския комически театър от първата половина на XVII век, признати източници на вдъхновение за драматурга.
В основата на постановката е залегнал нов и много качествен български вариант на текста. Великолепният превод на Паисий Христов в проза и в стихове свидетелства за отлично познаване на езиковия и културно-естетическия контекст на творбата. Преводачът вниква задълбочено в драматичния текст на Молиер и пресъздава успешно богатата му смислова наситеност, без да пропуска важни, но често трудно доловими нюанси, като например иронията и подигравката в привидно безобидните учтивости в някои от диалозите. Чудесно и много смешно са преведени репликите на „турците“ в пиесата. Разбира се, в оригинала тези реплики не са на турски, а на т.нар. lingua franca (средиземноморско хибридно наречие, смесващо лексика от различни романски езици, на което арабските и турските търговци са общували през Средновековието и чак до XIX век с европейците – които наричат „франки“. Лингва франка е разбираема за френския зрител и същевременно буди смях с неправилните си форми и конструкции). Може само да се съжалява, ако по-гръмката музика може понякога да ги заглуши, така че зрителят трудно да им се наслади в пълна степен.
Постановката на Бойка Велкова е истинско събитие в театралния ни пейзаж. Тя свидетелства за поетото и успешно преодоляно сериозно предизвикателство да бъде актуална и същевременно, съзвучна с присъщия дух на Молиеровата комедия. В нея е търсено и намерено осмислено разбиране и предаване на специфичните смислови и формални особености, които изграждат пълнокръвния облик на „Буржоата благородник“ далеч отвъд чистия текст на пиесата. Многообразието на театралните знаци в постановката изящно наслагва смисловите пластове, за да предложи на българския зрител смислово наситен и стимулиращо синестетичен бароков спектакъл, развлечение (но и поучение) за духа и истински пир за сетивата.
„Буржоата благородник“ от Жан-Батист Поклен (Молиер) в Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Превод Паисий Христов. Постановка Бойка Велкова. Сценография Чавдар Гюзелев. Костюми Тита Димова-Вантек. Музика Теодосий Спасов. Пластика Мила Искренова. Помощник-режисьори Елица Мутафчиева и Живка Бадева. Драматург Михаил Тазев. Фотограф Елена Спасова. https://satirata.bg/show/burgeois
