Разговор с Ненко Генов, създател на блога за детска литература „Книжни криле“
Създател сте на блога „Книжни криле” – място, където се публикуват рецензии и отзиви за детски книги. Разкажете малко повече за него – откога съществува, какво Ви накара да го създадете…
Винаги съм обичал вълнуващите истории, обичам също така и да споделям впечатления от сюжети, които са ме развълнували, независимо дали става въпрос за книги, комикси, кино или друг вид изкуство. И така, преди близо шест години, с шепа съратници започнахме начинанието „Книжни криле“. Първата статия е публикувана на 11 юни 2016 г., тъй че май тази дата се явява и нещо като рожден ден на блога.
Самият Вие професионално ли сте свързан с детската литература? С какво се занимавате извън писането за „Книжни криле”?
Днес вече наистина съм професионално свързан с детската литература, за което изключително се радвам, но това се случи няколко години след като започнах работа по блога. През март 2019 г. излезе моят дебют, „Сбогом, дневнико!“, който написах и илюстрирах през 2018 г. По-късно се появи и продължението, „Сбогом, дневнико 2: Планински патаклами“, а след броени дни поредицата ще се превърне в трилогия със „Сбогом, дневнико 3: Училищни ’убавци“. Освен това през последните няколко години имах удоволствието да преведа от английски и полски няколко десетки страхотни детски книги. Колкото и удовлетворение да ми носят тези творчески занимания обаче, нужно е нещо редовно и стабилно, тъй че основното ми препитание е като учител по английски език.
Кой е адресатът на публикациите във Вашия блог – може би родителите, които да се ориентират с тяхна помощ кои книги да дадат на децата си за четене?
Според мен адресатът са всички хора, които имат сходни интереси и се доверяват на мненията, споделени в блога. Тъй като отразяваме предимно детска, младежка и фантастична литература, картинни книги и комикси, със сигурност сред редовните посетители има немалко родители, които използват „Книжни криле“ като компас в океана от книги. Но аз съм живият пример, че далеч не само децата четат с интерес детска литература.
Вероятно самият факт, че сте създали „Книжни криле”, съдържа отговора на този въпрос, но все пак – има ли според Вас дефицит на критика, на професионални рецензии и отзиви за детска литература?
Като цяло има пренебрежение към историите, насочени към деца. Това не е явление само в литературата. Сякаш щом става дума за нещо детско, то не заслужава вниманието на възрастните. Има огромна разлика между детско и детинско. Това, че една история е подходяща за деца, не значи, че тя не е подходяща и за възрастни. Нито пък, че е незряла или наивна, че не засяга важни теми, че е сътворена с по-малко талант, усилие и т.н. А аз винаги съм чувствал, че е несправедливо добрите истории да остават незабелязани или недооценени. Затова, освен че искрено обичам детско-юношеската литература, чувствам и потребност да привличам вниманието към нея. Не претендирам, че го правя наистина професионално, но пък е от сърце.
Как се пишат отзиви за детски книги – усещате ли по-голяма отговорност към детската аудитория, отколкото ако пишехте за книги за възрастни? Как подбирате заглавията, които да представите? Има ли и отрицателни рецензии във Вашия блог?
Според мен отговорността е една и съща, независимо от аудиторията. Отрицателни рецензии почти няма. Ако една книга не ми хареса – не искам да губя време да я дочитам насила, чакат ме толкова много други.
Освен това повечето хора, които пишат, го правят заради някакъв вътрешен, съкровен порив. Стараем се критиката в блога да е възможно най-доброжелателна. „Книжни криле“ не иска да кърши ничии криле, а първите опити за летене често са трудни, особено в България, където условията налагат компромиси.
Това, че наблягаме на позитивното, съвсем не значи, че няма място за критичност. А най-хубаво е, когато автори и издатели сами търсят обективна, градивна критика. Само така ще имаме по-качествени книги.
Кои са сътрудниците Ви в поддържането на блога? Прави впечатление, че почти всеки ден там се появяват нови рецензии, а поддържате и много активна фейсбук страница… Съдействате ли си с издателства, библиотеки, детски организации?
„Книжни криле“ е отворена платформа. Всеки, който има желание и възможност да удари рамо, е винаги добре дошъл. Без помощ – просто няма как. Успявам да прочета едва част от всички книги, които искам да прочета, и смогвам да напиша отзиви за едва част от книгите, които прочитам. Освен това мнението ми не е меродавно. Ако аз не си падна по едно заглавие, друг може да се влюби в него и да реши да разкаже това-онова за прочетеното.
Сътрудничим си с издателства, да. Доста издатели и автори ни изпращат книги, предимно такива, към които предварително сме изявили интерес. Страшно сме благодарни за тази помощ, тъй като блогът гълта немалко време и усилия, и със сигурност нямаше да сме и наполовина толкова активни, ако трябваше да платим коричната цена на всяка отразена книга. Солидна част от вече отразените книги биват дарявани на библиотеки и читалища в България и на български културни организации в чужбина. Това е и част от удовлетворението от нашата работа.
