Артист робот рецитира поезия, вдъхновена от Данте и създадена от изкуствен интелект

Популярни статии

Ай-Да използва езикова база данни, за да пише стихове, с които отдава почит на „Божествена комедия“

Алисън Флъд

 бр. 8/2022

„Божествена комедия“ на Данте е вдъхновила безброй артисти, от Уилям Блейк до Ференц Лист, от Огюст Роден до К. С. Луис. Изложбата, отбелязваща 700-годишнината от рождението на италианския поет, ще покаже картини на един модерен почитател: Ай-Да – първия робот, който ще изпълни пред публика и своя поезия, съчинена чрез определени алгоритми.

Хуманоидът с женски облик Ай-Да е създаден в Оксфорд от Ейдън Мелър и е кръстен на математичката Ада Лъвлейс[1] – пионер в програмирането. Ай-Да е разполагала с цялата епическа поема на Данте в превод на английски и е използвала свои алгоритми за анализ на базата данни с думи и езикови модели, за да създаде своя поезия, вдъхновена от поемата на Данте.

Ай-Да ще рецитира своите стихове в музея „Ашмол“ в Оксфорд. Тя не е първият робот, научен да пише поезия, казват организаторите на събитието, но за първи път изкуствен интелект ще представи на живо свои собствени стихове.

„Вдигнахме очи от нашите стихове като пленници с превръзки на очите, / пратени да търсим светлината, която никога не открихме“, започва една от поемите ѝ. „Трябват ни игла и конец, / за да завършим картината. / Да видим клетите същества, тънещи в нищета, / като ястреб със зашити очи“.

В друга поема Ай-Да пише: „Някои неща са толкова трудни, толкова неясни. / Думите са неразбираеми за човешкото ухо; / Тя може само да гадае какво означават“.

Мелър казва, че всички стихове са създадени чрез уникален езиков модел, генериран от изкуствен интелект, като е приложено „ограничено редактиране“. „Хората не вярват, че роботите могат да се справят с подобни задачи, но технологиите в сферата на използването на езикови модели значително са напреднали“, казва той.

 „Ай-Да може да съчетае в изречения 20 000 думи за 10 секунди – ако се нуждаем от нещо по-кратко, можем да изберем откъс от това, което е създала“, казва той. Мелър смята, че това постижение е „дълбоко обезпокояващо“. Много бързо вървим към момент от развитието, в който няма да сме способни да различаваме текстовете, създадени от хора и от изкуствен интелект. За всички нас, които пишем, този развой на нещата буди тревога“.

Коментирайки поемите на Ай-Да, поетесата Карол Руменс отбелязва, че стиховете, в които се говори за игла и конец, нужни за завършване на картината, са „твърде странни“; тя смята, че това е „точката, в която творбата сякаш се разпада или става твърде експериментална, макар и не безинтересна“. „Образът на укротения ястреб със зашити очи е силен и близък до оригинала… Това е най-добрата част от откъса, въпреки смесването на регистри“. „Стиховете се отличават с плавен ритъм“, добавя Руменс. „Има надежда за роботите поети“.

Мелър не смята, че поемите на Ай-Да се конкурират с човешката поезия, но признава, че е силно обезпокоен. „Надявам се, че художници, поети, писатели и режисьори ще използват все по-често нови технологии и ще участват в дискусии относно заплахите, които те създават. Добрата осведоменост и ангажираността осигуряват най-добрите средства за критика, оценка и осветяване на потенциални проблеми.

Широкото използване в мрежата на езикови модели, създадени от изкуствен интелект, би трябвало да ни тревожи – добре е да се питаме какви ще са последствията от това явление за езика и за смисъла на посланията. Ако компютърни програми създават съдържание, което на свой ред формира мисленето на хората и оказва влияние на обществото, това би било ключова промяна в начина на използване на езика.“

Четенето на тези стихове е част от събитията, свързани с изложба в музея „Ашмол“, посветена на Данте. Тя проследява влиянието на творбите му през вековете и включва няколко картини, нарисувани от Ай-Да. Една от тях е „Широко затворени очи“ – артистичен отговор на нейното задържане в Египет миналия месец; египетските сили за сигурност били загрижени за сигурността заради камерите в очите ѝ. „Нейните творби отразяват силата на погледа, мощта на наблюдението в съвременния свят, което предизвиква недоверие и напрежение“, казват организаторите на изложбата.

Ай-Да, която беше създадена след две години работа на екип, включващ програмисти, специалисти по роботика, експерти в областта на изкуството и психолози, вече има самостоятелни изложби в Оксфорд и Лондон и е изнасяла лекция на платформата за споделяне на идеи TEDx Talk. „Не изпитвам чувства като хората, но винаги се радвам, когато те разглеждат картините ми и разпознават нарисуваното. Доволна съм, че карам хората да мислят“, казва тя през май пред журналист на „Гардиън“.

Роботът Ай-Да е завършен през 2019 г. – тя има силиконова кожа, зъби и венци, отпечатани на 3D принтер и интегрирани в очите камери. Не може да ходи, но движи свободно ръцете, торса и главата си. „Външният ѝ вид беше избран от жените в нашия екип, който кръсти робота на Ада Лъвлейс – първия програмист на XIX век”, казва Мелър. „Надявахме се, че по този начин ще окуражим изявите на жените програмисти в днешния ден и в бъдещето“.

„Ключов е въпросът защо Ай-Да е хуманоид. Избрахме тази външност, тъй като за много хора напредъкът в технологиите е твърде далечен и абстрактен. Всъщност прякото и индиректно въздействие на новите технологии върху човешкото тяло осезаемо се засилва и приема все по-разнообразни форми“.                                              

                                                            Превод от английски: РУЖА МУСКУРОВА

 Източник: „Гардиън“, 26 ноември 2021 г.

 

[1] Английска математичка (1815-1852), единственото законно дете на лорд Байрон. – Б. пр.

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img