● ЛВ, бр. 31, 3-9.10.2012
Мария Калинова, Камелия Спасова
Текстът е част от хетерологична акция в рамките на Ентропичния институт на Катрин Дойферт и Томас Плишке, реализирано със съдействието на Гьоте институт. Това е временно работно пространство, фестивал, хореография, които във всеки град се случват в нови пространства. Група местни и чуждестранни артисти обединяват усилията си, за да може всеки институт да възникне в нова форма. След първата си спирка в Берлин Ентропичният институт се установи на 27, 28 и 29 септември в София. Началото е в късния следобед в The Fridge с лекция на Боян Манчев на тема Що е критическа институция?, последвана от двучасово шествие с фенери през града. А самата хетерологична акция се състоя на 29 септември, събота, от 22.30-00.00 часа в с участието на Камелия Спасова, Мария Калинова, Миглена Николчина и Боян Манчев.
Митът
Митът може да бъде разказан два пъти – веднъж откъм героя – Персей, веднъж откъм чудовището – Медуза.
Персей: На страната на героя са Атина и Хермес, те му помагат да набави своето техническо оборудване, едно знаменито въоръжаване с вълшебни предмети: шапка невидимка, бързоногите сандали на Хермес, огледалния щит на Атина, кожената торбичка (kibissis) и сърпа (harpe), с който Кронос е скопил Уран. Всичко това е необходимо, за да предпази Персей от неговата непредпазлива похвала, че може да донесе всичко каквото се сетите за сватбата на Полидект с Хиподамия – например глава на Медуза Горгона. Полидект се съгласил да види този пример в действие и възжелал тази глава. Героичният етос на Персей не позволявал отказ, но той трябва най-напред да разбере къде е краят на света. Там, в една пещера се таят трите Горгони.
Медуза: Най-красивото нещо у Медуза, надежда за безброй женихи, били косите й. Та слушай. Тя била изнасилена –устите на поети разказват – от морския властник Посейдон в храма на Атина [Ovid, IV, 794-803]. Самата Атина извила погледа си – да не гледа как чичо й опозорява девойката в храма. Заменила косите й с ужасяващи змии [hydrus], та слушай, затова единствена от трите Горгони Медуза няма глава, а много разклонения. Ако можехме да погледнем Медуза, а смъртен не може отпред да я види, щяхме да разберем как вместо едното там стои многото [plethos].
Липсващото Едно
Красивите коси на Медуза се преобразяват на гнусни змии, отсреща застават хиляди глави и всяка вкаменява със своя сила. Лицето на Медуза представя една централна липса, която ни въвежда едновременно като същества на липсата, но и като полови същества. Онова понятие, което Фройд въвежда като средищно за своя нов митологичен разказ – психоанализата – е кастрацията. Не е случайно, че в есето си от 1922 „Главата на Медуза“ (Das Medusenhaupt) той илюстрира механизма на кастрацията с отрязаната глава на смъртната горгона. Както при Медуза, така и в принципа на кастрацията погледът играе водеща роля. Малкият Ханс вижда женски полов орган и бива разполовен от ужаса, защото там няма нищо. Според Фройд това е и моментът на кастриращия поглед, това е погледът към главата на Медуза. Централната липса, която нейният образ трябва да представи, е маскирана и смекчена в интерпретацията на Фройд от множеството змии. Те са образи на фалоси, множество пениси, които трябва да прикриват липсата. Многото, което измества липсата на едното свидетелства за онзи изначален срез, който ни дава лаканианската перспектива: погледът като обект а. Или когато в математиката числото 0,999(9) не е приблизително, а е точно, без минимална разлика равно на реалното число 1, така че 0,999(9) и 1 могат да бъдат мислени като числа двойници. Едното е равно на безкрайния срез 0,9999999999999999999.
