Милена Фучеджиева
1978
конците на еспадрилите от онова лято
са разплетени в пръст
вървях по раковска с нажежена кожа
слънцето ослепяваше бъдещето
нямах идея за нищо
най-вече за себе си
освен нажежената кожа
яростното слънце на юли
трамвая на граф игнатиев
скърцащ по релсите за да буди
спящите следобеден сън
които не сънуваха нищо
освен ослепеното бъдеще
бяхме заедно в кома
война
прелита скелетът на мъртъв гларус
гигантска перка на акула-зомби
пори мъглата над морето
заслонило поглед под дланта опъната
взира се чудовището
в онази малка синя точка
процепена през облаците
там сме ние
трептящи беззащитни смели
не го виждаме ни чуваме
дори името му не помисляме
а то е тук много преди да е дошло
зло
война
и легион
