1. Кое е според вас събитието/събитията в българското и световното кино през 2024?
2. А кое бихте определили като филмовото антисъбитие на 2024?
3. Какво бихте пожелали на българското кино през 2025?
Деян Статулов, киновед, кинокритик
1. В световното кино не бих определил събитие, което ще се запомни. Не мога да не спомена европейската копродукция с българско участие „Човекът, който не можеше повече да мълчи“ на Небойша Слиепчевич, който спечели „Златна палма“ в Кан и наградата на Европейската филмова академия за най-добър късометражен филм. Приносът на продуцента Катя Тричкова и българския екип на филма е много важен и безспорен. Другото събитие е впечатляващият комерсиален успех на „Гунди. Легенда за любовта“. След началото на демократичните промени той се превърна в най-гледания филм с над 600 000 зрители, с което надмина по боксофис „Аватар“ и „Междузвездни войни“. Мисля, че тепърва ще се анализира причината за успеха, но тя не е свързана толкова с художествените качества на филма, колкото с черти от народопсихологията на българския зрител, както и добрият маркетинг, реклама и разпространение, каквито заслужава всяка наша творба.
2. За поредна година несъвършенствата в Закона за филмовата индустрия продължиха да препъват нормалното функциониране на филмовото производство в България. Все още няма сформиран Национален съвет за кино, а вътрешни междуособици в киногилдията и политическата нестабилност допълнително усложняват ситуацията. Продължават да се блокират решения на художествени комисии в съда, а с това да се блокира производството на нови филми. Другото антисъбитие бе изключването на българо-испанската филмова продукция „Любен“ от конкурсната програма на фестивала „Златна роза“ въпреки одобрението на селекционната комисия. Причините бяха, че Националният филмов център и Министерството на културата са сезирани от депутат от проруската партия „Възраждане“, която обвини филма в „хомосексуална пропаганда“, както и че при създаването му е допуснато нарушение на закона заради участието на актьор, който в началото на снимките е бил непълнолетен. И до този момент няма открито нарушение. Опасенията на организаторите бяха, че прожекцията на филма ще предизвика активно политическо мероприятие с пропагандна и предизборна цел (подобно на събитията пред Народния театър по повод премиерата на „Оръжията и човекът“). Макар че случаят отшумя по естествени за нашите географски ширини причини, остана горчивият спомен за цензура, от времена отпреди 1989 г., когато се забраняваха и заклеймяваха творби и творци, нещо, което продължава и до днес в Русия и други страни с авторитарно управление.
3. Надявам се да се намери воля за промяна в нормативната уредба и своеобразно джентълменско споразумение между колегите, така че да започне един здравословен и активен процес на нормално функциониране на филмовия процес.
Александър Донев, киновед, кинокритик
1. Филмът за Георги Аспарухов „Гунди“, но не толкова заради художествените си качества, които за мен бяха разочароващи, а заради способността си да активира значителна зрителска аудитория, почти 10% от населението на България. Очевидно е, че има публика, която иска да гледа български филми, но тя не получава темите и сюжетите, които я интересуват. Мисля, че ако филмът беше стъпил на качествена драматургия, а не на серия от анекдоти, градски легенди и конспиративни подмятания, той би могъл да постигне още по-сериозен успех.
2. Неспособността на филмовата общност и творческо-професионалните организации в киното да заявят подкрепа и да защитят ефективно от административния и политически натиск филма „Любен“.
3. Очевидно българското кино в момента губи позиции в международен план. Амбициозни авторски проекти на режисьори от средното поколение (Милко Лазаров, Петър Вълчанов/Кристина Грозева) не достигнаха до конкурсната програма на реномирани кинофестивали, а и шансовете им за успех пред нашата публика са минимални. Мога да пожелая на всички, които се занимават с българско кино, много повече самовзискателност, внимание към зрителите, по-дълбоко разбиране на актуалните тенденции в световното кино. Важно е да осъзнаем, че никой вече не се интересува от нашите оплаквачески и депресивни филмови упражнения. Нека способните и талантливи български режисьори да спрат да правят кино за себе си, а да се огледат и замислят какво реално интересува съвременната филмова публика.
Божидар Манов, киновед, кинокритик
Изкушавам се да повторя думите ми от анкетата миналата година. Само заглавията са различни, но общата картина – симетрична!
1. Събития няма, само отделни добри заглавия, неточно разместени в някои престижни класации. Филмчето „Анора“ (реж. Шон Бейкър) кой знае защо взе „Златна палма“ в Кан, а филмите там бяха „Емилия Перес“ (Жак Одиар) и „Семе от свещената смокиня“ (Мохамад Расулоф). „Емилия Перес“ е умен, талантлив и наистина актуален съвременен филм. Петте награди от ЕФА потвърдиха това плюс 10 номинации „Златен глобус“! А в Берлин документалният „Дахомей“ (реж. Мати Диоп) заслужено получи „Златна мечка“! Но истинска изненада (и почти сензация) е пак документален филм – „Забележителният живот на Ибелин“ (Норвегия, реж. Бенжамин Рий) с 2 награди в Сънданс (най-важният фестивал за независими филми)!
2. Анти-неслучило се събитие е липсата на една всеобщо достъпна стрийминг платформа за български филми, която ще е желан и полезен екран, особено за голямата българска диаспора по света. Такъв проект в прословутия План за възстановяване и устойчивост май няма? А би трябвало! Неотложно важно е!
3. Не само на киното, а на цялата ни културна нива пожелавам финансово чудо: да се сбъдне розовият блян за поне 1 % в републиканския бюджет! Скромно желание като на обезверено дете, което още сънено търси под елхата подаръка си от Дядо Коледа. Но дали ще го намери, като още нямаме бюджет за 2025?
Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
