Живка Аджеларова
Знаехте ли, че в българския език съществуват думи като „хубавеляк“, „начоколвам“ и „затурвам“? А чували ли сте досега израз от типа на „неверието му запламтяваше отново“, както и определението, отнесено в случая към един от героите – „юпитеровият му вид внушаваше доверие“?
На всички ни е до болка известно, че немалка заслуга за развитието на родния ни език всъщност имат преводачите. Но освен да обогатяват лексикалната почва със съвършено нови думи или пък да взимат разсади от растящите в друг език единици и да ги опитомяват на родна територия, на тях често им се случва и с плуга си да разорат почвата, да извадят на повърхността на земята костите на отдавна забравена лексика и да я покажат по-жива от всякога. Всичко това прави преводачката Силвия Борисова с превода на романа „Карай плуга си през костите на мъртвите“ на полската нобелистка Олга Токарчук – показва ни колко богат и пластичен е всъщност родният ни език, макар често да смятаме точно обратното, и умело използва различните нюанси от почти всички езикови регистри, за да построи мост към стойностните идеи и същинските послания на книгата.
Бихме могли да говорим за романа като за пространство, което не само приютява читателското ни съзнание и го предизвиква към множество разсъждения, но и се настанява в ума ни почти незабелязано и продължава да ни придружава в ежедневието дълго след като сме прелистили и последната страница. Между двете корици е заключен свят, в който се преплитат философски разсъждения за естеството на битието, трилър, хроника на унищожаването на природата от човека и криминална мистерия. Също така се поражда усещането, че героите понякога изговарят точно това, което ние си мислим, задават си въпросите, тормозещи и нас в реалността, а след това предлагат отговори, достатъчно добри, за да ни помогнат действително.
Между философията и развитието на сюжета в „Карай плуга си през костите на мъртвите“ от време на време се забелязва и една тънка златна нишка – тази на иронията, която се появява точно когато е най-малко очаквана. „Човек е свободен да прави каквото си иска с живота си, докато не го подгонят банките“, ще ни довери например единият от героите, като първо ще ни усмихне, но след това ще ни накара сериозно да се замислим.
Освен всичко споменато до момента, Олга Токарчук прави препратка към творчеството на английския поет романтик Уилям Блейк още от самото заглавие на романа си и с това буквално за ръка ни отвежда към още една гледна точка, която допълва и обогатява и бездруго съдържателната ѝ творба.
„Карай плуга си през костите на мъртвите“ е книга, разглеждаща неясните граници между лудостта и здравия разум, между вкоренения навик да спазваш приетите обществени закономерности и желанието да въведеш справедливостта, такава, каквато я възприемаш. Изключителният превод на Силвия Борисова пък ни убеждава, че в българския език съществуват много богата лексика и разнообразни изразни средства, благодарение на които става възможно да се предадат не само максимално най-много от идеите на някой автор, но и нашите собствени в ежедневието.
Олга Токарчук, „Карай плуга си през костите на мъртвите“,
прев. от полски Силвия Борисова, изд. ICU, 2020
