Разговор с Верена Витур, Директор на Италианския културен институт
Госпожо Витур, да популяризира културата на своята държава по време на пандемия е нещо, което никой Директор на културен институт не си пожелава. Кои бяха най-големите предизвикателства на 2020 година, която впрочем беше и първата пълна година от Вашия мандат в София?
За всички ни 2020 година беше много трудна, както от професионална, така и от психологическа гледна точка. Пандемията преобърна напълно всички работни проекти и бяхме принудени да преразглеждаме месец за месец, а понякога и ден за ден цялата програма, като съобразявахме дейностите по популяризиране на италианската култура с действителните възможности за провеждане на събития, винаги спазвайки мерките за здравна безопасност. Най-голямото предизвикателство, мисля, беше нуждата да се научим да работим по различен начин, включително дистанционно, да контактуваме помежду си, без да можем да се срещаме, и да намираме различни и изобретателни решения за популяризирането на италианския език и култура.
Независимо от трудностите съм доста удовлетворена и смятам, че Институтът успя да постигне отлични резултати, особено що се отнася до различните дейности на открито като изложбите и културните събития в най-горещите месеци.
Тази година отбелязваме 700 години от смъртта на Данте Алигиери. Важна годишнина, емблематична не само за Италия, но и за световната култура. Сред множеството събития, запланувани в Италия по този повод, кои Ви се струват особено интересни?
Този въпрос наистина ме затруднява – както казахте, събитията по повод 700 години от смъртта на Върховния поет са извънредно много и всe интересни. Хубаво е да виждаме ентусиазма относно честванията на Данте както в Италия, така и в чужбина: навсякъде кипи подготовка по организирането на четения, изложби, концерти, дискусии и различни събития и спектакли, посветени на Поета и творчеството му. За да дам само един пример, от месеци заглавията на две посветени на Данте книги фигурират в класацията на най-продаваните книги в Италия. Могат да се посочат академични, но също така и популярни събития, прояви, простиращи се от строго научното до по-достъпното. Цялата програма на Дантевите чествания цели да доближи още повече Данте до хората. Сред събитията има такива, които са много креативни, пригодени към актуалните проблеми, достъпни дистанционно, и много проекти, които аз смятам за извънредно важни, защото те се обръщат най-вече към младите.
Съгласно удачното предложение на прочутия езиковед Франческо Сабатини 25 март, началната дата на пътешествието на Данте в Ада, официално ще бъде посочена за Dantedì (Дантевден). Италианският културен институт в София подготвил ли е някакви инициативи за този ден?
Нашият Институт е готов да отбележи Dantedì и именно по този повод ще се сложи началото и на инициативите ни, посветени на годишнината на Върховния поет. На 25 март ще представим една от инициативите, които сме планирали за тазгодишните чествания. Имам предвид една изненада, относно която все още не бих искала да ви разкривам твърде много подробности, но вече мога да ви съобщя, че става дума за изложба със заглавие “Dante Plus 700 – Sofia Edition”, и всичко свързано с нея може да откриете на сайта ни и нашите канали в социалните мрежи. Междувременно все така на нашия сайт вече може да чуете аудиокнигата „От тъмния лес до Рая” – проект, осъществен от Министерството на външните работи и международното сътрудничество на 33 езика, сред които и българска версия, подготвена от нашия Културен институт.
От време на време в България се чуват мнения против изучаването на класически автори, считани за твърде далечни и трудни за учениците в училище. По Ваше мнение фигурата на Данте успява ли да увлича младите поколения в Италия?
Данте е най-големият поет, който Италия някога е имала, и макар всички да са свикнали със строгия му профил, суровия поглед, увенчаната с академичния лавров венец глава, посланието на най-значимото му произведение е много по-съвременно, отколкото би се очаквало. И действително, „Божествена комедия” е като фотография, моментна снимка на един отминал свят, която обаче е способна да разкаже на читателя много за човешката природа и за света, който и до днес го заобикаля.
Но Вие сте права и не мислете, че подобна дискусия не се води в Италия. Всяка година се подновява полемиката относно това полезно ли е или не изучаването на класиците (разглеждано като анахронизъм от някои), или трябва да се отдава предпочитание на по-съвременното и практически ориентираното. Затова ние сме длъжни да се опитваме да доближаваме Данте до хората и по-специално до младите, да разясняваме колко съвременен и актуален е той и какво значение е имала неговата фигура за създаването на споделена култура в Италия. Факт е, че Данте не само е наречен Баща на италианския език, но и олицетворява националната идентичност, формирала се много по-рано от Италианската държава, културата на Красивата страна – il Bel Paese, още преди тя да е придобила чертите, които има днес.
Бих искала да завърша отговора си на този въпрос с един цитат: „… Данте говори на младите, защото сърцето му пламти като тяхното…”. Тази фраза е на журналиста и писател Луиджи Гарландо, свикнал да пише за най-младите поколения, който току-що издаде роман със заглавие „Върви в ада, Данте!”
Ние, българите, храним голяма симпатия към италианския народ и неговия език. Усетихте ли това в хода на Вашата работа в София?
Да, дадох си сметка за това и трябва да призная, че възможността да се популяризира италианският език и култура в България е голям късмет: независимо дали става дума за литература, дизайн, кино, живопис, музика, кухня, театър, археология, мода, танц или което и да е друго културно, научно или техническо направление, сме уверени, че ще предизвикаме интерес, възхита или желание да се открие и опознае по-добре Италия чрез предлаганите от нас културни събития.
Свикнахте ли вече да се закичвате с мартеница на 1 март?
Да, това е прекрасна традиция, свързана с началото на пролетта. Вече намерих цъфнали дръвчета, на които закачих моите мартеници.
Разговора води ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА
