Мария Калинова
Едва навлезли в живота, у децата може да се породи усещането, че провалът ги съпътства навсякъде, че са попаднали в „непрогледен тунел“, в който ще останат завинаги. Самата дума „провал“ на български препраща към попадане в пропаст, поглъщане от дълбока яма, политане в безкрайна бездна. Антонимът „успех“ пък е близко до латинското “speres” – очакване, надежда – до силата „speakas”. Трябва да избягваме онези, които не запалват светлината на „speres”, и да намерим хора, които ще ни спуснат здраво въже в ямата или кладенеца, откъдето в приказките обикновено се полита към тревожната „долна земя“. В книгата си „Успехът и провалът“ професорът от Сорбоната Мишел Пюеш и детската писателка Брижит Лабе се обръщат към своите малки читатели, които се чувстват вечно неуспели: „И тогава в края на тунела проблясва светлинка. Вижда се краят му. Знаеш накъде да вървиш. И излизаш. Човек трябва да бяга от хората, които не запалват тази светлинка, и да търси онези, които знаят как да накарат да заблести“ (с. 12). Но нима от това нямат нужда и всички възрастни – „да му се види краят“ на поредния проблем, който е застанал на пътя между нещата, за които ни е грижа, и нещата, за които мечтаем? Книгата „Успехът и провалът“, новото заглавие в поредицата „Философски закуски“ на издателство за детска литература „Точица“, е предназначена колкото за децата, толкова и за техните притеснени родители. Използвайки забавните илюстрации на Жак Азам, авторите създават поредица от „малки“ истории, следващи вътрешната логика на въпроса за успеха и неговия отрицателен двойник – провала.
Какво е успехът, той „главозамайва“ ли, дали пък понякога провалът не е успех, а не е ли най-добре – избягвайки провалите, да стоим встрани от всякакви начинания? Книгата „Успехът и провалът“ е идеалното въведение в детската логика и начина, по който децата могат да бъдат пробудени за размисъл. Пюеш и Лабе, без да подценяват възможността на децата да изследват сложността на всекидневния живот, разгръщат актуалните примери от нашата съвременност на достъпен език, така че да насърчат децата да мислят самостоятелно и да направят едно важно откритие, а именно: че всеки един е роден философ! По този начин „Успехът и провалът“ достойно се вписва в поредицата „Философски закуски“ редом до „Насилие и ненасилие“, „Уважение и неуважение“, „Диктатура и демокрация“, „Любов и приятелство“, „Нормално и ненормално“, „Същност и външност“, за да представи на български език своеобразна философия на детството. Създадена преди десет години, колекцията от заглавия на издателство „Точица“ освен че предлага увлекателни истории и ярки герои, връща родителите към техните права, задължения и отговорности. Отделните издания са посветени на взаимоизключващи се, но и взаимопреплетени въпроси, променяйки традиционното схващане за децата, че „не разбират“ света на възрастните, като се отнася към тях равнопоставено – с идеята да подпомогне както когнитивното им развитие, така и моралния им статус в съвременното общество. Преводач на всички книги е Валентина Бояджиева, призната освен за авторитетните си преводи на художествена литература, така и за представяне на български език на философските и литературнотеоретичните текстове на Ролан Барт, Ерик-Еманюел Шмит, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Луи Перго, Цветан Тодоров.
Но какво всъщност представлява философското мислене в книгите от поредицата „Философски закуски“ и в частност при „Успехът и провалът“? В сърцевината му авторите Брижит Лабе и Мишел Пюеш поставят възможността обичайното „хорско“ мнение и преценки да бъдат поставени под въпрос, като се изпробват нови перспективи към дадена житейска ситуация, събитие, проблем. