Две от значимите събития в началото на новия театрален сезон в Европа са завършилият в края на септември Международен театрален фестивал “Диваделна Нитра”(Словакия) и световната премиера на 11 октомври на първата пиеса на Стивън Берсфорд “Последната от Хаусманови” на сцената на Националния театър в Лондон, представена в програмата му NT Live, което позволи да я види и софийската публика.
“Последната от Хаусманови” на Стивън Берсфорд:
Чехов и наследството на 1968-ма
Британски съвет, България, Програма “Световен театър в София” на Международен театрален фестивал “Варненско лято” и Столична община продължават да срещат българската публика с някои от най-интересните нови премиери на Националния театър в Лондон, които чрез сателитна връзка се представят и в Cinema City в столицата и в други градове на страната. На
11 октомври тази година софийските зрители станаха част от световната публика на най-новата продукция на театъра – новата пиеса на Стивън Берсфорд “Последната от Хаусманови”. Режисьор на спектакъла е Хауърд Дейвис, сценограф – Вики Мортимър, осветителният дизайн е на Марк Хендерсън, а звуковото оформление – на Кристофър Шът. Ролите изпълняват много известната и награждавана както за работата й на сцената, така за участието й във филми като “Educating Rita” и “Хари Потър” Джули Уолтърс (Джуди Хаусман), изгряващата звезда на Националния театър Рори Киниър, носител на наградата на “Ивнинг Стандарт” за най-добър актьор за 2010 г. за изпълнението му на Хамлет в постановката на Никълъс Хайтнър (синът й Ник), Хелън Маккрори (дъщеря й Либи), Изабела Лафленд, Матю Марш.
Безспорно най-интригуващото в новата премиера на Кралския национален театър е фактът, че става въпрос за сценична реализация на нова пиеса, която при това е дебют на своя автор – актьорът Стивън Берсфорд. Независимо че издирването, насърчаването и представянето на новото драматургично писане в Обединеното кралство по традиция е важна част от художествената мисия и политика на този театър, попадането на заглавие от дебютиращ драматург в афиша му е сигурен знак за качествата на текста и за успешен старт на автора му.
Пиесата на Стивън Берсфорд е поредна адаптация в дългата поредица от модерни и постмодерни театрални адаптации на драмата на Чехов и специално на пиесата му “Вишнева градина” в британската драматургия от последните шест десетилетия. (Преди около десет години, през 2003 г. на камерната сцена на Сатиричния театър беше показана например изобретателната “Вишневи сестри” на Майкъл Грийн.) Всъщност Берсфорд създава един оригинален и умен текст, в който осезаемо личи както неговата ерудиция, така и силната му вгледаност и ангажираност с проблемите на съвременното британско общество и с желанието му обективно и задълбочено да проследи и анализира причините за днешните противоречиви процеси и казуси, пред които то е изправено. Тръгвайки от Чехов и използвайки стратегията на неговия горчиво ироничен поглед към миналото, авторът се обръща към наследството на 1968-ма и нейните икони – хипи поведението, сексуалната революция, анархистичното и хаотично ляво политическо говорене, в които открива както заложени много от проблемите на следващите две (т.е. днешните средно и младо) поколения, така неподправения чар на свободата. Тази сериозен политически анализ е направен чрез една много добре написана черна семейна пиеса, смесваща във въздействаща комбинация носталгичния фин аромат на Чеховата драматургия, дръзката и откровена делнична жестокост на британската нова драма и майсторството на високия популярен театър.
