Цветанка Еленкова
Ракети и сини светлини (на една ръка разстояние) предупреждават корабите за плитки води
Ракети и сини светлини (на една ръка разстояние) предупреждават корабите за плитки води(изложена 1840)
Сякаш си на кейп Канаверал[i]
или на космодрума Байконур[ii]
(Търнър не просто рисува модерната епоха
на парахода и локомотива
но прозира и в далечното бъдеще)
Ракетата ще се изстреля през окото на бурята
през окото на етера Божието подножие
ще останат белите й следи само
Когато картината била изложена
изкуствоведите заключили че обърната надолу
има същото въздействие – огледален образ
Всъщност трите рамена на светлината и лявото на мрака
образуват кръст
по средата смъртта се очаква черно петно
досущ онова което св. Димитър тъпче с копитата на коня си[iii]
тъпче душманина и душата му излиза
Небесата са отворени пръстен на галактика
и отгоре се рее белият гълъб кръщение с кръв
и преди Синът да извика Боже мой, Боже Мой!Защо си Ме оставил? (Мат. 27:46)
Отец извиква Този е моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение (Мат. 3:17)
Отец към Сина Синът към синовете
и не защото са го разпънали
а защото те са разпънати (от дългото стоене са станали побити камъни)
Той се възнася при Отца сигнална ракета
те затъват в залива кораб с премного баласт
Не са го отхвърлили приживе
Той ходатайства за тях
Бурно море с лумнало корабокрушение
(около 1835–40)
Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми (Иер. 4:19)
Утроба той нарича иносказателно душата си…[iv]
Св. Григорий Богослов
Една от редките нощни сцени на Търнър
Но по-важна е тази бяла обвивка от вълни
около черната вода
Тя напомня неминуемо белтъка на око около ириса
(дори очният нерв може да се проследи светкавица вдясно)
черупка затворила в себе си жълтъка нищо че е черен
не е ли черна и светлината когато дълго се взираме в нея
обвивката около Христос при Неговото Възнесение
фреска от Сеславския манастир
и не на последно място Утроба
Утробата е душа прочее понеже и тя смила
словесната храна както тварната е храна за тялото
твърди Богослова[v]
Тя е и зъбери не можеш да пристъпиш лесно да се причастиш
Но онези които са на нейната пъпна връв такава е тясната пътека
на страданието със стрелка сочеща навън
към лумналия кораб
биват износени за да се родят тяло на Църквата
А какво е страдание
Освен да гориш
да се бориш с вихъра така че платната ти да се вкаменят
да търпиш достатъчно след като си се превърнал в солен стълб[vi]
или в някое от онези сталактити и сталагмити
с причудливи имена
солта прочее е огън и тя пояжда
…
Има и друга тъма
напълненото със слама тяло[vii]
или черният гълъб който отлита от ириса
Морски пейзаж с бряг в далечината
(около 1840)
Перести облаци и перести вълни се сливат
като онова небе което изтича във водопада
Полска скакавица[viii] клепсидра
водните пръски са навсякъде
изтънено ленено сукно с дупки от сърца и
смееща се светлина пред устата Му
която вихърът на ръбовете на крила и зайчета
наприда
първите митологични животни телците
върховните индуистки богове Брахма
воините-мъченици на кон
високошествените светли същности
крилете им са профили профилите криле
крайниците им са зъбери зъберите крайници
Тялото на пеперудата преди грехопадението
е ефирно и разстлано – трептене на тънкост
в сравнение с тварната
След грехопадението от творение Адам и Ева са станали
трупоносци[ix] – творчество
и Божият образ от спонтанно общуване
(струвал го е само с Моисей по-късно) се пръснал
навсякъде из Вселената (Космос, природа и творби)
да ни гледа с хилядите си очи – точка точка запетая
из всяко кътче
да ни обучава по чий образ и подобие сме сътворени
От купола до Кувуклията[x] едно перо откъснато
се спуска
на нечие рамо като бряг в далечината
и напомня корицата на книга
От триизмерен образът е станал двуизмерен
и картината се смята за незавършена
Бурно море
(около 1840–5)
Тази картина се смята
от по-импресионистичните на Търнър
вихър от вълни и облаци
в десния и ляв край червенеещи платна
кораб или кей черната фигура
А какво ако е зеница с ириса в охра
и небето белтък
какво ако е присвито око или образ в болка
мравка която се върти в кръг след отрова
плод в утроба
или манихейската тъма натъпкана със слама[xi]
Може и да е онази притча За богаташа и бедния Лазар
където се казва
… между нас и вас зее голяма пропаст,
та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат,
тъй също и оттам към нас да не преминават. (Лук. 16:26)
Между бялото и черното
Животът
Пейзаж с вода
(около 1840–5)
И ти си била при кладенеца извора
И ти носиш на лявото си рамо стомна църква
Става дума за храма на Сибила в Тиволи
но нима църквите не се строят върху езически капища
Плитката ти се развява
снагата ти е кръшна
имаш аура около плътта
Светлината във водата преминава
от златно в сребърно
нетварна светлина
която в този свят притежава
благородството на патината
за да можеш да я съзерцаваш
макар и неусъвършенстван
причината за грехопадението според Богослова[xii]
Нетварната светлина е излив и разпръскване на водопад
Богоявление хвърлен кръст в река
или такъв от две клончета сглобени на брега
Кръстовете са често жилки на листа обрулени
от Дървото за познаване на добро и зло
от дървета в които се крият неродени моми[xiii]
излезли от разрязани ябълки
Отдясно е прегърбеното вече тяло
което си налива мед и масло
преди с камък да счупиш стомните
Робският кораб
(1840)
Горе ръцете, стигнете върха на мачтите и стегнете въжетата;
Ти гневен залез и страховито-ръбести облаци
Обявете идването на тайфуна.
