Лидия Кирилова и Вангел Имреоров
Callipoesis е проект, чиято основна цел е да изследва взаимодействието между поезията и калиграфията като две форми на изкуство на писане със сърцето и душата. Творците зад Callipoesis използват езика и буквите с техните естетически и стимулиращи емоциите свойства. Тези два елемента запазват своето познавателно и семантично съдържание, за да въздействат на сетивата по един космогоничен начин и да създават нови вселени. Две форми на писане, които в съчетанието си правят нова – двуфазна форма на изразяване. ЛВ публикува поезия и калиграфия от проекта Callipoesis – виж повече на с. 14 и 15.
Идеята за това взаимодействие е на Лидия Кирилова – творец, дизайнер на бижута, организатор на събития и хендмейд фестивали, графичен дизайнер, пишещ и четящ човек, който е в непрестанно търсене на себе си. Тя завършва българска филология, след което пише поезия и критика, впоследствие се насочва към дизайна. Taka се натъква на калиграфията и летъринга преди няколко години. Прави плахи опити за писане и рисуване на букви. В главата ѝ поезията и калиграфията зачеват един непосредствен диалог и у нея се заражда мисълта „Колко интересно би било взаимодесйтвието помежду им!“. Опитите ѝ за писане на поезия и изписване на калиграфия се претопяват в интензивната работна атмосфера. Въпреки това идеята за диалога между двете остава.
Повод за осъществяването на тази идея става един пост на поет в социалните мрежи преди една година. Известен сред четящите среди с двете си стихосбирки: „Опити за еволюция“ и „ТриАДА“, както и с четенията, които организират заедно с Ана Цанкова в „Делта блус бар“, поетът Христо Мухтанов търси нови начини за осъществяване на интересно и интерактивно литературно четене. Мухтанов се допитва за идеи и предложения под формата на пост във фейсбук и Лидия решава да му сподели своята. Двамата се срещат на живо за първи път, след което започват поредица от продуктивни срещи и дискусии между поети и калиграфи за реализиране на проекта. Така постепенно се заражда Callipoesis (словоформата обединява две изкуства на красивото писане).
„Спомням си колко мислих върху името – търсех старогръцки думи за душа, сърце, писане, ръка… В началото имаше варианти като Психеграма, Грамакардиа, Soul Writing и подобни, но мисля, че настоящото име е възможно най-подходящото и е есенцията на проекта такъв, какъвто е – съчетание на калиграфията и поезията в едно изненадващо и неподозирано, но естествено цяло, в което двете изкуства се допълват до съвършенство и нов ритъм на съществуване, до двупластовост, която изненадва творците и публиката“ – споделя Лидия.
В началото идеята е съвсем семпла. Да се поканят калиграфи, за да изпишат думи, части или ключови фрази от стихове, които да се прожектират, докато поетите четат. Още при първата среща обаче между двата пишещи лагера се поражда мощен творчески импулс и групата решава да поработи по-задълбочено, за да развие по-мащабно проекта. Стига се до идеята за изложба, чието откриване да бъде самото четене, придружено от демонстрация на писане на живо. Целта на това е публиката да може да проследи процесите на създаване на самите произведения, родени от писане върху писането.
Впоследствие първоначалният подбор от автори се променя поради непредвидени обстоятелства. Социални фактори диктуват отлагането на първото издание, отначало планирано за 11.11.2021 г. След леко затишие, през пролетта на 2022, пред Лидия се отваря възможност отново да започне усилена подготовка и организация по проекта си. Тя избира ролята на медиатор между двете направления. За своя избор споделя:
„Тези две артистични форми изразяват искрена и моментна емоция и симбиозата между тях много ме вълнува. Ритъмът, в който съществуват поотделно и който създават заедно. В едно интервю по повод Callipoesis Вангел Имреоров (един от участниците поети) сподели много хубав цитат от неизвестен автор, който гласи: „Да пишеш за музика е като да танцуваш за архитектура“. Опитът на участниците в проекта донякъде го потвърждава. Ако интерпретирам цитата през моята концепция за взаимодействието между поезията и калиграфията – това е именно елементът на изненадата от неочакваното съчетание и непредвидимият, но впечатляващ резултат. Изключително благодарна съм, че и самите участници разбират тази концепция, без дори да сме я коментирали гласно на срещите помежду си.
