Театралното събитие на 2021

бр. 45/2021

1. Кое е според вас театралното събитие на 2021?
2. А кое бихте определили като театралното антисъбитие на 2021?
3. Какво бихте пожелали на театъра през 2022?

АЛБЕНА ТАГАРЕВА, театровед, театрален изследовател и критик

1. За разлика от предходната 2020 г., през изтичащата вече 2021-ва не липсваха театрални събития. За мен най-значимото от тях дойде през месец ноември, когато за първи път публика влезе за представление в голямата зала на регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала”. Въпреки че официалното откриване предстои през следващата година, новопостроената и най-нова театрална зала в страната вече приема както международни, така и български артисти и публика като премиерата на представлението на френския хореограф Жером Бел „Гала”, част от програмата на ДНК „Мигриращото тяло”.
   След затишието през предходната година следва да отбележим прилива на значими международни гостувания през 2021 г. Това бяха представленията от програмата на фестивалите „Световен театър в София“ и МТФ „Варненско лято”, „Антистатик“, АСТ Фестивал за свободен театър, които въпреки несигурните времена успяха да покажат на българската публика спектакли като сръбския „Тартюф” на Игор Вук Торбица, „Зловещата долина” на Римини Протокол, „В почит към Мърс Кънингам” на Паула Розолен, „Алея на космонавтите” на Саша Валц, „Планината” на испанската компания „Сеньор Сорано“ и др. И другото голямо събитие през изтичащата 2021-ва безспорно е премиерата на „Бурята” в НТ „Иван Вазов” на режисьора Робърт Уилсън.

2. За мен антисъбитието на 2021 г. е тенденция от няколко години насам и вероятно ще продължава и занапред. Това е доминацията в репертоарите на театрите на еднообразни и дори булевардни заглавия, чийто театрален език не представлява предизвикателство нито за артистите, нито за публиката.
3. Да не се страхува да експериментира и да търси нови посоки в театралния език.

НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ, театровед, театрален изследовател и критик

1. За мен това е премиерата на „Бурята“ от Шекспир в постановката на Робърт Уилсън в Народния театър. Гостуването на режисьор от такъв ранг трябва да бъде отбелязано като изключително събитие. Р. Уилсън задава една различна хипотеза за сценичната творба и макар вече да е в залеза на своята творческа кариера, е добре, че Народният театър го покани и успя да реализира този проект.
2. Поради Covid ограниченията тази година посещенията ми в театралните зали бяха по-малко от обикновеното. Затова не бих могъл да претендирам за всеобхватност на случващия се театрален живот. Но бих посочил като крайно негативно явление нежеланието на част от хората, работещи и посещаващи театъра, да се ваксинират, с което обрекоха на риск други хора, а в някои случаи се стигна и до падане на представления. Впрочем това не е проблем само за театралното съсловие, а крещящ проблем за цялото ни общество.
3. Преди всичко да се върнем към нормалността, което поради изложените по-горе причини очевидно няма да стане лесно, но все пак дано да се случи. И в същото време дълбоко се надявам, че от тази глобална криза ще излезем по-мъдри. Пожелавам същото и на целия български театър.

ИЛКО ГАНЕВ, театровед, режисьор

1. Театралното събитие на 2021 г. безспорно е ,,Бурята“ на режисьора Робърт Уилсън в Народния театър ,,Иван Вазов“. Въпреки противоречивата реализация на спектакъла, представлението все пак успя да внесе различно усещане у публиката спрямо всички останали премиери, на които бяхме свидетели. Разбира се, откриването на новото културно пространство на Столичната община ,,Топлоцентрала“ също е значимо събитие.  Изборът на актьор за министър на културата е моята последна ,,номинация“ за театрално събитие, с което по-скоро с надежда можем да изпратим календарната година.
2. Останалата част от репертоара на Народния театър (с някои изключения) бих посочил като антитеатрално събитие. Като че ли редовните зрители и почитатели на академичната трупа останаха разочаровани от репертоарния избор, докато актьорите продължиха да се борят достойно и в Народния театър, и във всички останали театри в страната, отстоявайки позиции, че не работят в ,,предприятия“, както ги определи бившият служебен министър на културата.
3. Пожелавам на театъра през 2022 г. да съумее да излезе от пандемичните ограничения както по отношение на публиката, така и по отношение на мащабността си – по-малко моноспектакли и камерни форми, повече смелост и отборност.

