Борис Илиев
В десети брой на „Литературен вестник“ от тази година бе публикувано неизвестно досега писмо на художничката Ремедиос Варо от 1942 г. То е адресирано до Иржи Мацулик и представлява молба към него за професионален анализ на „чешка хроника, вероятно написана от някоя монахиня“, на която Р. Варо се натъква, след като се установява за постоянно в Мексико. В писмото си Варо описва част от съдържанието на хрониката или по-скоро предава със свои думи преразказа на пан Ладислав – алпинист и търговец на естествени пигменти, който ѝ разказва за ръкописа. Писмото на Варо повдига твърде много въпроси, съдържа противоречия и редица неясни моменти, които са толкова много, че биха могли да се обособят в няколко групи, като се започне от категорично нетипичното за „чешка хроника“ съдържание (независимо от кой период) и се стигне до енигматичната фигура на адресата на писмото Иржи Мацулик.
Настоящата статия е част от малък тематичен блок текстове (четири на брой), посветени на новооткритото писмо на Варо. Останалите текстове (на Ива Стефанова – с. 11, Светослав Стойчев – с. 12 и Николай Генов – с. 13) се занимават с доста широк спектър от проблеми около писмото – от опит да се идентифицира текстът на хрониката в контекста на чешката политическа, културна и литературна традиция (Св. Стойчев), през полагането на писмото между реалността и мистификацията в контекста на авангардисткото отношение на творчеството на Варо с действителността (И. Стефанова), до интердисциплинарно съполагане между представения в писмото откъс от „чешката хроника“ с популярната в самото начало на ХХI в. онлайн игра „Корона и меч“ (Н. Генов). Беше ми предложено да се включа в първите коментари на откритото писмо по някакъв начин. Мисля, че много мои колеги бохемисти и изобщо литературоведи биха се съгласили, че един от най-провокативните въпроси тук се отнася до личността на Иржи Мацулик. Какво знаем за него?
Краткият отговор на така поставения въпрос е: нищо. Абсолютно нищо. В български контекст името на Иржи Мацулик не говори, струва ми се, нищо, или поне за мен беше напълно непознато. В писмото си Р. Варо не дава практически никакви сведения за Мацулик. Единствената податка е беглото споменаване на неговите „специални занимания с литература“. Тази вметка обаче явно се е оказала достатъчна за И. Стефанова и Св. Стойчев някак автоматично да обявят Мацулик за „чешки литературовед“ – допускане, което на пръв поглед звучи в най-добрия случай подозрително. Причината е, че намирането на информация за този „литературовед“ граничи с невъзможното, убедих се в това много скоро след началото на проучването си, а тези „специални занимания с литература“ остават крайно аморфно и неопределено понятие. Целта на настоящия текст е да нахвърля първоначални разсъждения върху въпроса кой всъщност е Иржи Мацулик, съществува ли такъв литературовед и ако съществува, с какво се е занимавал. Още по-важно ми се струва питането защо Ремедиос Варо се свързва с него в опита си да научи повече за „чешката хроника“, така силно повлияла върху творчеството ѝ. И в крайна сметка – с кореспонденция с действителен човек ли имаме работа, или би трябвало да причислим писмото на Варо към многото ѝ подобни мистификации, към една фикционализираща саморефлексия върху собственото творчество, а може би към една игра, подобна на онези, които наблюдаваме в повечето кръгове на сюрреалисти, дадаисти, поетисти, футуристи и адепти на всякакви „-изми“ през 20-те и 30-те години?
