Мартина Новакова
Жителите на С. сънуват всяка нощ без изключение и през деня изживяват сънуваното от предишната нощ.
По улицата можеш да срещнеш няколко вида пешеходци според начина им на движение. Някои вървят бързо и сигурно към целта си. Други пресичат площада един, два, три пъти, в търсене на нещо незнайно дори за самите тях. Има и такива, които са се излегнали на тревата и цял ден не могат да излязат от неопределеното усещане, което е оставил у тях сънят.
Лесно можеш да разчетеш кой живее в кошмар и кой е спал като къпан. Ако случайно излезеш от себе си и се огледаш, ще забележиш и онези, които са се спрели замислено по средата на улицата, напълно забравили какво са сънували. Ще ги видиш отново, когато се прибираш тичешком към дома си – в готовност за следващия сън, както всяка вечер, и ще си помислиш, че единственото ти желание е утре да не ти се случи същото – да няма закъде да бързаш.
С., градът, в който всички сънуват всяка нощ, а после изживяват сънищата си, е най-непостоянният ни познат град: метеоролозите от години са без работа, защото времето се сменя напълно произволно, архитектите строят сгради с несъразмерни етажи, а актьорите всяка вечер сменят персонажите си и се срещат за първи път в нощта на премиерата. Днес в С. можеш да бъдеш само тълкувател на сънища или философ.
В С. има две основни философски школи, които се различават в теориите си за основаването на града. Едни смятат, че група хора една нощ сънували едновременно град, в който всички сънуват всяка нощ, а на следващия ден изживяват сънищата си, и това и направили. Други казват, че някой изведнъж осъзнал, че сънищата са отражение на най-големите ни желания и само ако ги осъществяваме бихме живели пълноценно.
Съществува и малка група скептици, които продължават да вярват, че сънищата са напълно несъзнателни и няма смисъл да живеем в свят, в който всичко е предрешeно от тях.
Животът в С. не е лесен. Всеки ден се случват инциденти с хора, които са се опитали да променят сънищата си. Дори най-малкото отклонение се отразява и вълната от промени се разпростира над града. Веднъж една писателка се опитала да опише града обективно, без да се позовава нито на своите сънища, нито на нечии други. Настанила се в зеленото си кресло, отместила в единия ъгъл на масата струпаните тефтери с всичките си сънища и започнала. Изведнъж вдигнала поглед към прозореца и видяла как се задава огромна древна птица, която влетяла в стаята и я погълнала. Кулата от тефтери със сънища се срутила на земята.
Оказало се, че птицата всъщност не идвала за нея, а за младата жена от горния етаж, която решила да целуне приятеля си вместо човека, когото всъщност целунала в съня си, за да не създава главоболия на никого. Това толкова много променило нещата, че не успяла да се върне вкъщи навреме и писателката, която не знаела как завършвал сънят на съседката, останала завинаги в птицата, като всяка нощ се опитвала да сънува различен край. А градът и до днес си остава без история.
Някои дни в С. са особено натоварени. Ако за една нощ си имал няколко сънища, трябва да изживееш всички в рамките на деня, както и да участваш в тези на останалите, ако си се появил някъде. Други дни пък са скучни и самотни – не си сънувал никого и никой не е сънувал теб. Оставаш си цял ден на тревата с носталгия по това, което е можело да се случи.
Най-важният ден за един жител на С. е, когато се научи да пише. Това става в деня, в който запише първия си сън. Всички се събират привечер на площада пред Тефтерницата. Пазителят на Паметта отваря вратата, детето влиза в сградата (на пет напълно несъразмерни етажа) и върви през безкрайните коридори, пълни с празни тефтери, докато не избере своя или докато той не избере него. После излизат през огромната врата и всички заедно празнуват, че ,,Книгата на всички сънища” ще има още един автор от днес нататък. Децата вече ще могат да запазват сънищата си, съответно и целия си живот завинаги. Защото сънищата, дори и изживени, ако не се запишат, се помнят трудно.
В училище се изучават следните предмети: Детайлизъм – най-важните неща, които трябва да забележиш, за да запомниш съня си; Актьорско майсторство – за да играеш добре в сънищата на останалите; Творческо писане – за да развиеш собствен стил на сънуване. В по-високите класове: квантова физика и архитектура, които отварят нови възможности и пространства за сънуване. Контрол над кошмарите. Приспивателни.
Най-голямото предизвикателство в С. е да видиш определен човек. Единственият начин двама души да се срещнат е да са се сънували взаимно. Но това не е достатъчно. Ако си бил сънуван, трябва да се държиш точно както са те сънували, без да се отклоняваш. Понякога дори се налага да не играеш себе си, а да въплъщаваш друг човек от истинския живот. Най-ценното и най-рядко събитие е Срещата – когато всеки сънува другия точно такъв какъвто е.
В С. има голямо производство на местни продукти: хапчета за запомняне, възглавници, пълни с треви за щастлив сън, медитации за водени сънища. На всеки ъгъл има книжарница, специализирана в: история на сънищата, детски сънища, сънища за възрастни, наръчници за реставрация на сънища или пък най-необичайни срещи. Най-внасяният продукт са плюшените мечета.
Въпреки че всеки ден има по някой инцидент и трафикът на образи от сънища е сериозен проблем в последно време, С. е сигурен град. Една от причините е, че всеки се опитва да се прибере рано, за да се подготви за нощта. От време на време има случаи на атаки срещу шумни туристи от страна на нелегални сомнамбулски организации.
Жителите на С. изживяват всичките си желания и страхове, като в останалото време се губят в хаоса от произволни събития, борбата срещу забравата и очакването на срещи, които никога няма да се състоят, освен ако не намерят начин да разкажат… Вдигам поглед към прозореца от зеленото си кресло и виждам как се приближава, размахвайки криле. Кулата от тефтери със сънища се срутва на земята.