АСЕН ТЕРЗИЕВ, театровед, театрален критик

1. Като цяло фактът, че въпреки продължаващата да изненадва пандемична криза театърът остана отворен, а публиката демонстрира, категорично и недвусмислено, че има нужда от него и го цени. През 2021 г. се появиха интересни заглавия в българския афиш. Единият от моите фаворити е „Ива е онлайн“ в Театър 199 – различно, силно и вълнуващо драматично продължение на предишния моноспектакъл на Ива Тодорова в същия театър. Вторият ми фаворит е „Бурята“ от Шекспир под режисурата на Робърт Уилсън в Народния театър – за първи път творец от такава световна величина поставя у нас, което ме кара да се надявам, че и в бъдеще ще има подобни проекти. Друго важно събитие е дългоочакваното откриване на новото пространство за съвременно изкуство – „Топлоцентрала“. В лично професионален план се радвам, че с колегите от фондация „Виа Фест“ успяхме да реализираме издания на живо на МТФ „Варненско лято“ и платформата „Световен театър в София“.
2. Задълбочаващата се криза с театралните пространства в НДК. Театър „Азарян“ и ДНК, в които бе вложено толкова много, за малко повече от 5 години се превърнаха в модерни, професионално оборудвани места за съвременен театър, танц, музика и пърформанс. Те направиха възможни множество оригинални български и международни проекти и създадоха своя публика. Ако те не успеят да бъдат съхранени и развити, ще бъде не просто жалко, а срамно заради всички вложени усилия!
3. Здраве и сила, за да се справя с продължаващата пандемия.

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА, театровед, театрален изследовател и критик

1. Театралното събитие на 2021 г. за мен без всякакво колебание е първата постановка на Робърт Уилсън в България – „Бурята“ на Шекспир в Народния театър. Отдавна беше време на сцените у нас – както е в останалите европейски страни – да можем да гледаме спектакли на някои от най-значимите съвременни театрални имена. Другото важно театрално събитие е появата на „Топлоцентрала“ – регионалния център за съвременно изкуство, който отвори врати с историческия спектакъл на Саша Валц „Алея на космонавтите“ от програмата на АСТ фестивал за свободен театър. Безспорно събитие беше и силният афиш и провеждането на живо на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на „Световен театър в София“, както и гостуването на „Напречна ориентация“ на Димитрис Папайоану в рамките на One Dance Week. И не на последно място – събитие е и появата на немалко интересни и амбициозни спектакли на различни театри и трупи въпреки здравната криза.
2. Голямото театрално антисъбитие продължава да бъде пандемичната ситуация, която и тази година затормозяваше същинското случване на театъра – като неповторимо преживяване на съвместност и заедност, които все повече и повече ни липсват – и като отделни личности, и като общество.
3. Здравната криза да бъде преодоляна и театърът да се върне към нормалния си живот!

МИХАИЛ БАЙКОВ, театровед, театрален критик

1. Отиващата си 2021 г. като че ли беше една идея по-смела от предходната. Това позволи някои процеси, останали на stand by досега, да продължат по своя път и да се реализират. Разбира се, най-лесно е да затворим очи и да кажем „Бурята“ – режисьорът Робърт Уилсън беше дълго чакано име. Но все ми се струва, че покрай голямата планета, винаги има едни по-малки спътници, които никак не са за подценяване. В този ред на мисли, „раждането“ на ново пространство, каквото е Центърът за съвременни изкуства „Топлоцентрала“, намирам за изключително важно в контекста на необходимостта от такъв хибриден сценичен субект. Заедно с това „Дигитален архив –Театър XX век“ на фондация „Хомо Луденс“, който предлага свободен достъп до спектакли с историческа стойност на едни от най-значимите фигури в сценичните изкуства през изминаващото столетие намирам за истинско събитие. В по-малък мащаб, но не и по значимост, е излезлият от печат английски сборник със статии от Списанието за театър – Homo Ludens 2000 – 2021: Selected Theatre Essays. През тази година излезе и изцяло чуждоезиковият брой, на френски и английски език, на сп. „КуклАрт“. Лично за мен много ценна и необходима е книгата на Камелия Николова „Режисьорите в европейския театър“. Не би било честно, ако от скромност не спомена труда и смелостта на постановъчния екип, който стои зад „Майстора и Маргарита“ на Булгаков – един спектакъл, за който вярвам, че ще се говори и през следващата 2022 г.
2. Не бих го класифицирал точно като „събитие“, а по-скоро като тенденция, но със сигурност в анти полето, е засилващата се разделителна линия между т.нар „независим сектор“ и представителите на държавните репертоарни театри. Изпитвам изключително притеснение от желанието да се „яхне“ тази помоему изкуствено създадена вражда, наместо да се търсят методите за овладяване на проблемите, които и едните, и другите имат. Сектор, който се дели на „зависими“ и „независими“, на „свободни“ и „несвободни“, не го чака нищо добро и ми се иска тази антитенденция да остане в тази година.
3. Това, което бих пожелал на театъра е това, което бих пожелал на културата като цяло – да намери себе си, да се пребори за достойното място, което заслужава в българското общество; да срещне през театралните мениджъри – добрите текстове и смелите режисьори, талантливите артисти и сценографите с въображение, и да ги покаже на нас, зрителите. Бих му пожелал, а чрез него и на себе си, този така обещаван 1% от БВП за култура да му се отрази не само количествено, но и качествено.

АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА, театровед, театрален и танцов критик

1. Тази година се случиха различни по вид гостувания на представления на знакови артисти от съвременната европейска театрална и танцова сцена, които съществено допринасят за разширяване на театралните ни хоризонти. Тук бих посочила изпълнения от робот спектакъл „Зловещата долина“ на немския колектив „Римини Протокол“ (МТФ „Варненско лято“ 2021 / „Световен театър в София“ 2021) и „Напречна ориентация“ на сценичния артист Димитрис Папайоану (One Dance Week 2021). В тази поредица ключово събитие е и реализирането на „Бурята“ на американския режисьор Робърт Уилсън на сцената на Народния театър – то допринесе не само за техническото обновяване на театъра, но срещна актьорите и публиката с различен вид постановъчна работа и естетическо преживяване.

Дългоочаквано събитие беше откриването на Центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София, който създава по-голяма сигурност за развитието на независимите изкуства. Амбициозната му програма обещаващо стартира с представянето за първи път в България на спектакъл на една от иконите на съвременния танц Саша Валц (с „Алея на космонавтите“) и българската версия на спектакъла „Гала“ на френския хореограф Жером Бел (в копродукция с ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс) – той демонстрира обединяващата сила на танца и излъчи изключително хуманно послание, от което в тези сложни времена имаме нужда.

2. Отношението на новото ръководство на НДК към ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс, поставено в ситуация на доизживяване.
3. Устойчивост и високи цели.

ПЕТЪР ДЕНЧЕВ, театрален режисьор и изследовател

1. Ще се възползвам от случая на така зададения въпрос да отбележа две събития, които малко или много внасят чужда опитност и непривични нагласи за нашата театрална среда – първото е реализацията на спектакъла “Бурята” на Робърт Уилсън на сцената на Народния театър, който, макар и представител на късния следвоенен неоавангард, внася различен естетически опит. Другото събитие е гостуването на „Алея на космонавтите” на Саша Валц и гости в „Топлоцентрала“ в рамките на фестивала за свободен театър. Разбира се, гостуването на този спектакъл не ни изправя пред нещо конкретно ново, но ни показва колко важно е вглеждането в темата за емиграцията и мултикултурализма. И на трето място, но не по важност би трябвало да се отбележи откриването на ново театрално пространство, каквото е „Топлоцентрала“. Не само заради политико-естетическия си профил, а и защото всяко ново пространство е принципно добра новина.
2. Настояването на мнозина български театрали въпреки пандемията и въпреки яснотата, че пазарният принцип подкопава театралната технология в нашите условия, че все пак в репертоарния театър трябва да присъства нискокачествената комерсиална продукция, която дори не се опира на жанрови жалони.
3. На българския театър, най-вече на държавния, бих пожелал да се измъкне от блатото на криворазбраната комерсиализация, да се модернизира технологично и да се върне към добрите практики за мисленето на театралния спектакъл като произведение, а не като продукт. Да се завърне към полифонията от гласове. Театърът не е нито услуга, нито социална дейност.

ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, театровед, театрален и танцов критик

1. Театърът през 2021 г. все още се адаптира към сложната пандемична обстановка. Поради тази причина ритъмът на театралния живот е променен, той е възстановяващ се, предпазлив, несигурен. Макар и трудно, театрите отново заработиха с идеята публиката да се върне в салоните, програмирайки множество премиерни заглавия в началото на сезона.