За режисьора Хауърд Дейвис реализирането на дебютния текст на Стивън Берсфорд е лично предизвикателство. Той прави пиесата непосредствено след получилата противоречиви оценки, но шумно приета негова постановка на Чеховата “Вишнева градина” отново в Националния театър само година по-рано – през май 2011 (спектакълът също е показан в много киносалони по света като част от програмата NT Live). За съжаление не мога да сравня двете постановки (което е особено изкушаващо), тъй като не съм гледала представлението по Чехов, но трайният интерес и задълбочено занимаване с “Чеховото наследство” определено дават своя респектиращ резултат в яркия спектакъл, едновременно пропит с черен британски хумор, остра актуалност и дълбока скръбна мъдрост и поетичност. За постигането на този резултат безспорна е заслугата и на целия актьорски екип, отново показал завидно умение да играе на границата между интимното театрално преживяване и глобалното киноприсъствие.
“Диваделна Нитра”’2012 – на фокус:
документалният политически театър
Един от най-сериозните театрални форуми в Централна Европа през последните две десетилетия – Международният театрален фестивал “Диваделна Нитра” тази година се проведе за 21-и път от 21 до 26 септември в Нитра, Словакия. Започнал през 1991 г. като амбициозна платформа за представяне и среща на някои от най-добрите трупи, спектакли и режисьорски имена от източноевропейските страни и Западна Европа, днес фестивалът все повече се налага с актуалните си тематични издания. Основното намерение на тези тематични издания е да съберат и покажат заедно емблематични или наскоро ярко заявили себе си преди всичко млади режисьори, както и известни и нови трупи от различни страни, създали провокативни представления в областта на определяща за съвременния театър тенденция. Особено силна проява на тази художествена политика на фестивала беше “Диваделна Нитра” 2010, съсредоточена върху най-новите развития и форми на постдраматичния театър. Тазгодишното издание също имаше много полезен фокус: документалният театър и специално неговото най-актуално днес направление, известно като verbatim театър.
Избраната от организационния екип на фестивала (състоящ се от утвърдени театроведи и критици) удачна и навременна цел да огледа случващото се в полето на документалния и verbatim театъра в Европа днес много добре се допълваше и от международния изследователски проект “Паралелни животи – 20. век през погледа на тайната полиция”, иницииран и осъществяван от “Диваделна Нитра” и подкрепен от Програма “Култура’2013” на ЕК. Проектът включва като партньори още 6 страни от Източна и Централна Европа – Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, и се състои в изследване на архиви на тайната полиция по времето на комунизма в съответните страни, свързани със значими личности или обществени казуси, което трябва да завърши със създаване на документални представления върху изследвания материал и показването им на следващото издание на фестивала, както и на други форуми. В рамките на фестивала тази година седемте екипа представиха първия етап от своята работа и идеите за предстоящите спектакли.
Афишът на “Диваделна Нитра”’2012 беше изграден от селекционираната основна програма с 12 спектакъла от 10 страни (по един от Чехия, Германия, Полша, Обединеното кралство, Словения, Румъния, Белгия, Русия и 3 от страната домакин), представление по пиесата “Атеисти” на младата словашка авторка Ана Яблонска в програмата “Фестивал Плюс”, споменатата презентация на режисьорите участници в проекта “Паралелни животи” и съпътстваща програма от срещи с екипите на показаните постановки, улични акции и документални филми.
