Мария Калинова: Заниманията Ви са свързани с изследвания на книгата като артефакт и дигиталните изкуства, съчетавате грижата за „старите книги“ с програмирането. Бихте ли се определили като човек, който отстоява каузата на книгата в днешния свят?
Росен Петков: Да, бих се определил като човек, който обича литературата и обича да разгръща и чете хубави книги. И като човек, който осъзнава хилядолетната история на книгата. Аз съм и от онова поколение, което е живяло и в аналоговия, и в дигиталния свят. Работил съм още на първите наши 8-битови микрокомпютри “Имко 2” и сме стояли по нощите да програмираме някоя игра.
Мария Калинова: Като че ли последната година нарасна още повече нуждата от дигитализация на книги, периодика, документи и снимки. Изследователската работа по време на ограничения достъп до университети, библиотеки, архиви можеше да продължи благодарение на дигитализираните източници. Мислите ли, че дигиталните копия ще изместят „старите книги“ и работата с оригинали?
Росен Петков: Дигитализацията е много важна за съхранението, достъпността и популяризирането на книгата. Но от изследователска гледна точка понякога се налага книга да се разгърне, да се види хартията, печатът, подвързията, изобщо материалите. Особено при много старите книги с оглед на датировка (ако няма посочена дата). А и понякога просто да помиришеш книгата, да усетиш книгата до тебе…
Мария Калинова: Какво означава да се разработи нискобюджетна система за дигитализация?
Росен Петков: Означава с две или три хиляди лева да си направите дигитализационен “ъгъл”, едно-две бюра, една стая за дигитализация. Апарат, стойка, лампа. Може и да си купите сравнително евтин скенер за книги. Но това означава и познания по “метаданни”, по стандартно записване на информацията с цел вграждане в бази данни. Преди време, СОКИ разработихме с колегите от Р.Б. „П. Р. Славейков“ В. Търново, проект по Еразъм+ MobiDig, с образователни материали по темата, достъпни са безплатно на mobiledigit.eu
Мария Калинова: С какви проблеми се сблъсквате при опазването, подвързването и реставрирането на книжното наследство?
Росен Петков: Първо, неразбиране на начина на съхранение на книгата. Има едно златно правило, книгата се чувства добре, където човек се чувства добре. Хилядолетия книгите и хората са живели заедно. Ако затворите „ценните книги“ в трезор и не сте внимателни, те могат да се повредят от влагата, студа, гризачи. Второ, често може да видите наблъскани книги една върху друга, или в кашони или сандъци, по тавани и мазета, при висока или много ниска температура, не могат да дишат, слепват, плесенясват от температурните флуктуации и изобщо много невежество има при съхранението. При реставрирането понякога се подхожда брутално, сменят се подвързии, обрязват се полета, почистват се листовете до бяло, ламинират се листове чрез целулозна баня, често артефактът става „като нов“. За щастие това вече не е тенденция при реставрирането. Ако пък книгата просто се „пристяга“ от книговезец, добре е да посочите изискванията към подвързията – форзаци, кожа, гръб, капителбанд и др. Тук отново може да свалите полезни и безплатни обучителни материали от сайта на един Еразъм+ проект, който ръководех преди време, bbinding.org или FB страницата му: https://www.facebook.com/groups/1410753065835895
Мария Калинова: Какъв е смисълът в наши дни и каква е ползата от колекционерството на книги, периодика и фотографии?
Росен Петков: Научавате много около всеки артефакт, неща за историята и личностите, всеки артефакт говори много за времето си. Второ, радвате се на произведения на изкуството, а това е много зареждащо. Трето, понякога се чувствате спасител, откривайки ценна книга или снимка, която би заминала на „вторични суровини“, ако не сте я забелязали. Колекционерството е мисия, библиофилът колекционира теми, стилове, разучава и подбира. Много от уникалните артефакти в музеите и галериите са дарени от частни колекционери, които десетилетия са влагали доста пари и време да подберат, да издирят такива артефакти. Без частните колекции, които често после отиват по изложби или музеи, много от залите биха били празни. Интересни редки и ценни първи издания могат да се видят във FB групата „За старите книги и компютърните изкуства“, https://www.facebook.com/groups/169803603122212
Мария Калинова: От последните ви публикации в „Литературен вестник“ става ясно, че имате слабост както към възрожденските издания, така и към книгите от 20-те и 30-те години на 20-и век и българския литературен модернизъм като цяло. Особено значими са въпросите, които повдигате за модернизма като стил в текста и илюстрациите. Имате ли наблюдения какво се случва по времето на комунизма със стила? И какво се случва днес?
Росен Петков: По времето на ранния комунизъм (сталинизма), около 50-те, все още се издават прекрасни книги, албуми, луксозно оформени. После започва ширпотребата, евтини издания в огромни тиражи. Но добри илюстратори винаги е имало, особено в детските книжки – семейство Тузсузови, Любен Зидаров. За съжаление, както и Веселин Йончев посочва, шрифтовото изкуство е занемарено, има малко и стандартни шрифтове. Да не говорим за качеството на соцснимките. Например, няма добри снимки на наши изчислителни машини от 70-те, а всичко е отишло за скрап. И тази история сега е загубена, може да си представяме детайлите по дизайна на нашите големи машини. И да дигитализирате лоша снимка, какво ще получите? Сега има и ширпотреба, и библиофилски издания, добрите издателства пускат от време на време и луксозно оформени книги по определени теми или автори. Разбира се, в повечето случаи се гони цена и оттам по-пестеливо илюстриране, обикновен офсет, евтина хартия, обикновено се набляга на корицата. Понякога и скъпи книги се оформят изключително кичозно.
Мария Калинова: Поддържате връзка с различни колекционери, книговезци и дизайнери от целия свят. Дали има интерес към българската книга като артефакт извън пределите на страната ни?
Росен Петков: Има и към старопечатните книги, и към времето на модернизма, и към историческите, етнографските и краеведските. Но ако говорим като артефакт, интерес има към книгите на модернизма или на ранния социализъм, началото на 20-и век, които са илюстрирани от талантливи художници модернисти – Сирак Скитник, Иван Милев, Мирчо Качулев, Иван Пенков, Николай Райнов. Но ние не сме Русия, Франция или Германия, не бива да си правим илюзии, че нашите книги са световноизвестни. Затова трябва да се полагат усилия за популяризирането им. Има периоди, като 1920-те, когато нашата литература и театър са европейска величина.
