Ася Димитрова
„Много книги написахме и прочетохме за миналото, сега искам да напиша книга за бъдещето“, така Георги Тенев представя своя роман „Резиденцията“, отличен с литературната награда „Хеликон“ за постижения в новата художествена българска проза през 2021 г. В романа се отправя критически поглед към едно потенциално бъдеще, повлияно от нашето настояще – една плашеща прогноза. Но читателят несъмнено ще забележи и паралелите с миналото, които могат да бъдат намерени в устройството на държавата, толкова подобно на това от социалистическия режим. Затова неслучайно „Резиденцията“ често е описван от критиката като роман едновременно за миналото и за бъдещето.
В този роман антиутопия читателят е пренесен в годината 2051, когато България е разделена на Планинска република и Свободна зона. Представен е свят на ограничения и забрани много подобен на този в „Ние“ на Замятин и „1984“ на Оруел или пък „451 градуса по Фаренхайт“ заради големия фокус върху лошото влияние, което четенето, особено на хартиени книги, има върху обществото. Срещу институцията на една държава, отдавна забранила религията, се опълчва мистичното учение Рилски урок, към което младите прииждат. То трябва да бъде унищожено веднъж завинаги от върховния прокуратор, за да бъде възвърнат балансът в държавата.
Държавата, която виждаме в романа, е изпълнена с противоречия. Твърди се, че „всички са еднакви, няма как да бъдеш различен“, но същевременно комендантът на интерната дава прякори на някои от младежите и така доказва, че те все пак се открояват от другите. Възпитателката също изтъква, че хората „нито са равни, нито са еднакви“ и някои имат предимство, което впоследствие ще отстъпят на друг, но то никога няма да изчезне. Поставянето на Серума на истината се счита за необходимост, за да бъдат предпазени младите от „заблуждения и сектантство“, но въпреки това има група деца, на които тази имунизация не им е направена, и Възпитателката твърди, че това е с определена цел.
Романът изследва същността на истината. Хората се бунтуват срещу държавата, защото тя се е превърнала в „дом на лъжата“, който ги принуждава да избират между две лъжи. Държавата се опитва да наложи своята истина, като имунизира бебетата със Серума с цел да запази чисти съзнанията им. Но младежи все пак продължават да са привлечени от мистичното учение и се запътват към Рила, за да търсят истина. Арестантът Борислав иска да узнае каква е съдбата на момичетата, с които се запознава, след като е разделен от тях. Дори прокураторът, който е на един от най-високите постове в държавата, има петна в паметта, които не може да си обясни, и иска да разкрие истината дори тя да е част от системата, защото няма намерение да се подчинява сляпо. Истината е нещо, което героите непрекъснато преследват, независимо кои са те. Романът на Тенев повдига въпроса дали изобщо има такова нещо като една истина.
„Резиденцията“ може да бъде определена като антиутопия за почитатели на антиутопии. Ако в един класически пример като „Ние“ на Замятин читателят е поставен в ролята на напълно незнаещ, на когото всичко трябва да бъде обяснено, то „Резиденцията“ не се ангажира с подобно детайлно изграждане на света. Читателят научава само тези неща, които са необходими за развитието на сюжета, а всичко друго остава забулено в тайна. Може би тази особеност идва от факта, че за самия Георги Тенев сякаш жанрът на творбата не е от такова голямо значение, колкото идеята за роман за бъдещето.
Романът на Тенев прави впечатление със своя наратив. Повествованието не е линейно, а е изпълнено с ретроспекции. Гледната точка, през която са представени събитията, също постоянно се мени. Всеки герой, с който читателят се запознае, има възможност да представи ролята си в сюжета от своя гледна точка. Постоянното прескачане в миналото е необходимо, за да осмисли случващото се в настоящето. Така наративът наподобява пъзел, който трябва да се подреди до последното парче, за да се види цялата картина, и в случая много от парчетата са в миналото, а не в настоящето. Този наратив несъмнено е оригинален, но също така и хаотичен и е възможно читателят напълно да се загуби в разбърканите сюжетни линии.
„Резиденцията” леко разочарова със своя внезапен финал, който изпреварва времето си. Прекалено много неща оставят необяснени и в сюжета, и в поведението на героите – последното парче на пъзела сякаш така и не идва на мястото си. Но романът все пак си струва да бъде прочетен. Георги Тенев наистина успява да напише един роман за бъдещето и съдбата на младите хора „антагонисти или истински протагонисти“.
Георги Тенев, „Резиденцията“, изд. „Колибри“, 2020