Основната програма включваше “Отворени за всичко” на режисьора и хореографа Костанца Макрас и трупата й “Dorky Park”, Берлин, Германия; “Двама в дома ти” от Елена Гремина на режисьора Талгар Баталов и Teatr.doc, Москва, Русия; “Облаци” на трупата “Handa Gote”, Прага, Чехия; “Анамнеза”, копродукция на Театър “Катона Йозеф” и независимата компания “Спътник”, основана от режисьора на спектакъла Виктор Бодо, Будапеща, Унгария; “Х милиметра от У километра” на режисьора Жанина Карбонариу и трупата “ColectivA”, Клуж, Румъния; “Утрешни забави” на режисьора Тим Ечелс и Forced Entertainment, Шефилд, Обединено кралство; “Ще става все по-лошо и по-лошо и по-лошо, приятелю”, танцов моноспектакъл на Лизбет Грувез, Антверпен, Белгия; “Колкото повече сме, толкова по-бързо ще стигнем целта” на Театър “Маска”, Любляна, Словения; “ІІІ фурии” от М. Фертац, М. Сикорска-Мишчук и С. Крутник на режисьора Марчин Либер и Театър “Модржиевски”, Легница, Полша и словашките продукции “Седем дни до погребението”, адаптация на Петер Павлак по романа на Ян Рознер, режисьор Любомир Вайдичка, Словашки камерен театър, Мартин; “Мизерия” от Михал Дите на режисьора Ивета Дите Юркова и Театър “Poton” и “Кукура” от Мартин Чисвак на режисьора Ростислав Балек и Театър “Арена”, Братислава. По-голямата част от тези 12 спектакъла бяха в естетиката на verbatim театъра, а останалите (“Анамнеза”, “Ще става все по-лошо и по-лошо и по-лошо, приятелю”) използваха в различна степен и по различен начин нейни елементи, съчетавайки ги с други средства.
“Облаци”, независима компания “Handa Gote”, Прага, Чехия, фотограф Яна Рабенхауптова
Показвайки многообразието от форми, стратегии и индивидуални почерци в полето на verbatim театъра, налагащ се все повече като доминираща тенденция в европейската сценична практика, фестивалът целенасочено открои и още една съществена нейна характеристика напоследък. Тя може да бъде определена като интензивно развитие и широко разпространение на политическия театър и на ангажираното с актуалните въпроси на съвременния свят изказване чрез сцената. Verbatim театърът е специфична форма на документалния театър, при която като изходни “документи” се използват интервюта с реални хора във връзка с конкретно (настоящо или минало) събитие или тема. Драматургът и(или) постановъчният екип след това коректно възпроизвеждат и композират тези разговори, активизирайки затаените в тях значения и енергии чрез богат арсенал от театрални средства.
Селекционираните спектакли тази година в афиша на “Диваделна Нитра” 2012 показаха, че значителна част от съвременния европейски театър и специално театърът в страните от Централна и Източна Европа е силно ангажиран с опознаването, изследването и адекватното критическо тълкуване, възприемане и представяне на близкото комунистическо минало и социалните и моралните дилеми, които то е оставило след себе си. В тази посока особено силни и майсторски направени бяха представленията “Облаци” на независимата чешка компания “Handa Gote” и “Двама в дома ти” на московския Театр.doc. Първото от тях показва по изключително изобретателен и талантлив начин “документална панорама” на детските спомени на една от участничките в екипа за историята на нейното семейство, в което дядо й по бащина линия е висш партиен функционер, а родителите на майка й са преследвани от комунистическия режим. Спектакълат на Театр.doc пък възпроизвежда личната история на белоруския политически активист Владимир Некляев, на който през 2011 г. е наложен домашен арест заради опозиционните му прояви. Екипът на представлението успява да ни запознае по вълнуващ начин с конкретния случай на нарушаване на човешките права и едновременно с това да алармира за опасността за свободата на личността във всяка авторитарна обществена система. В подобна посока беше изграден и сдържаният, но строен и прецизен спектакъл на Словашкия камерен театър и режисьора Любомир Вайдичка “Седем дни до погребението”, разказващ за драмата на семейство словашки интелектуалци. Силно впечатление направиха с ироничния си език и дръзкото си забавно, но и умно и хуманно вглеждане в базисни въпроси на някои от днешните културни и социални политики като прогресистките митологеми за бъдещето (“Утрешни забави” на Forced Entertainment) или “модерните” стратегии за успех (“Колкото повече сме, толкова по-бързо ще стигнем целта” на Театър “Маска”, Любляна). Но все пак най-силното и проникновено вглеждане в драматизма, сложността и абсурдността на близкото минало предложи полският спектакъл “ІІІ фурии” на режисьора Марчин Либер, млад, но безспорно добре владеещ както историята, така и експресивния и ударен театрален език.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
