Яница Радева
„Домът на пчелите“ на Цанко Лалев получи вниманието на два литературни конкурса през календарната година. Писателят е известен като поет със стихосбирките си от края на 80-те и 90-те години, както и – според бележката на издателството – с произведенията си за деца, свързани с българския фолклор. Този свой предишен опит той е използвал за написването на дебютния си роман. Още от първите страници прави впечатление, че романът е написан в два стилистично открояващи се регистъра (избор на издателя е и различното ошрифтяване на всеки от тях), представящи на читателя три сюжетни линии, които финалът събира оригинално и мотивирано чрез образа на колкото реална, толкова и имагинерна личност – Цанко Дулев – алтер его на писателя Цанко Лалев, представен като забравен съвременник на Атанас Далчев, Александър Геров и Александър Вутимски, написал не само историческите части, включени в романа „Домът на пчелите“, но и стихосбирката „Улици заникъде“, в чието заглавие се улавя игра между собствената му книга с поезия „Тежки улици“ (1988) и „Пътища за никъде“ от Богомил Райнов.
Заглавието на романа отпраща към представата за почти идиличната атмосфера на земеделския и пастирския живот, но „Домът на пчелите“ всъщност предлага динамичен наратив с множества обрати и необикновени развръзки. Заглавието е заето от една от главите на романа и показва другия образ на пчелата – не събиращата мед, а бранещата собственото си пространство. Във финала хората ще трябва да намерят сили да сторят същото по един или друг начин в различните сюжетни линии.
Цанко Лалев използва познат конструкт за пътуването във времето, често експлоатиран в литературата и във визуалните изкуства, за да се покаже отминала историческа епоха или недостижимо бъдеще. Интересно е, че писателят гради алтернативно средновековно време, посочва неговата историческа недостоверност („Не сме в миналото – каза Никола. – Това е някаква паралелна реалност, която имитира миналото“), игра с възможностите разказаната история да бъде или да не бъде описана в книга („Нарочно говорят в паузи – помисли си Яна. – Така е по-интересно. Като глави на книга“). Опирайки се смело на българския фолклор и митология, без да губи баланса в отделните сюжетни линии, Цанко Лалев пренася двама тийнейджъри брат и сестра, Никола и Яна, в паралелното минало, откъсвайки ги от единия сюжетен план и пренасяйки ги в нов, населен с фантастични създания – добри и лоши самодиви, змейове, върколаци и всякакви създания, познати от българския фолклор. Жестът е рискован предвид опасността да бъде възприет като фолклоризация, която цели лесен успех, но умението на Лалев да пресъздаде достоверен и кинематографично богат романов свят превръща фолклорните и митологичните герои в пълнокръвни романови персонажи. Постижение на романа е условната историческа линия, която образува третата сюжетна линия и образно пресъздава средновековния Константинопол, катарите, българското средновековно село и болярския аристократичен дом. Тя е своеобразна аисторическа, алтернативна историческа част, която вписва романа в поредицата от писателски жестове, които се появяват напоследък в българската литература и реформират онова, което традиционно мислим като характерен метод за време-пространственото построение. Новият български роман все по-често съчетава минало и бъдеще, реалистично и антиутопично повествование, приказка и факт. Тези разнообразни черти на романа откриваме в „Тук живее Йожи“ от Надежда Радулова и разбира се, в „Хагабула“ от Тодор П. Тодоров – романа, носител на Националната награда за български роман на годината „13 века България“ за 2023 г. и на номинацията за наградата за литература на Европейския съюз. Новите романи изграждат новата картина на българската литература, влизайки в диалог в европейската, която свободно се движи между времена, авторитети, митове и текстове и играе с тях (например „Емплузион“ на Олга Токарчук).
Алтернативната историческа линия от „Домът на пчелите“ във финала е представена като написана от забравения писател Цанко Дулев. И ако предходните сюжетни линии са, от една страна, съвременна – представяща грижите на едно средностатистическо българско семейство, и от друга, приключенска, представяща пътуването в паралелната реалност, тази част психологически мотивирано изгражда героите – тяхното минало, религиозни вярвания, политически убеждения. В резултат имаме роман, който е нито приключенски, нито фентъзи, нито исторически, а особен конгломерат, стъпващ върху схващанията на богомилството. Темата свързва романа с „Антихрист“ на Емилиян Станев. Частта, представена като записки „От „Сините тетрадки, намерени в кулата“, позволява да се направи връзка с романа на Станев и по стилистичното построение на фразата и изобразяването на героите.
От другата страна е линията с децата в романа. Тя предлага възможност той да бъде възприет и от по-млада читателска аудитория, което е негово предимство. Корицата му също разколебава еднозначното му възприемане като роман за възрастни. Той би могъл да получи добър отклик като литература за подрастващи, тъй като е написан увлекателно, образователно и недидактично. Темите са поднесени така, че отговорят за опитността на младия човек. Темата за болестта в съвременната линия също би могла да послужи като начин на справяне на съвременните тийнейджъри с трудностите, които им предлага съвременният живот. Не се сещам за съвременен български роман за подрастващи, който да е получил силен отзвук в литературното пространство, а „Домът на пчелите“, представен пред такава аудитория ще спечели нови читатели, тъй като децата в романа са представени като пълноправни герои на възрастните, имащи своите колебания и емоции, съответстващи на възрастта им – страхуват се, плачат, недоумяват, – но и като типични романови герои възприемат неестествената реалност, в която са поставени. Познаването на детското светоусещане идва без съмнение от опита на Лалев с литературата за деца, която е негово професионално занимание.
Обединил различни теми, Цанко Лалев е изградил „Домът на пчелите“ като оригинална игра с българската история и фолклор и е написал книга, на която пожелавам да намира своите нови читатели.
Цанко Лалев, „Домът на пчелите“, ИК „Хермес“, Пловдив, 2023
