Разговор с Амелия Личева, директор на Софийския международен литературен фестивал
Професор Личева, наближава новото издание на Софийския международен литературен фестивал, провеждан по традиция през декември. Какви са акцентите в програмата му тази година – както тематични, така и като присъствие на гостуващите на форума автори?
Стремежът на екипа ни, в който със съдържанието се занимаваме аз и Дария Карапеткова, а с организационната част Иванна Шивачева и Анна-Мария Георгиева, е да превърнем фестивала в място, което да привлича колкото се може по-стойностни писатели. Започвам с екипа обаче, защото фестивалът наистина е отборна работа и ми се иска хората, които го правят, да не остават в сянка. Тук е мястото да благодаря и на председателя на АБК Десислава Алексиева, която ни позволи свободата да наложим нашата философия за това събитие. Та, водени от желанието да привличаме големи имена и те да не ни заобикалят, независимо че предлагаме малък пазар, се насочваме към популярни писатели, към носители на престижни награди, към автори, които интерпретират ключови за съвремието ни проблеми. Разбира се, продължаваме да приемаме предложения и от страна на издателите, но много от гостуващите писатели са наш избор. Тази година успяхме да привлечем Мирча Картареску, който е едно от знаковите имена не просто в литературата на Балканите, но и в световен план. Горди сме с възможността да представим британската звезда Тим Паркс като изследовател на жанра на романа, на световната литература, като преводовед и разбира се – като писател. Надяваме се идването му да събуди интерес към превод на произведенията му, тъй като към момента той е познат на български само с една своя книга, при това по-нетипична – „Един скептик на средна възраст“, както и с поредица от текстове, публикувани на сайта на Златко Енев „Либерален преглед“. Успяхме да уговорим някои от най-интересните имена в съвременната нидерландска литература – Иля Пфайфер, Ане Ейкхаут и Йенте Постюма. Последната, заедно с още едно много интригуващо име – Итамар Виейра Жуниор, – са сред селектираните в краткия списък на Международния „Букър“. Много награждаван е и френският писател Мигел Бонфоа, като и той, и Аниес Дезарт, другата ни френска писателка, са сред финалистите на „Гонкур“. Нещо повече, всички изброени автори имат своите интересни езикови експерименти, своите важни теми и ние много се надяваме да ги направим по-популярни и сред българската читателска общност. Много от авторите ни, които идват от Централна и Източна Европа, са сред носителите на Наградата на ЕС.
Как избрахте темите на дискусиите и поканените автори за тазгодишното издание – от актуални културни и обществени събития по света ли се ръководите, или следвате своя литературна програма?
За нас е много важно писателите, които гостуват, да са сред тези, които поставят във фокуса си ключови за съвремието ни теми – самотата на днешния човек, трудното приемане на различността, изграждането на идентичност, бежанската вълна и отзвуците от нея в европейските държави, тероризмът и пораженията върху психиката, употребите на миналото, кризите в семейството и още, и още. С тези теми са свързани и Балсам Карам, Натали Сковронек, Матиас Наврат, Анне Вебер, Карл-Маркус Гаус… Колкото до дискусиите, ще има една върху рецепцията на творчеството на Павел Хюле у нас, предложена от Силвия Чолева, както и едно представяне на „Бележник“ на Стефан Гечев и издателските планове за популяризиране на гръцката литература от страна на фондацията, носеща неговото име. Така че освен привличането на големи имена, да, ръководим се от актуалността и чувствителността към проблемите на днешния ден у авторите, които каним.
Какъв е „балансът“ между чуждестранните и българските писатели, гостуващи на фестивала? Стремите ли се да търсите диалог между българските и международните теми и събития в програмата на форума?
Едно от нещата, които рязко променихме, беше идеята, че трябва да представяме почти всички важни български книги, излезли през годината. Отказахме се от тази идея, защото всички писатели и поети вече са имали своите премиери, освен това те са в програмата на панаира, дават автографи по щандовете на издателствата и пр. Но не е само това – решихме, че ще започнем да представяме българската литература като част от световната – нали за това се борим? И ето, тази година представяме Георги Господинов, защото има нов роман, а кой, ако не той, онагледява световното лице на българската литература? И имаме още един български акцент – Паулина Георгиева, защото имаме усещането, че тя не получи достатъчно внимание, а е писателка, която със сигурност показва високо ниво и надскача локалното.
Организацията на събитие като Литературния фестивал изисква сложна координация, контакти, финансиране… Освен с основния организатор на събитието АБК, с кои други институции и организации си сътрудничите при подготовката му?
Основните спонсори на фестивала са Министерството на културата и Столичната община, като всяка година АБК кандидатства с проекти към тези институции – тоест всяка година се доказваме. Работим отлично с някои от Културните институти – тази година партньори са ни Португалският културен институт, институт „Сервантес“, Френският културен институт, Чешкият център. Съдействие по логистиката получихме от издателство „Колибри“ и от Мира Друмева. И нещо, което не искам да подмина – от две-три години благодарение на Дария Карапеткова сме привлекли чудесен екип от преводачи – без тях няма как да гарантираме достъпността на събитията. И разбира се – внимателно подбираме модераторите, в чиято роля влизат известни журналисти, писатели, критици.
Софийският международен литературен фестивал има вече дълга история, вашият екип също натрупа сериозен опит в провеждането му. Можем ли на този етап вече да обобщим значението му за българската литературна и културна сцена? А да сравним мащаба и значимостта му с подобни международни фестивали в Европа, особено в съседните за България страни?
Оценката трябва да дойде отвън, затова и много се радвам, че тази година получихме националната награда „Хр. Г. Данов“ за последното издание на фестивала. Искаме събитието да се чака, да привлича все повече млади хора, да се говори от уста на уста, че си струва. И разбира се – да стане привлекателно за големите световни писатели. Смятам, че не отстъпваме на много подобни фестивали в Европа.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
