Голямото литературно събитие от миналата седмица не беше издаването на нова книга, подписването на договор за милиони на знаменит автор или обявяването на престижна награда. Всъщност, то беше представянето на една корица: обложката на предстоящия роман на Сали Рууни.
„Много рядко издател ще разкрие корица и ще вдигне толкова шум за това кой я е правил или дори ще спомене кой я е правил“, споделя Дани Артър, творчески редактор на The Bookseller, списание, отчитащо издателската индустрия. Но през последните години дизайнът на кориците на книги придоби по-висок профил и можем да наблюдаваме нов разцвет.
Артър вярва, че именно романът на Руни от 2018 г. „Нормални хора“ е дал тласък за превръщането на корицата на книгата в „културен феномен в „Инстаграм“ от гледна точка на това, че е почти като аксесоар“. Погледнете виртуалните стени на „Инстаграм” или „Туитър“, свързани с книги, и ще видите привличащи вниманието дизайни с ярки цветове и смели графики.
Тъй като ходенето по книжарници е рядкост през последната година, запалените читатели са принудени да правят това, което им е казано да не правят: да преценяват книгите по кориците им. „Затварянията наистина хвърлиха светлина върху дизайна на кориците, може би повече от всякога“, казва Холи Овенден, която е отговорна за корицата на предстоящия роман на Еймиър Райън „Задържайки дъха ѝ“.
Овенден също допълва: „С възраждането на интереса към новите книги, идва натискът върху дизайнерите наистина да разширят границите по нови и ангажиращи начини. Издателите, авторите, блогърите и дизайнерите посещават онлайн платформи като „Туитър“, „Инстаграм“ и „Тик Ток“, за да споделят нови, привличащи вниманието корици“.
Тази година британските книжни награди на The Bookseller ще възстановят категория, която липсва повече от десетилетие: Дизайнер на годината. Ако сте дизайнер, можете „да се чувствате като второстепенна фигура“, казва Анна Морисън, една от творците, които са в краткия списък на номинираните. „Връщането на тази категория е нещо наистина положително“.
Авторите признават важността на кориците. Оливия Лейнг, чиито корици не са непознати за социалните медии, казва следното: „Аз съм изключително контролираща, когато става дума за кориците“. Тя избира силна снимка на Волфганг Тилманс за книгата си „Крудо“. Също така е била „много конкретна относно точното синьо, което се нарича Интернационално Клайн синьо за корицата на романа „Всички“. То е и цветът, който Дерек Джарман използва във филма си „Синьо“. „Кориците са толкова важни“, споделя Лейнг. „Тъй като толкова често пиша за изкуство, моите корици трябва да са подходящи за хора от света на изкуството от една страна, от друга да са достъпни и стилни.“
Що се отнася до оформлението на кориците, Джони Пелъм, старши дизайнер във Faber, отговорен за книгите на Джонатан Франзен, Макс Портър и Ханиф Курейши, вярва, че „графичното въздействие е издигнато на върха на списъка с приоритети“. Това, което „всички дизайнери се опитват да направят, особено в момента, е да измислят незабавно разпознаваеми дизайни, които удрят силно и бързо, като същевременно впечатляват и при по-внимателна проверка“.
Питър Адлингтън, старши дизайнер във Faber, предполага, че „много от книгите, които са се продавали с намаление през първата половина на пандемията, са били създадени преди някой от нас да е чул за затваряне“. Но това, което видяхме, беше „че маркетинговите екипи трябваше изведнъж да намерят нови начини за популяризиране на книги единствено в дигиталното пространство “.
Адлингтън е проектирал корицата на „Клара и слънцето“ на Казуо Ишигуро в началото на пандемията. Публикуван през март, романът вече се превърна в често присъствие в социалните медии, сниман върху одеяла за пикник на медийни „инфлуенсъри“. „Дизайнът на „Клара и слънцето“ се оказа изключително ефективен в това пространство“, допълва Адлингтън. „Самата корица беше толкова проста и смела, че винаги бихте я разпознали, когато разглеждате „Инстаграм“.
Преминаването към привличащи вниманието корици се случва, според Артър, през последните 10 или 15 години. „Тъй като „Амазон“ стана по-важен за авторите и издателите да популяризират своите книги… те трябва да въздействат върху наистина мъничка миниатюра, вместо върху маса в книжарница.“
С появата на „шелфи“ феноменът в социалните медии, при който хората споделят снимки на рафтовете си, корицата намери още повече видимост. Също така, снимките на книги или книги на купчини, които тепърва ще бъдат прочетени, или наскоро са били прочетени, са се превърнали в тенденция в социалните медии.
Дали обаче от това съсредоточаване върху корицата започва златна ера за дизайна на обложките на книгите? Морисън илюстрира книги от 2006 г. и смята, че сега е най-вълнуващото време. Преди, когато хората са я питали за дизайнерски идеи, винаги е било „Не искаме да изглежда твърде странно или необичайно“. Но днес те казват: „Искаме нещо свежо“.
Адлингтън не вярва, че социалните медии са отворили златна ера, но смята, че те „разширяват видимостта и влиянието на корицата отвъд точката на покупката“. Обложките придобиха различно значение: „Едновременно да рекламират стремежите както на книгата, така и на човека, който я чете. Подобно на това да те видят, че четеш в метрото, но с още 50 000 души в мотрисата“.
Вземете простите, но красиви корици на независимата издателска къща Fitzcarraldo – цялата им художествена литература има една и съща обикновена корица в синьото на Ийв Клайн, а романите са популярни в социалните медии. „Те са невероятно ефективни, защото изглеждат колекционерски. Изглеждат вечни и добре подредени на лавица на заден фон по време на видео среща в „Зуум“, казва Артър.
Но, разбира се, корицата трябва да работи далеч отвъд чисто естетическото. Най-важното нещо, казва Адлингтън, е „да получите подходящата корица за книгата, а не подходящата такава за „Инстаграм“.
Ели Вайълет Брамли
Превод от английски: ЛИЛИЯ ТРИФОНОВА
Източник: The Guardian, 18.04.2021
