Мартина Друмева
„И скакалците сънуват“ не е дебютна стихосбирка за едва 19-годишния Александър Габровски. През 2018 г. е издадена „Истории от други светове“ – тогава той е само на 15 години, ала вече смело стъпва по парещия асфалт на литературните друми, които го отвеждат до престижни награди от детски и юношески конкурси като „Петя Дубарова“ и „Стоян Михайловски“. Талантът му е несъмнен, ала скакалците определено му помагат да изскочи с по-голяма сила на родния поетичен небосклон и още повече да затвърди своето име.
В природата скокът на скакалеца наподобява изхвърляне от катапулт. В случая на Александър неговият ментор и редактор Георги Господинов е катапулт мечта, чиято намеса личи и в умелата подредба на стиховете: започва с наблюдения върху парченца от света, погледнати през непривична призма, продължава към изключително фини и дискретни редове за любовта и завършва с размисли върху фрагменти от живота. В творбите на момчето от Варна личат изключителна дисциплина и последователност, що се отнася до съзерцаването и търсенето на вдъхновение у всичко около нас. Успяваме през очите на безумно млад поет да видим с други очи гълъбите, кучетата, камъните, капките, градовете, та дори и да чуем жената от метрото.
Изпод перото на младежите често виждаме стихове за самотата, за любовта, предимно несподелена, за болката, тъгата, смъртта. За щастието изначално се пише трудно. В стихотворенията на Александър Габровски обаче прозира овладяна емоционалност, прозира интелигентност, която се развива с много писане и четене, но е и плод на усилието да съюзиш ума и крехкостта на сърцето, а не едното да надделява над другото. Така поетът съумява да ни облече наглед обикновени неща в необикновени одежди, показвайки ни и тях в друга светлина, но и нас самите като хора. Авторът не ни насочва към вътрешния си свят, а умело го изгражда от парченца, принадлежащи към света наоколо.
Всичко това младият варненец прави посредством свободен стих, с който борави добре, но и има още какво да шлифова. Използва любопитни подходи в графичното оформление на някои стихове, като изпускане на букви или разместване на думи и знаци. Това демонстрира смелост и е интересен опит, който би могъл да се развие още в бъдеще.
„И скакалците сънуват“ е вълнуващ прочит на света през очите на момче на прага на порастването, което успява да сътвори поезия от най-непривичните неща и да ни покаже парченца от света, които дори не сме подозирали, че липсват. Скокът на скакалеца е успешен. Затаяваме дъх в очакване на следващия.
Александър Габровски, „И скакалците сънуват“, ИК „Жанет 45“, 2021.