Дори при сериозно литературоведско изследване, когато става дума за напълно непознато име като това на Мацулик, първоначалното онлайн търсене е изкушаващо. В този случай обаче – абсолютно безплодно. Сред резултатите от търсенето няма нищо обнадеждаващо, в това число и изникващите (по неведоми пътища) статии за чешкия ММА боец Иржи Прохазка. В отчаянието си онлайн търсачката се опитва да „редактира“ търсенето на „Вацулик“ (като Лудвик Вацулик) вместо „Мацулик“, започва да изписва „Мацура“ като (Владимир Мацура), но никак не се примирява с простичкото „Иржи Мацулик“. Нормално е търсенето да продължи в специализирани източници – именните индекси на различни истории на чешката литература, Речникът на чешките писатели след 1945 г., каталозите на големите чешки библиотеки и т.н. Мацулик не се намира в нито един от изброените източници. Като единствен (спасителен) ориентир могат да послужат отправените благодарности към „Архива на Иржи Мацулик“ от страна на българската преводачка на писмото на Варо, Силвия Берайнска. Само че никак не става ясно за какъв архив става дума – частен или институционализиран, държавен. В Чехия, освен в големите библиотеки, архивите на значими интелектуалци и писатели се съхраняват в специално създадения за целта специализиран литературен архив Památník národního písemnictví. Възникнал още при основаването на Националния музей (1818 г.), в модерния си вид съществува от 1964 г. и съхранява личните архиви на някои от най-значимите чешки (и световни) писатели и интелектуалци като Ярослав Връхлицки, Франц Кафка, Карел Чапек, Витезслав Незвал и др. Логично е да се предположи, че ако архивът на въпросния Мацулик е бил обработен официално, би трябвало да се съхранява там. За щастие, Литературният архив предлага добър онлайн каталог на фондовете си. Но при търсенето на „Иржи Мацулик“ резултат няма. В този случай може да се предположи (въпреки необичайната форма на благодарствената бележка), че става дума за някакъв частен архив.
На този етап, ако не беше настояването на И. Стефанова за това, че е много възможно да става дума за реална кореспонденция въпреки склонността на Р. Варо към мистифициране, беше логично да се откажа от търсенето[1]. Една случайна находка промени хода на търсенето в неочаквана посока. Единственото място (засега), където се открива името на Иржи Мацулик, е статията на чешката литературна историчка Илзе Зеехазеова „Преводаческите разбирания на Отокар Фишер в светлината на кореспонденцията му с Рудолф Фукс“[2]. Като приложение към статията си Илзе Зеехазеова публикува двайсет и две писма на немско-чешкия поет и преводач Рудолф Фукс до Отокар Фишер – изключително значим интелектуалец от първата половина на ХХ в. (поет, литературен историк, теоретик, преводач, един от първите интелектуалци, свързани с развитието на авангардното изкуство в Чехия). В 22. писмо от 14 декември 1937 г.[3] Фукс изпраща на Фишер статия на известния езиковед от Пражкия лингвистичен кръг Вилем Матезиус. В текста си Матезиус разсъждава върху основни въпроси от теорията на превода от лингвистична гледна точка. На едно място в дългото две страници писмо езиковедът прави кратко отклонение (но все пак във връзка с основната тема) и разказва за някой си Иржи Мацулик – филолог (не става ясно с какъв тесен профил), който в ранния период от дейността на Пражката лингвистична школа посещава някои от сбирките ѝ. Матезиус не конкретизира причините, само декламативно информира, че постепенно Мацулик се отдалечава от Кръга. Най-интересният момент от малкото „отклонение“ е беглото очертаване на някои литературоведски виждания на Мацулик. Той разбирал литературната история (същностно нужна за преводаческата практика) преди всичко като „възстановяване на хоризонта на отминали литературни епохи, в който трябва да се търси едно дълбоко и контекстуално динамично разбиране на текста“. Интересно е едно такова схващане, и то изразено в интелектуална среда, превърнала се в основа за по-късното развитие на европейския структурализъм. Лаконичният разказ на Матезиус, при определена доза риск, би могла да напомни описанието на своеобразна херменевтична процедура. Сякаш в сърцето на Пражкия лингвистичен кръг е имало „слабо звено“ в лицето на Мацулик, пророчески (и вероятно непоследователно) загатнало постструктуралистка нагласа, характерна за втората половина на ХХ в. Разбира се, нужна е голяма доза въображение или безразсъдство, ако пожелаем да си представим този неизвестен Мацулик като представител на една литературоведска херменевтика преди Изер, Фиш, Яус…
Независимо от тези спекулации обаче, ако „Мацулик“ на Матезиус е и онзи „Мацулик“ на Варо, тогава бихме могли да си представим при определена степен на вероятност обяснение на избора на художничката да пише именно на Иржи Мацулик. Не можем да сме сигурни за намеренията на Варо, за действителната цел на интереса ѝ относно намерената „хроника“, но подобна „херменевтична“ нагласа като тази на Мацулик може би би предизвикала интерес у художничката. Нагласата, отново спекулативно казано, има потенциала да бъде алтернатива на вижданията за литературна история на водещи по това време млади изследователи като например подходящия за проучването на подобна хроника специалист по чешка възрожденска литература Феликс Водичка (също близък до Пражката лингвистична школа). Съществува обаче по-силен аргумент в полза на предпочитанието на Варо към Мацулик. В статията си Матезиус между другото подмята, че Мацулик, освен филолог по професия, е бил поет и негов текст е бил предвиден за публикуване в „Алманах за 1914 г.“ – сборник, който въпреки липсата на ясна теоретична рамка представя началния етап във формирането на авангардистките художествени практики в чешката литература. В него могат да се проследят знакови присъствия, които по-късно се утвърждават като основни представители на важни авангардни направления в изкуството като цивилизма и сюрреализма в поезията (например Станислав Костка Нойман със знакови стихотворения като „Дъб“ и „Цирк“). Сред редакторите на Алманаха, редом до ключовите имена на братята Чапек, Арне Новак и Отакар Теер стои и Отокар Фишер, в чиято кореспонденция с Рудолф Фукс се намира и името на Иржи Мацулик. Това би могло да означава, че Фишер е познавал Мацулик, въпреки че неговият текст в крайна сметка не намира място в Алманаха.