Погледът
За да бъдат проследени лупингите на нагона, онова, което би могло да бъде видяно като цялостно и единично, се сцепва до безкрайност и през това сцепване след десетичната запетая, може да се означи безкрайното потъване при работата на погледа. Погледът е обект малко а или това е сладострастието на очите, както би казал Лакан. Субектът „вярва, че желае, защото се вижда желан и не вижда, че това, което Другият иска да му откъсне от него, е собственият му поглед. Доказателство за това можем да открием във феномена unheimlich“. [Лакан,. „Символно, въображаемо, реално“].
Как das Unheimliche или изродното е свързано с този едновременно и свой, и чужд поглед? Привилегия на всеки хтоничен изрод е да съблазнява и да приковава, защото въплъщава една тайна. Кой по-добре от Медуза може да илюстрира das Unheimliche, желание за едновременно очарование и откъсване на погледа? Този поглед вае произведения на изкуството: Там по полето и пътя/ образи зверски и хорски надлъж и нашир забелязвал,/ живи преди, от лика на Медуза превърнати в камък [Ovid, IV, 778-782]. Митът за Медуза по Вернан бележи раждането на образите в Гърция, нейният поглед е скулптиращ, извайващ пластични фигури. Той е творчески акт на метаморфоза на живото и органично в неорганично: в творба. Главата на Медуза е свързана колкото със своята уста и изплезен език, онази постоянно зейнала паст, която разцепва по цялата ширина лицето й, толкова със своята петрифицираща способност – силата да вкаменяваш.
Екстимност
Понятието „екстимност” при Лакан е онзи ръб между вътрешното и външното, който чрез неологизма преобръща понятието за интимност, той е оксиморонът интимен ексетриор. Несъзнаваното, тази тайна вътре е овъншнена винаги през желанието на Другия, през погледа на Другия. Лентата на Мьобиус предлага добър наглед за парадокса на екстимността, тази лента всъщност не разполага с две страни, тя се придвижва в рамките на повърхнинното, което е усукано като две. Медуза има екстимна сила на погледа в реализирането на скритите страхове, в тяхното материализиране от плът и кръв. Това е като да срещнеш реално своя двойник.
Франкенщайн
Защо чудовището в пиесата на Ани Васева и Боян Манчев „Франкенщайн“ е Камен? Това е едно techne-чудовище. Новият Прометей е двойник на Прометей, той наместо огън носи камъни, наместо превъплъщението от неорганичното в органично той вкаменява със същата екстимна сила, която не знае вече точно кое е вътре и кое е вън. Франкенщайн е баща на идващите механични ангели, а неговият поглед – fascinus – вкаменява. Органът е techne, той е инструментът, интервенция на ножицата, която реже и накълцва на отделни сцени, но поставена не като външен на организма инструмент, а като безсмъртната част от човека. Франкенщайн е баща на монтажа, той е протезата в рамките на един нов антропотехнически проект, формулиран в „Тялото-метаморфоза“ [Боян Манчев].
Чудовищна генеалогия
Сирените, Сфинксът, граите прелъстяват, защото разстройват подредените хомологични редове, възпаляват логоса. Чудовищата внасят хетерология във всяка структура. Разместват пластовете и родовете, внасят монстриращ генетичен материал. Медуза ражда както невъобразимата Ехидна, така и светлия кон Пегас. Крилатият кон Пегас, покровител на музите и изящните изкуства, е роден обаче също от падналите глави на Медуза. Ехидна е друга издънка от нейното изродно поколение. За Ехидна Хезиод – този античен рапсод, първи очарован от генеалогията на чудовища – казва, че е ни описуемо, нито подобно на смъртните хора, ни на безсмъртните вечно.
Метаморфоза на мита за Медуза
Митът е безглаво чудовище, акефална уредба, която се сдобива с глава при всеки свой прочит. Обезглавяването на Медуза и разказването на мита за нея са противоположни операции: в единия случай главите падат – декапитация, в другия нови лица се появяват. Колко много нови глави: Хезиод, Аполодор, Овидий, Павзаний, Вернан, Паскал Киняр, Боян Манчев, Миглена Николчина. Всеки прочит видоизменя мита, скрива едни негови страни, за да демонстрира потенциала на други.