Преди да помете палубите ви, изхвърлете през борда
Мъртвите и умиращите – не се грижете за веригите им
Надежда, Надежда, измамна Надежда!
Къде е твоят пазар сега?
Джоузеф Търнър
Изхвърлянето на роби от кораба Зонг на връщане от Ямайка
довело до отхвърляне на робството
Безсмъртието на Търнър с една творба твърди Ръскин[xiv]
Червен плащ пред бик твърди Марк Твен
и подсъзнателно обрисуват темата и гамата на картината
Облачен стълб и огън които водят в пустинята
същите като при Китоловни кораби
и най-вече една напразна надежда
която според биографа на художника е заместена с енергия
И наистина платното кипи от енергия –
седем реда вълни разположени като амфитеатър
този в Епидавър Дурес Пловдив
разчекнати крайници птици с хриле риби с криле
вериги кръв и скърцане
и ехото от сцената
вълни като платна кораб взет на абордаж от бурята
който се възнася на небето облаци
докато огънят поглъща водата водата е втечнен огън
сянката на пламъка от свещ върху стена на църква
влизане-излизане ставане-сядане Малкият и Големият вход[xv]
люшкане като поклони до земята и гърдите
преглъщане обръщане на страница
нетварна светлина
Една-единствена икона на повърхността доплувала
(свети Стилиян и младенецът[xvi])
която се изографисва сама
[i] Космодрум на САЩ, намира се на нос Канаверал.
[ii] Байконур е руски и бивш съветски космодрум край едноименния град, Казахстан.
[iii] Гръцка икона на св. Димитър, където светецът е изобразен на кон, тъпчещ не богаташа (традиционната), а черно петно, вероятно символ на греха и смъртта.
[iv] Св. Григорий Богослов, Творения, Том 1, Слово 17, Произнесено пред разтревожените жители на Назианз и разгневения градоначалник, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света гора Атон, 2009, стр. 368.
[v] Св. Григорий Богослов, Творения, Том 1, Слово 17, Произнесено пред разтревожените жители на Назианз и разгневения градоначалник, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света гора Атон, 2009, стр. 369.
[vi] Препратка към Битие 19:26, където жената на Лот се превръща в солен стълб.
[vii] Става дума за Мани, създателят на манихейската ерес, който твърдял, че е Светият Дух-Утешителят. Той бива одран жив и кожата му напълнена със слама. Манихейството повлиява павликяните и чрез тях богомилите.
[viii] Едноименен водопад, намиращ се в близост до гр. Кюстендил, в Земенската планина.
[ix] Термин, който св. Григорий Богослов използва за първите хора Адам и Ева, които след грехопадението получили тленно тяло. Св. Григорий Богослов, Творения, Том 3, Слово 7, За душата, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света гора Атон, 2010, стр. 57.
[x] Параклисът на Божи гроб.
[xi] Вж. Бел. iii.
[xii] Св. Григорий Богослов смята, че Дървото за познаване на добро и зло, от което са яли Адам и Ева, е всъщност Дърво на съзерцанието на Бог, за което те не са били опитно усъвършенствали се. Св. Григорий Богослов, Творения, Том 2, Слово 38, На Богоявление или на Рождеството на Спасителя, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света гора Атон, 2010, стр. 294.
[xiii] Краят на стихотворението е построен върху народната приказка „Неродена мома”, в която царският син счупва стомната на бабата, наливаща си мед и масло от царската чешма, и тя го проклина да се ожени за неродена мома. Той отива в палата на Слънцето, което му дава златна ябълка. Когато я разрязва, оттам се появява неродената мома.
[xiv] Близък приятел и биограф на Търнър.
[xv] Части от литургията на св. Иоан Златоуст.
[xvi] Св. Стилиян е закрилник на децата.
