Ейми Гаш разглежда вечната мъдрост на детската литература
Ейми Гаш
Защо обичаме цитатите? Споделяме ги в Instagram, лепим ги на хладилниците си, окачваме ги над кухненските си мивки, предлагаме ги на приятели в нужда, а ако сте като мен, ги събираме в книга. Страстта ми към цитатите започна, когато бях тийнейджърка. Майка ми имаше табло за обяви над стенния ни телефон и на една щипка висеше листче с реплика, която четях отново и отново, докато говорех с приятелите си – в онези дни телефоните не бяха безжични, а аз говорех много.
„Всънищата започват отговорностите.“ Тогава не знаех, но технически това не е цитат; това е заглавието на разказ на Делмор Шварц. И дори всъщност не е реплика на Шварц, а епиграф към „Отговорности“ на У. Б. Йейтс.
За мен думите бяха верни и провокативни и докато се взирах в тях по време на телефонните си сеанси, те се задълбочаваха и усложняваха. Дали това беше реплика на надеждата? Дали беше тъжна? Практична ли беше? Беше ли това отговорът на въпроса как да живея живота си? Прочетох Шварц. Четох и Йейтс. Бях пристрастена.
Когато чета книги, подчертавам. Когато чета електронни книги, подчертавам. Все пак обичам да разпечатвам някои редове и да ги прибирам в специална папка. Обръщам се към тази папка, когато имам нужда от вдъхновение за реч, за написване на благодарствена бележка или когато изпитвам тъга. Те ми дават утеха. Понякога ме мотивират. Понякога решават проблем. Понякога просто ме карат да се радвам, че на този свят съществува такъв красив език.
Когато се роди синът ми Ник и започнах да му чета книги на глас, папката ми нарасна. Някои книги ми беше трудно да прочета толкова пъти, колкото той настояваше. (Моля те, мамо, още веднъж, още веднъж!) Но други ми доставяха истинско удоволствие да ги препрочитам, защото думите им бяха поезия, а мъдростта им – неостаряваща. Първият ми сборник с детски цитати за възрастни „Какво каза глухарчето“, публикуван преди 25 години, е резултат от книгите, които Ник и аз четяхме заедно. Използвах епиграф от „Разкази за деца“ на И. Б. Сингер: „Ние пишем не само за децата, но и за техните родители. Те също са сериозни деца“.
Възрастните имат какво да научат – или да научат отново – от детските книги, които предлагат универсални добродетели, приложими за стари и млади. Откакто беше публикуван първият ми том, се наблюдава експлозия от вълнуващи нови книги за деца от все по-разнообразни творци, които ни дават нова мъдрост и нови прозрения за това какво означава да бъдеш човек. „Повярвай в света: Мъдрост за възрастни от детските книги“, която събрахме с Елис Хауърд, отразява тези нови гласове. Обичам репликата на Анджи Томас от „Омразата, която сееш“: „Какъв е смисълът да имаш глас, ако ще мълчиш в моментите, в които не трябва да мълчиш?“. В „El Deafo“ Сиси Бел ни дава това важно напомняне: „Нашите различия са нашите суперсили“. Винаги, когато се страхувам да опитам нещо ново, си мисля за думите на Никола Юн в „Инструкции за танцуване“: „Не всеки може да танцува добре, но всеки може да танцува“.
Включихме и много класически произведения, чиито уроци остават жизненоважни. Една от любимите ми книги на всички времена е „Малкият принц“. В нея Антоан дьо Сент-Екзюпери пише: „Това, което прави пустинята красива, е, че някъде тя крие кладенец“.
Четенето и препрочитането на всички тези прекрасни книги ни помогна да си възвърнем малко от детското удивление и радост, които понякога, след натоварен ден, в който се занимаваме с възрастни неща, сме склонни да забравим. Но ние имахме и една по-подмолна амбиция: с обединяването на широк кръг автори в един том се надявахме да напомним на възрастните, живеещи в най-поляризираната епоха, която повечето от нас някога са преживявали, че все още споделяме много общи ценности. Можем ли всички да се съгласим, че да бъдем смели, да се противопоставяме на неправдите, да ценим своята индивидуалност, както и различията си, да бъдем любезни, да вършим добри дела, да уважаваме други гледни точки и може би дори да бъдем глупави от време на време, са добродетели, които си струва да бъдат поддържани? Това са уроците, които научихме като читатели на детски книги. Страхотните детски книги ни напомнят как ние – деца и възрастни – сме свързани. Защото дълбоко в себе си не търсим ли всички начини да се справим с тъмнината? Не се ли страхуваме, че любимите ни хора ще ни бъдат отнети? Не търсим ли всички безопасно място, наречено дом?
„В сънищата започват отговорностите.“ Сега мечтая за свят, в който си спомняме какво ни обединява, в който мислим за ценностите, които искаме да внушим на децата си. И след това поемаме отговорност да ги реализираме.
Из „Повярвай в света: Мъдрост за възрастни от детските книги“