Връзката на Мацулик с „Алманах за 1914 г.“ е от изключителна важност по отношение на евентуалния характер на връзката между художничката Ремедиос Варо и филолога Иржи Мацулик. Сборникът бележи етап от развитието на чешката литература между двете световни войни, в който тя се превръща в органична част от европейското авангардно изкуство. Наред с общите тенденции в развитието на литературата и културата като цяло, европейските авангардисти от това време създават мрежа от лични връзки помежду си. Ремедиос Варо като представителка на сюрреализма в изобразителното изкуство със сигурност е била част от тези процеси. Ако Иржи Мацулик също е бил по някакъв начин съпричастен към тях (за което говори подготвяното му участие в Алманаха), възможността за познанство с Варо е реална. Кога и как се е случил диалогът между тях, отново е въпрос на спекулации – ако съдим по оригиналния език на писмото от 1942 г. (френски), среща между тях може да се е състояла във Франция по време на някой от престоите на Варо в Париж през 30-те години. Много по-важно от тези спекулации обаче е съзнанието за избора на Варо да пише именно на Мацулик, почти никому неизвестния Иржи Мацулик, в контекста на общата им принадлежност към една културна парадигма, взривила, фрагментаризирала и преоформила европейското мислене и световъзприемане между двете световни войни. Става дума, от една страна, за динамизиране на културните отношения между различни национални култури, между отделни творци. В този смисъл връзките между чешки и френски творци е нещо очаквано и добре изучено, но пряка връзка с художник като Ремедиос би било нещо интересно и заслужаващо подобаващо изследователско внимание. Отвъд това обаче стои формирането на специфичното общностно чувство на авангардния модернизъм, основано на специфично схващане на значението на изкуството, на отношението му с действителността, на възможността му да изгражда „наддействителни“ светове и да ги свърхоценностява, да превръща фикционалното в равностойно на действителното – модус, в който за творец като Варо мистифицираното и реалното писмо имат еднакво важно значение.
[1] Упорството ми беше мотивирано от сериозната изследователска работа на И. Стефанова върху творчеството на Р. Варо. Освен коментара върху писмото от 1942 г., публикувано в настоящия брой на „Литературен вестник“, активната работа на изследователката около фигурата на Варо намира израз например в доклада ѝ на тема „Готическата естетика, преосмислена от сюрреалистите“, представен на форума „Кино, канон, готика“ в чест на доц. Огнян Ковачев от 26-27 ноември миналата година. Докладът, позовавайки се на втория манифест на Андре Бретон, изследва реактуализациите на средновековната и готическата естетика в теорията и практиката на европейския авангард главно през работата на Ремедиос Варо, Леонора Карингтън и Макс Ернст.
[2] Seehaseová, Ilse. Pojetí překladatelství Otokara Fischera na světle jeho korespondence s Rudolfem Fuchsem. – Česká literatura, roč. 31, č. 3, 1983, s. 218-237.
[3] Вж. Seehaseová, Ilse. Pojetí…, s. 236-237.
