Каръл Ан Дъфи
Сняг
Тогава мъртвите разтвориха студени длани
и пуснаха снега, спокоен, скосен, смълчан,
огромна немота, падаше, скъсан език, трупаше се;
светът щеше да стане прихлупен, прибран. Незрими
трескави пчели край майката, с отрязан полет, зима.
Реката направи гримаса и се вледени.
Никъде не отивай –
помислиха си мъртвите чрез снега –
остани тук и подари цветето на дъха си
на бялата градина или няколко зрънца на птиците
от живата си ръка. Не можеш да си идеш.
Все по-силно и по-силно красивият сняг
стяга земята в бурната си прегръдка.
Прилича на смърт, но не е смърт; по-прелестно.
Премръзнал, притеснен, закъснял, какво ще правиш сега
с подаръка на останалия си живот?
През декември
Единичното легло
първо беше дървена лодка;
звездите ми превеждаха,
докато отплавах –
зимната ни къща, пълна с товар,
тънеше в мрак, закотвена –
а после една матрьошка,
край която притихнах в моите същности;
шест тайни или шест подаръка
под развълнувано дърво.
Видях ковчег, носен на рамене
през снега и покрит
със студен дантелен саван.
Сега звънчета в див възторг
люлеят тази малка стая за гости
в коледната утрин.
Хрупкане
Вали сняг! Дванайсет, тя хуква вън на студа.
Аз от кухнята след нея, в ръка държа ябълка,
която се канех да обеля и нарежа. Тя пищи, силно,
снежинки се топят върху езика й, после тупва долу,
весела като в комикс, сияйно малка. Идват кучетата,
смешно смутени, джафкат по сенките на растенията,
хапят небето. Преди седмица влизаха крадци – Дрога,
допусна полицаят, или отказан кредит, – на свой риск,
карта Visa, чекова книжка, подаръците под елхата,
лаптоп, телевизор. Гледам как снегът се трупа ли, трупа
като… с какво да го сравня? Дълг? Бедност?…
представете си ръка в ръкавица, пъхаща моите ненужни
карти в някоя стена, онзи друг живот; и тя ме пита:
А за обед? Мятам ябълката, радост, хрупкане долита.
Декември
Годината се смалява до проблясващия
червен скъпоценен камък на декември,
рождения ми месец.
Небето поруменява
и полага буза
върху искрящите поля.
После здрачът повива стадата.
Силуетите на добитъка –
прости като вяра.
Тези нощи са подарък,
ръцете ни развиват мрака,
за да видим какво имаме.
Влакът лети в екстаз – натам,
където сияеш в безброя,
звезда моя.
Коледна песен за пчелата
На Бъдни вечер в късен час
превърта се безшумно ключ;
градината е цяла в лед –
фриз под лунен зрак –
освен пчелите в зимния рояк.
Потръпват, вече не летят,
дарява всяка топлина.
Царицата не ще умре,
сгушена е пак
сред пчелите в зимния рояк.
Подарък друг не ми носи
освен един златист буркан.
Ще вкуся само сладостта –
мед да заделим
за пчелите в зимния рояк.
На Бъдни вечер да вървим
да видим кошера заспал –
самотно трепкат вън звезди, –
нека възхвалим
на пчелите зимния рояк.
Превод от английски: КАЛОЯН ИГНАТОВСКИ