Сред тях като ярки и очаквани театрални събития бих откроила моноспектаклите на две актриси, доказали се като търсещи и винаги откриващи пулса на съвременността в своите представления. Това са Снежина Петрова с „Една българка“ по Иван Вазов и „Ива е онлайн“ от и със Ива Тодорова. Приобщаването на българския театър към световните имена в театъра с гостуването на Робърт Уилсън в Народния театър и силно визуалната интерпретация на „Бурята“ от Шекспир е категорично театрално събитие, вероятно не само на 2021, но и в развитието на нашия театър изобщо. Откриването на „Топлоцентрала“, най-новия център за съвременни изпълнителски изкуства у нас, също е една нова страница в развитието на сцената. Бих го определила като солидно начало, което вдъхва смелост – с гостуването на световни имена от света на танца като Саша Валц, включването на български артисти в продукцията на Жером Бел и не на последно място, любопитни български премиери („Бартълби“, реж. Марий Росен).

2. Като антисъбитие на 2021 г. не бих посочила конкретен спектакъл, но има съвкупност от проблематични тенденции в последните години, които кристализират в слаби постановки. Те могат да се обобщят в произвеждане на театър като халтура и забавление вместо като провеждане на смислен диалог от сцената с интересен текст и актуален проблем.
3. Бих пожелала театърът да се освободи от границите, които сам си налага, да преоткрие откривателския дух, който е заложен в принципите му на съществуване и да се възстанови окончателно от последствията от пандемията. Също така бих пожелала 2022 г. да ни открие лицата и на едно ново поколение режисьори, актьори и сценографи, които да проявят интересни творчески избори.

 МИЛЕНА МИХАЙЛОВА, театровед и театрален критик

1. Театралната 2021 г. беше изпълнена със запомнящи се събития. Наблюдава се стремеж дори за живително общуване между артисти и зрители, споделяне между човеци, вълнуващи срещи, „потапящи“ ни в едно друго „тук и сега“ време, далеч от пандемията, даващи шанс за вглеждане в себе си или в нечии автентични истории… живи човешки разкази, които ни размислят и въодушевяват, напомнят, че животът е сложен, нелек, но и вълнуващ, озаряващ и трябва да (го) продължи (м) въпреки всичко. Значими в този смисъл са театралната инсталация на открито „Експонати – изчезващи човешки видове“ и изложбата-пърформанс „Летопис – проект за съхранение на паметта“ в Гьоте-институт на Студио за документален театър „Вокс Попули“; потапящата визуално-сетивна инсталация на Християн Бакалов в The Steps; филмът, проследяващ протичането на имерсивната театрална инсталация „Наследство – пиеси без хора“ („Римини Протокол“ – Германия, дигитален портал „Виа Фест“); петте сетивни онлайн пърформанса в Zoom на “Inner Theatre Company” за всяко от петте сетива – обоняние, слух, вкус, зрение, осезание, провокиращи автентични изживявания дори и онлайн. Истинско и много радостно събитие е и откриването на новото пространство за съвременно изкуство в София „Топлоцентрала“, както и представеният там танцов пърформанс „Гала“, проект на френския хореограф Жером Бел, срещащ на сцената професионални артисти/танцьори и аматьори с разнородни характеристики, в случая от България, защото всяко тяло може да танцува – важни са автентичното стремление и емоция, а човечността и постигнатата взаимност между тях развълнува и всички нас в залата. Ценя и спектаклите: „Опашката“ по З. Карабашлиев (реж. Явор Гърдев, ДКТ – Плевен) и „Духът на Гогол“ по Н. Гогол (реж. Биляна Петрова, ДТ – Ловеч). За театрално събитие определям, разбира се, и спектакъла „Бурята“ по Шекспир на световноизвестния режисьор Робърт Уилсън с български актьори в Народния театър. Също и стойностната театрална програма на ACT фестивал за свободен театър, Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и платформата „Световен театър в София“.
2. Антисъбитието COVID 19, продължаващо вече две години, за жалост, през 2021 г. все още води до отложени премиери, отменени гостуващи представления, изискването за нововъведения зелен сертификат също отблъсква иначе желаещи да гледат театър зрители. Въпреки всичко това обаче Covid кризата провокира жажда за театрално случване, за пътешествия и отвъд конвенционалния театър.
3. На театъра през 2022 г. желая смелост, целеустременост и вяра в пътя напред. Социална ангажираност и широки творчески хоризонти. Живи и здрави да сме всички!

Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА