Преслава Пенева
Вреден дивеч. Така ловците наричат животински видове като вълк, лисица, чакал, дива котка, ястреб и редица други същества, които преследват същата плячка като тази, която преследват хората. Ако убиването на зайци обаче е това, което превръща един биологичен вид във „вреден дивеч“, то човекът отлично се вписва в тази категория.
Именно в тези противоречиви взаимоотношения между човек, звяр и природа ни въвежда „Вой“ – дебютният роман на Александър Скалд (творчески псевдоним на Александър Петров). Писателското си прозвище той избира като знак на уважение към исландските саги, скалдовата поезия и скандинавската митология, оказали дълбоко влияние върху собственото му творчество. Следва във Велико Търново, където завършва специалност „Български език и история“, продължава образованието си с магистърска степен в програма „Биоразнообразие, екология и консервация“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, след което става докторант по екология и опазване на екосистемите. Автор е и на поезия, научнопопулярни статии за списание „8“, също така е и водещ на предаването „Пъдпъдък дейли“, в което, по собствени думи, „…на разбираем и достъпен език, тук-там с хумор, се обясняват наглед дребни, но важни неща“ за българската природа.
„Вой“ обаче не е просто поредната ода за красивите природни пейзажи на родината. Той е философско четиво за мястото на човешкия род в хармонията на всемира, умела психологическа дисекция на мрака, изграждащ душата на всеки от нас. Авторът изплита увлекателно разказана история за човешки взаимоотношения, създава пълнокръвни и разнообразни персонажи, всеки от които има своите травми, превърнали го в несъвършено, но заслужаващо емпатия същество. Както във всяка история, и тук има „добри“ и „лоши“, но авторовото разказване умело бяга от клишето и така героите не се превръщат в банализирани двуизмерни типажи. Дори „добрите“ крият тъмнина някъде дълбоко в душата си, дори „лошите“ сме склонни да разберем и даже да им съчувстваме.
Компания в сюжетните приключения ни правят ловджийката Катя и екологът Атанас – два сложни характера, изплетени от травми и тайни, но и способни да намерят взаимна утеха в споделения си мрак. Наглед от два враждуващи лагера, двамата обединяват усилия срещу бракониерството. Катя, която „…не се страхуваше от смъртта. Страхуваше се, че ще умре, без да е убила някой, който заслужава да умре от нейната ръка“, и Атанас, „съдия и екзекутор“, повеждат неравна битка и срещу престъпността, и срещу апатията и вкоренената жажда за животинска кръв на собствените си близки. След като вълчица от Врачанския Балкан е отвлечена, за да бъде използвана в незаконни кучешки боеве, двамата главни герои се изправят срещу сенчестия престъпен свят, въплъщаващ в себе си най-грозните черти от тоталитарния режим и от периода на прехода.
В огледалната страна на наратива стои друга двойка – вълкът Ахернар и спътницата му Шедир. Неотстъпваща по майсторство и не по-малко пленителна от човешката е повествователната гледна точка на вълците, силно психологизирана. В историята на Ахернар и глутницата му откриваме умело вплетени черти на магически реализъм, който придава своеобразен приказен чар на романа, превръщайки го в подходящо четиво и за почитателите на фентъзи жанра. А когато светът на хората и светът на вълците се сблъскат, когато двете сюжетни линии се пресекат, на читателя ще му бъде трудно да откъсне очи от наситените с неочаквани обрати страници.
На фона на този грабващ вниманието разказ обаче се крие другият пласт на творбата, ангажиращ читателя с проблеми, свързани с отношенията между човека и природата. Задълбоченият предговор от Елена Цингарска ни въвежда в света на вълците и обяснява незаменимото им място в екосистемата, а образователната нишка продължава и в художественото действие. Изключително полезна и обогатяваща със знание информация за света на животинските видове е поднесена по увлекателен начин. Творбата не ни заставя да слушаме лекции по екология, а разказвайки своята завладяваща история, неусетно ни прави по-знаещи.
Това е роман, който няма да позволи и на най-нетърпеливия читател да се изкуши да пропусне пасаж или да плъзне поглед по диагонал на страницата. Със своя увличащ език, както и с разговорния стил, присъстващ понякога в диалозите, книгата ни понася във водовъртеж от събития редом с персонажи, които след затварянето на последната страница чувстваме като свои приятели. Блестящо изграден сюжет, неподправено чувство за хумор и дълбоки философски размисли се съчетават, за да изплетат интригуваща история за пътя на човека към осъзнаването, че той не е господар на природата, нито неин покровител, а само една малка частица от хармоничното творение на Великата майка.
Александър Скалд, „Вой“, изд. „Ерове“. С., 2023
