Дариана Борисова
Романът „Опашката“ на Захари Карабашлиев, публикуван в началото на 2021 г., повежда читателя през свят, в който се редуват разминаване и среща на илюзия и реалност, на безоблачно съвместно съжителство на една двойка и утопичните обрати във връзката й. „Опашката“ е книга, която има странното свойство едновременно да запраща читателя в имагинерна реалност чрез нотката фантастика, която носи в себе си и същевременно да го държи здраво стъпил на земята посредством злободневните проблеми и тревоги, които вълнуват общестовото в днешно време. Доста често границите на понятията илюзия и реалност се размиват и не е изключено читателят да се изгуби между двата свята. Темата за „заразата“, както Карабашлиев я нарича, води началото си още от античната литература – още в „Илиада“ тежка чума, пратена от бог Аполон, поразява войници, а писателите в днешно време, които си позволяват да черпят вдъхновение от пандемията, върлуваща по цял свят, доизбистрят образа й. Последният роман на Карабашлиев не просто тематизира причудливите явления и странности във връзката на Павел и Невена, а хвърля яснота върху живота на съвременния човек по време на световна пандемия, носеща със себе си бурни размирици и вълна от негодувание.
Наглед типична, връзката на Павел и Невена взема обрат в момента, в който Павел открива, че на годеницата му й е пораснала опашка. Заглавието на романа в голяма степен пояснява едната сюжетна линия, но същевременно сюжетът контрира представите на читателя, давайки му нова перспектива и поле за размисъл. Докато Невена приема факта, че има опашка с пълно спокойствие и стоицизъм, у Павел се пораждат силни, граничещи с паника емоции и той всячески се опитва да изтрие от съзнанието си мисълта за израстъка, с който се е сдобила годеницата му. В началото на романа повествованието, което се води от първо лице, т.е. от името на Павел, проследява хода на събитията в две от сюжетните линии – именно появата на опашка на Невена и върлуващата пандемия. Тези събития си приличат по характер, тъй като и двете рязко преобръщат обстоятелствата в дотогава монотонния живот – от една страна на Павел и Невена, от друга, на обществото. Сякаш и двете събития вадят човека от коловоза, в който е влязъл и докато опашката на Невена рефлектира върху вътрешния свят на Павел, то световната пандемия, станала основна линия в много съвременни европейски романи, се отразява върху цялото общество. Наблюдават се сходства между неспокойствието на индивида и неспокойствието на обществото по време на криза.
Представата за пандемията в твърде напреднал и вероятно изпълнен с апокалиптични събития етап е подсилена от наситения с описания език на автора, който навярно цели да насочи читателя към търсене на решение. Динамиката, с която се развиват действията в романа, подтиква читателя да разлиства страниците в стремежа си да открие отговори от личен и световен характер, с което да внесе равновесие не само в своя, но и в света на околните. Езикът е стегнат и въздействащ. На отделни места в романа се наблюдава употребата на чуждици – като например популярни фрази на английски език или част от текстове на американски песни. В зависимост от това доколко читателят е склонен да разчупи мирогледа си и да допусне идеята за жена с опашка, би могла да бъде отчетена степента на възприемчивост. От друга страна, третата сюжетна линия, която разкрива желанието на Павел за изява в политиката, ловко отмества вниманието на читателя от основните проблеми, които намират почва в романа и го връща в реалността. Умело е постигнат балансът между фантастика и реалност чрез скоковете между сюжетните линии.
За разлика от „Хавра“, която със сюжета си отвежда читателя назад във времето, „Опашката“ се концентрира в голяма степен върху бъдещето, като същевременно може да бъде съотнесена към настоящето. „Опашката“ е роман, даващ свобода на мисълта, роман, който изпраща послания в няколко различни посоки и кара читателя да потърси своето място в сюжета.
Захари Карабашлиев, „Опашката“, изд. „Сиела“, С., 2021.
