Калин Михайлов
На 18.05.2022 г. Общото събрание на СУ „Св. Климент Охридски“ предприе стъпка, която не вярвах, че ще е в състояние да направи – опъна се дружно на министъра на образованието г-н Николай Денков и отхвърли с декларация проекта на МОН за атестиране на преподавателите във висшите училища, както и този, вървящ в комплект с него и предлагащ нови правила за академично израстване на същите преподаватели. Основните аргументи, които могат да бъдат разчетени зад няколкото точки в декларацията на ОС на СУ, е следният: проектите на министерството, оглавявано от г-н Денков, се прокарват набързо, без възможност за широко и детайлно обществено обсъждане (1); без съобразяване със спецификата на хуманитарните дисциплини, които изискват различен подход от точните науки (2); и го правят, опитвайки се да пренатаманят подзаконови уредби за висшето образование, при положение че лансираните нововъведения са съществени и предполагат по-скоро промени в законодателството (3). Все достойни и основателни аргументи, защитаващи от административен произвол академичната ни автономия.
Кое подхранваше моя скептицизъм, че подобна стъпка на нашата колегия ще се окаже възможна? На 04.05.2022 г. ръководството на Общото събрание разпрати до членовете му документите, които се предвиждаше да бъдат разглеждани на заседанието и се оказа, че в тях няма и дума по въпроса за готвените от МОН нововъведения. Общото впечатление от изпратената документация беше, че предлаганият дневен ред на ОС не отразява приоритетите на онзи по-съществен „дневен ред“, с който сме конфронтирани в момента. Два дена преди събранието, на 16.05. следобед, до членовете на ОС бяха разпратени допълнителни предложения, сред които фигурираше споменаваното и в медиите предложение на Философския факултет за промяна в дневния ред на събранието, което да го превърне в събрание за обсъждане на споменатите проекти, засягащи пряко цялата академична общност. Не вярвах, че такава промяна ще може да се случи, още повече че вече се знаеше: на 25.05. предстои Академичен съвет, на който вероятно ще присъства и самият министър – не беше ли по-вероятно везните да наклонят към това да се изчака, да видим накъде ще задуха вятърът, да се опитаме първо да промушим нашите възражения през институционалния плет – пък ако не стане, тогава ще му мислим…
Оказа се, че съм се излъгал: събранието не можа да си замълчи, не пожела да си зарови главата в пясъка и така да се озовем в оная ситуация, за която народът ни е казал: когато колата се обърне, пътища – много. А това според мен е достойно за похвала поведение: браво, колегия! Радвам се, че академичната ни общност като цяло застана срещу тенденцията нехуманитари и хуманитари отново (за кой ли път!) да бъдат противопоставяни и настройвани едни срещу други чрез механичното им слагане под общ знаменател.
Бях споделил с уважаван мой колега от Факултета по славянски филологии, че в очакване на резултатите от предстоящите „преговори“ между министъра и академичната колегия на СУ, които се очертавали да бъдат обещаващи, прибирам в чекмеджето сатиричната творба, писана на 12.05. и посветена на поредния опит за централизирано механично точкуване на хуманитарната популация. Насърчителният резултат от провелото се Общо събрание на СУ „Св. Климент Охридски“ обаче ме подтиква да я споделя тук, с надежда, че несбъдналото се поне засега опасение на автора, изразено в нея, ще продължи да не се сбъдва и за в бъдеще:
Към хуманитарната гилдия
Да ходим по терлици, та белким не настъпим никой по мазола
понякога помага, но друг път означава да си бутнем столчето
сами и – в устрем верноподанометрически увиснали –
да тестваме размери вратни, дадености еластически.
Горко на тези, дето и след туй заинатят се да живеят:
в квартири настанени песни за бунаци ден и нощ ще пеят.
18.05.2022 г.
