Разговор с Валентина Терзиева
Как решихте да се насочите към професията на библиотекаря?
Дълго време си мислех, че е по стечение на обстоятелствата. Завърших „Книгоразпространение“ в Колеж по библиотечно дело и най-удобната възможност да получа бакалавърска степен бе да завърша „Библиотечно-информационни дейности“ в Софийския университет, дълбоко съмнявайки се, че бих работила в библиотека, по онова време сърцето ми беше в книжарския и издателския бизнес. Няколко години по-късно, когато се омъжих в Димитровград и единствената работа, която можех да започна беше в библиотеката, пред очите ми много ярко и живо изникна един спомен. Буквално се видях като малка, може би в първи или втори клас, как стоя пред бюрото на библиотекарката в читалищната библиотека в Тетевен, където тогава живеех, чакайки реда си. Ясно си спомних как в този момент много силно си помечтах да съм на нейното място – посредник между книгите и хората, които обичат книги! Този спомен дойде като откровение до мен и вече нямах съмнение, че съм на прав път. И така – вече 15 години работя това, което обичам.
Отскоро сте и директор на Градска библиотека „Пеньо Пенев” в Димитровград. Какво се промени в отговорностите Ви?
Истината е, че не се промени много, тъй като няколко години преди това бях главен библиотекар, а по-късно и временно изпълняващ длъжността директор. В целия си трудов път в библиотеката съм се стремяла да работя така, че да се повишава имиджът ни и да въвеждаме иновативни и релевантни услуги за нашите потребители. Ставайки директор, се наложи да разработя цялостна концепция за развитието на библиотеката. Предизвикателството сега е да постигна очакваните резултати, лавирайки между необичайните и непредвидени ситуации, в които съвремието ни поставя – пандемия, война, криза.
В библиотеката Ви има много нови книги, как успявате и как изобщо се справяте с предизвикателствата? Какви практики, заимствани от други държави, сте въвели?
Безспорно почти всичко дължим на подкрепата на общината и в частност на кмета ни – г-н Иво Димов. Смея да кажа, че Димитровград е една от малкото общини, в които грижата за културния сектор е видима и осезаема. Разбира се, търсим и всякакви други възможности за дофинансиране чрез проекти, дарения, награди. Постоянно следим динамиката на читателските търсения и настроения и се стараем своевременно да отговорим адекватно на тях. Следим и световната практика и заимстваме това, което смятаме за приложимо при нас. Пример за това са разнообразни игри с цел насърчаване на четенето, обособяване на тийн-зона, специално обозначаване на книгите08 в зависимост от жанра им. Друга услуга, която се радва на популярност сред децата е среща с библиотечния хамстер Хари. Те знаят, че той е от специална порода и расте не само като се храни, а и когато му се чете. Целта е да се насърчат деца, които изпитват затруднения при четене, да ги преодолеят, тъй като Хари е добър слушател, който никога не би се присмял или пришпорил. Осигуряваме им тихо и спокойно място, където могат да му почетат. Взехме тази идея от практиката на финландските библиотеки, които си имат „библиотечна котка“ или куче.
Кои са най-преданите читатели при вас? Какви книги се четат най-много?
Най-редовните ни читатели са тези в пенсионна възраст, може би заради наличието на достатъчно свободно време. Голям е процентът и на хора в работоспособна възраст. Търси се най-вече художествена литература – трилъри и по-леки романи, литература по психология и за самопомощ, а поради близостта ни с Тракийския университет и големия интерес към учителската професия напоследък, често се търси и литература по педагогика. Прави впечатление, че в доста от случаите хората идват подготвени за това, което искат да четат, правили са търсене в електронния ни каталог. Стараем се да осигуряваме хитовите заглавия и автори, защото има подчертан интерес към тях. Работим изключително усърдно с детската аудитория и това дава резултат – от началото на годината имаме над 350 регистрации на деца повече, отколкото предходната.
А какъв читател сте самата Вие? Какви автори и жанрове харесвате?
За съжаление, не ми остава толкова време за четене, колкото ми се иска. Стремя се да следя голяма част от книгите, които купуваме и предлагаме в библиотеката, обичам да съм „в крак“ с книжния пазар и предпочитанията на читателите. Мъчно ми е обаче, че в много от случаите, въпреки прекрасните корици и интригуващите анотации, съдържанието не е на очакваното ниво. Все по-често се случва да се намират фрапиращи правописни грешки в текстовете и разочароващи преводи. Лично аз смятам, че създаването на една книга е изкуство и това търся в нея. Утешавам се в класиката, често посягам към поезията, а напоследък преоткривам майсторството на разказите.
Разкажете малко повече и за научните си занимания, Вие сте и автор.
През миналата година излезе книгата ми „Прослава на православието – църкви и параклиси в община Димитровград“, която е своеобразен пътеводител за всеки, който иска да разгледа тези светини, част от които са строени преди Освобождението. Предстои ми да напиша дисертация на тема „Създаване и развитие на културните институции в Димитровград и мястото и ролята на Градската библиотека в социалната динамика на населеното място“. Развълнувана съм за това, защото градът ни има специфична история и доколкото разбирам от изследванията си досега – е имал специфичен, дори бих казала уникален културен живот. Предизвикателство за мен е да го представя максимално истинно и всеобхватно, така че да остане памет и спомен за идните поколения.
Как според Вас можем да стимулираме четенето?
Смятам, че преди всичко трябва да създаваме читатели от най-ранна детска възраст. Четящият човек е мислещ човек. Затова имаме разнообразни програми и подходи, насочени към детската аудитория. Колкото до възрастните – стремим се да поддържаме разнообразие на жанрове и автори, така че да задоволяваме техните търсения, но също така и да ги провокираме да излязат от зоната си на комфорт и да протегнат ръка към друг тип литература.
Имено на нас, работещите в библиотеките, до голяма степен се пада отговорността да възродим любовта към книгата и четенето. Мисля, че макар и трудно, това е напълно постижимо. Трябва да се заложи на традиционната любознателност, присъща на всеки българин. Усърдната работа на библиотеката ни в тази посока не остава безрезултатна – доказателство за това са немалкото регистрирани нови читатели през последната година.
Въпросите зададе АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА
