Разговор с писателката Юлия Спиридонова
Юлия, в самото начало на тази година излезе новата ти книга за тийнейджъри „Сянката на щуреца“. Разкажи малко повече за нея. От издаването ѝ наистина е изминало съвсем малко време, но все пак стигнаха ли до теб някакви отзиви, впечатления и мнения от читатели?
„Сянката на щуреца” е вдъхновена от действителен случай с дете, вербувано от терористична организация. Темата за опасностите, които дебнат децата в интернет, отдавна ме тревожи. Нямам предвид само измамите, тормоза, опасните предизвикателства, а и влиянието, което хора, събрани от кол и въже, оказват върху мисленето, светоусещането, душите на децата. И тъй като смятам, че художествената литература има много по-силно въздействие върху младите хора от сухите факти, реших да напиша книга за това. Забавна, щура история, която подрастващите да четат с удоволствие, защото най-важните неща в книгите са между редовете.
Не очаквах, че „Сянката на щуреца” ще събуди такъв голям интерес. Излезе преди двадесетина дни, а вече съм засипана с отзиви и покани за срещи с читатели. И съм много щастлива от това.
Вероятно си писала книгата по време на пандемията, под чийто знак преминаха последните две години. Повлия ли тя по някакъв начин на писането ти? А на начина, по който книгите ти стигат до своята публика, до децата?
Пандемията не промени живота ми – винаги съм била на свободна практика и работя у дома. Че и съм темерут на всичкото отгоре, спазвам дистанция, мия си ръцете и си покривам лицето (е, не с маска, а с перчем).
Само че дни преди да обявят извънредни мерки, заради работата на съпруга ми се преместихме в Обединеното кралство. Смених София за приказно градче на брега на морето. Кралски подарък от съдбата за един писател. Въпреки че имах страшно много работа по сценариите на един телевизионен сериал, написах и „Щуреца”. След това написах още един роман, сега съм се заела с трети. Май съм попаднала на вълшебно място!
По какъв начин се отразява според теб промененият ритъм на живота по време на пандемията върху децата?
Животът на децата ни се премести кажи-речи изцяло в онлайн пространството. Това, че децата бяха толкова време затворени у дома, донякъде ни даваше и спокойствие – на нас, родителите. Без да си даваме сметка, че детето може да е в съседната стая и пак да бъде в риск.
Пишеш вече над двадесет години, автор си на повече от петнадесет книги, и то както за деца, така и за юноши. Каква е разликата в писането за двете аудитории – за деца и за малко по-големите тийнейджъри?
Чисто технически не разделям писането на такова за по-малки и по-големи. Живея с историята, която пиша. Живея с героите си. Имам им доверие и оставям те да ме водят.
Винаги си била много ангажирана с насърчаването на четенето сред децата. Коя е най-новата ти кауза в това отношение? Как могат да бъдат убедени родители, в чийто дом четенето не е на почит, че за децата им е важно да четат?
Донякъде пандемията ми помогна – сега онлайн срещите вече са нещо обичайно. Добре че са учителите и библиотекарите, на чиито плещи пада организацията. Много съм благодарна, че имам толкова много съмишленици! Само за другия месец засега имам уговорени седем срещи. Да, друго си е живата среща, но и така се забавляваме доста. Разчитам на децата – те са тези, които могат да убедят родителите си, че е важно да четат.
Миналата година бе номинирана за шести пореден път за най-голямата награда за детска литература, Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен“. Как приемаш това признание? И съпътствана ли е номинацията с някакви прояви, представяния на книги или други ангажименти?
Щастлива съм и горда, че толкова години Шведската академия избира точно моята кандидатура от всички изпратени. Наричат списъка с номинираните „Златния списък на световната детска литература”. Голяма чест е, че съм в този списък. В другите страни номинацията задължително се съпътства с различни мероприятия. Целта е не да се популяризира авторът, а детските книги, да се насърчи четенето, детското книгоиздаване. Уви, не и у нас. Прави впечатление, че чуждестранните номиниращи институции за наградата са държавни библиотеки, министерства на културата, образованието. У нас кой чиновник би се заел с тази нелека работа? Да се пребориш за „номиниращ орган” за Възпоменателната награда е много трудна задача. На фондация „Детски книги” това отне няколко години.
Преди малко каза, че оставяш героите ти да те водят. Но все пак как успяваш да влезеш в детското въображение, да създадеш герои и сюжети, които да станат интересни на децата?
Не знам. Такава ми е блендата. Започнах с разкази „за големи”, получих награда, публикуваха ги в литературните списания. Рекох си, ще вземе да излезе писател от мен! Залових се да пиша роман. Пък романът – ни момиче, ни момче, чудно някакво зверче. Прегледах си разказите и какво да видя? Всичките ми герои бяха деца! Погледнах любимите си книги и какво да видя? Една книга „за големи” на три детски. В този момент дотичаха гугулетата и… стана тя каквато стана.
Със сигурност следиш съвременната литература за деца. Кои са най-новите ти открития – автори и книги, български и чужди, които са те впечатлили в последните години?
Напоследък съм малко разочарована. Дали като дългогодишен страстен читател вече всичко ми изглежда познато? Не ми харесва и накъде духа вятърът – сякаш вече не е важен сюжетът, сякаш не е важно историята да бъде красива и дълбока, търсят се книги „с послания”, книги с поука (сякаш добрата история няма послания и поука!), или „практични” книги. Харесала съм си една английска писателка – Памела Бучърт, надявам се да я видя издадена и в България. Много ми допадна „Котаракът Бойда и Доброто Хрумване” на Тереза Йовчева и Мила Джи Гатев, със страшно оригинални, готини герои.
Детската литература сякаш става все по-важен издателски приоритет, има и широка публика. Получава ли обаче според теб нужното внимание от страна на критиката, на медиите? Попада ли в центъра на обществения интерес?
Струва ми се, че все така малко от големите издателства издават съвременна българска детска литература. Но пък се появиха безброй малки издателства. Може пък нещата да се обърнат отвътре навън? Дали сега, когато се издават толкова много детски книги, няма да се появят литературни критици с афинитет към детската литература? Може би това обръщане вече е започнало, защото има сума ти онлайн местенца, в които се обсъждат детски книги – като много популярната група за родители във Фейсбук „Нито ден без книжки”. Има и къде да се прочетат хубави ревюта за нови заглавия – в портала “Детски книги.com”. Там може да се намери и подробна информация за ежегодно номинираните книги за наградата, за която гласуват децата „Бисерче вълшебно”. Ревюта може да прочетете и в чудесния сайт „Книжни криле”, който има и Фейсбук страница. А в „Ние, децата” можете да чуете избрани откъси от детски книги. Има огромна разлика в обществения интерес към четенето и детските книги отпреди десет години и сега. Тази разлика се дължи само и единствено на усилията на шепа хора, които мога да изброя поименно.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
[…] “Живея с историята, която пиша“ (разговор с писателката Юлия […]