Албена Тодорова
Книжната есен тази година започва щедро – издателство „Точица“ и издателство за поезия „ДА“ представят „Галерията на сърцето“, събраните стихотворения на Марин Бодаков. Книгата включва всички публикувани стихосбирки, от „Девство“ (1994) до „Мечка страх“ (2018), както и непубликувани стихотворения от 2019-2021, придружени с ранни текстове от 1987-1989 година. Книгата завършва с великолепния послеслов на Надежда Радулова „Но красотата се разраства“, цитат от стихотворението „Галерията на сърцето“ от стихосбирката „Обявяване на провала“. Послесловът на Радулова е съвършен шперц за текстовете на Марин Бодаков и ако човек се чуди откъде да подхване да чете книгата, ако върху тежестта в скута се наслагва почти неусетната лекота на първите издания на „Ангел в зоопарка“ или „Бисквити“, може да отгърне на послеслова или на авторовия речник, стихотворение наравно с другите в книгата.
Какво се случва, когато се съберат всички (знайни) стихотворения на един автор между две корици, с всичките им гласове и градове, с всички пети, ръце и гърбове, с цялата смърт и цялата любов, и всички имена? Някой ще рече – паметник. Друг ще рече – лабиринт. Трети – лествица. И ако четем само текстовете и забравим за миг ръката, която ги е писала и за която говорим и мълчим, ония, които бяха прегръщани от тая ръка и комуто тя махаше, когато се разминавахме на Попа или пред „Коста“ (задача невъзможна и неизпълнима, затова два пъти по-важна), ако четем само текстовете, пред погледа на сърцето бавно, със скоростта на лодка, чиято лодкарка гребе и пее, изникват ония, които населяват „Галерията“. Ето ги – тук са различните аспекти на телесното и отношения с тялото, тук е смъртта, по-позната дори от съседите, тук са всички градски обитатели – възрастната двойка с ябълката, бащата на ангела с ушанката, чистите старци с любовта между слабите пръсти (посочи ми чии пръсти са силни). Тук е цялата вселена на това какво означава да бъдеш в това наше непонятно време син, приятел, баща, любим, мъж, творец, пътешественик, чужденец – не в големи думи и драматични жестове, а в каране на велосипед, в дояждане на коричката, във вървене след любимите.
В тази галерия галерист е сърцето, което умее да се отваря, да преживява всичко, до което успее да се докосне или от което не устои да се опази, всяко смесено и чисто чувство, и да ни разкаже какво е да си побратимен с кипарис или как благодаря няма антоним. Да ни разкаже какво е да биеш насред света – не да се биеш с него. Няма антоним, Марине.
Марин Бодаков, „Галерията на сърцето. Събрани стихотворения“, Издателство за поезия „ДА“, издателство „Точица“, С., 2022.