Самият Вие с кои детски книжки израснахте, кои бяха любимите Ви автори и истории?
Страшно много са. И като цяло не говоря за тях в минало време. Почти не ми се случва да разлюбя нещо, което съм обичал като дете. С времето просто прибавям още и още любимци към и без това дългия списък. Обожавам Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Джани Родари… Обичам от сърце „Островът на съкровищата“, романите за Алиса, Нарния и Оз… Отраснах с многобройни книги-игри и всеки комикс, до който можех да се докопам през 90-те. По-късно открих Мумините, мечето Падингтън, историите на Бевърли Клиъри, Дик Кинг-Смит, Майкъл Морпурго…
Можете ли да откроите някои тенденции в съвременната литература за деца? А в книгоиздаването на детска литература?
Днес книгите са принудени всячески да се борят за внимание, но това е нож с две остриета. От една страна, има търсене на по-високо качество, по-смели, провокативни, новаторски книги… От друга страна, го има и първосигналното, кухото, онова, което се продава масово в момента по една или друга причина, но не е истинска литература, а по-скоро някакъв шаблонен книжен продукт.
За моя радост, виждам как с времето бавно, но славно се отъпкват пътеки. Днес у нас се издават повече комикси и картинни книги от когато и да било преди. Все още изборът и разнообразието са далеч от тези в доста други европейски държави, но важното е, че вървим в правилна посока. Борим представата, че картинките са нещо несериозно и бебешко. Борим се с идеята, че стойността на книгата се измерва в броя страници. Търсим качеството, а не количеството. Имаме по-голяма база за сравнение. Възпитаваме ново поколение читатели, което, дай Боже, ще отрасне с по-добра визуална култура и по-висока емоционална интелигентност.
Кои български автори за деца харесвате и смятате за важни – класически и съвременни?
От малък страшно обичам „Работна мецана“ на Леда Милева. Приспивали са ме с приказките на Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Валери Петров… Но най-силно ме е докоснал Радичков с „Ние, врабчетата“.
Имаме и чудесни съвременни детски книги, сътворени от прекрасни, талантливи хора. Страшно харесвам Нели Маргаритова, Зорница Христова, Евгения Войнова, Сотир Гелев и Пенко Гелев, Петя Кокудева, Мая Дългъчева, Виктор Самуилов, Юлия Спиридонова, Мария Донева… Следя с интерес поредицата „Феята от захарницата“ на Катя Антонова. Надявам се скоро да видим и нова книга от Зорница Иванова. Пропускам още много имена. За щастие, никак не ни липсват страхотни писатели, но на някои от тях май им липсва заслуженото внимание и признание.
Как може да бъде привлечено вниманието на днешните деца към книгите, и то така, че любовта към четенето да остане за цял живот? Как могат да бъдат убедени онези родители, които сами нямат интерес към литературата, че четенето е важно за децата им?
Не съм привърженик на разни експертни мнения, проучвания и статистики. Не искам да цитирам цифри и факти в подкрепа на четенето. Не искам да обяснявам как то ще даде по-добър старт в живота на децата ви или ще им осигури по-големи шансове за това или онова, какви умения ще развие… За мен това са очевидни и вторични неща. Но именно това мотивира някои родители да тикнат книга в ръцете на децата си. А за мен четенето е нещо страхотно, не мога да си представя живота без него, и точка!
Обаче не можеш да обичаш нещо, което вършиш насила. Четенето трябва да е удоволствие. У дома, в училище, навсякъде. И въпреки че с всеки по-горен клас книгите, които изучавахме, ми харесваха все по-малко, докато накрая часовете по литература се превърнаха в досада, все пак училището не успя да ме откаже от четенето.
Децата, не само днешните, но децата изобщо, искат да бъдат изслушвани. Те искат да имат думата и да имат право на избор. И имат право на мнение и вкус. Та, нека не бъркаме личния пример с налагането на нашия вкус върху децата. Смятам, че ако им дадем достъп до книги, богато разнообразие и свобода на избора, останалото ще дойде само.
Получавате ли обратна връзка от читателите на „Книжни криле”? Те ли Ви мотивират да продължавате с работата си – още повече че блогът Ви е некомерсиален, нали?
Има обратна връзка, и тя е винаги много окриляваща. Дори когато става дума за забелязани неточности или правописни грешки – някой си е направил труда да ти пише, отделил е от времето си, за да стане това, за което ти си отделил време, една идея по-добро. Понякога обратната връзка идва от хора, които чрез блога са открили любими книги. Друг път – от автори, илюстратори и издатели, които благодарят за милите думи. Малка част от статиите в блога са текстове на посетители, които са се вдъхновили до такава степен, че да напишат отзив, който да бъде споделен в „Книжни криле“.
И да, „Книжни криле“ е абсолютно некомерсиално начинание и винаги ще си остане такова, напук на всичко. Ако се превърне в работа или бизнес, ще се превърне и в задължение, и тогава просто няма да е същото. Вярвам, че доброто води след себе си още добро. Виждам смисъл в съществуването на блога и това е достатъчна мотивация.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
[…] […]