Това за мен е най-големият успех на вече реализираната първа среща или т.нар. Callipoesis vol. 1⅓. Обществото, което се зароди покрай нея също, затова и с радост приех ролята на „топлата връзка“ между участниците, на посредника, медиатора – изключително отговорна и безкрайно удовлетворяваща задача. Моите поетични опити, както и тези в писането на калиграфия останаха на любителско ниво, въпреки че ще взема участие и като автор. Аз съм доста припряна и емоциите ми преминават от крайност в крайност, често описват голяма амплитуда. Това може да се изрази чрез поезия и е доста полезно в организационните дейности, но за калиграфията е нужно търпение и душевно спокойствие. Амплитудата изглежда различно, когато трябва да се постигне този вътрешен баланс чрез калиграфията. Там тази динамика също е възможна за пресъздаване, но е нужна солидна подготовка, отнемаща години практикуване, за да се достигне това изящество в уменията за писане от калиграфа. Както четенето и писането при поезията, така и техническите упражнения и трениране на ръката с много писане, при калиграфията изискват време. Аз нямам тази стабилна основа, но за щастие, имам много организаторски ентусиазъм и огромно доверие във възможностите и таланта на хората, които привлякох за събитието.
При срещите някои автори от първоначалния подбор бяха заменени с други, което се дължи изцяло на потока на подготовката за събитията. Аз изготвих доста сериозен списък с изключително интересни автори и това да дам възможност за изява на всеки от тях ме мотивира страшно много да развия проекта в поредица, да търся финансиране и да действам активно по продължението му. За мен е изключително интересно да наблюдавам взаимодействието и общуването между творците, което беше само представа преди няколко години.
Контактуването между участниците, между произведенията им, между публиките и изобщо субкултурите според мен е изключително важно. Породи се дискусия и бързо се формира общество, което според мен в днешно време е огромна ценност и много важен ресурс на много нива. Тази заедност вече не е въпреки различните направления и сфери, а се поражда именно благодарение на и поради тях и сближаването генерира по-голяма сила и устойчивост в условията на времето. Авторите споделят, че е много полезно за личното им творчество, а публиката проявява голям интерес и към двете изкуства – резултатите засега са много добри и вярвам, че това ще продължи и занапред. Имаме намерение да включваме нови автори, да провеждаме малки събития като части от изложбите и да бъдем активни в поддържането на взаимодействието и диалога. Породи се и едно доста по-амбициозно намерение у мен, да насоча следващи издания на проекта към въздействие върху конкретни социални групи в неравностойно положение, изобщо да има по-изразена социална ангажираност.
Искрено се надявам Callipoesis да се превърне в поредица от периодични събития с продължение и множество издания. Вярвам, че тази инициатива има смисъл и за авторите, и за малките арт общества, които ми се струват много разделени. Всеки творчески кръг е изолиран в собствено балонче, от което много трудно излиза. Искаме да пукнем тези балончета и да дадем начало на серия от събития, в които и авторите да контактуват чрез произведенията си.“
Участниците в първото (реализирано на 9.04.2022 г.) събитие са: Ана Цанкова (автор на стихосбирките „Археология на белезите“ и „Гибла“), Вангел Имреоров („Напускане на спомена“, „След три минути“), Златина Димитрова („Гробище за слонове“), Надежда Тричкова („Лентата е почти изснимана“), Никола Петров („Въжеиграч“, „Бяс/Бяло“, „Не са чудовища“), Христо Мухтанов („Опити за революция“, „ТриАДА“); Венцислав Джоков (Djo Venci), Елизавета Дюлгерова (Written by Ellie), Даяна Доросиева, Иван Станев и Вадим Димитров от City.Thru.Calligraphy, Калин Тонев (Punto Art), Цветислава Колева.
Единственият ни спонсор за момента е Superfox.bg – дизайн студио за текстилни аксесоари и дрехи по поръчка с ярки и смели принтове, предимно за спорт и свободно време, които ще направят текстилен мърч с произведения на калиграфите, писани по текстове на поетите, както и с уникалното лого на Callipoesis, изписано от Djo Venci. Работят с изключително качествени материи и принтове, правят неща по поръчка и са страхотни хора и професионалисти!
Програмата на събитието продължава с изложба в Avrtikl – съвсем ново пространство за съвременно изкуство с много модерна атмосфера и пълна свобода за обособяване на ул. „Лавеле“ в София. Ще бъде открита на 26 май и е предвидено да продължи до 18 юни, като през целия период ще има малки събития като част от общата изложба като среща с авторите, работилница по писане на калиграфия, дискусии върху потребността от взимодействие между сферите на творчество и др.
„Взаимодействието размива границите на различните изкуства: те стават по-флуидни, пресичат се и дори могат да си помагат. Усещам, че напоследък има много силна потребност от флуидност на границите. Когато са ригидни, има нужда те да съхраняват някаква уникалност и идентичност на различните изкуства и артистични направления, но сега поривът е към проникването през тях, към нарушаването им, нуждата е да са по-пропускливи, за да може през симбиозата между на пръв поглед съвсем различни неща да се постигат общи цели и резултати. Това е съвсем естествена човешка потребност и дори световната реалност в момента е повод за още по-активно обединяване. През изкуството се достига до първичната свързаност, която е закодирана в съществуването ни.“
[…] (7) “Callipoesis – срещата между поезията и калиграфията “ ; […]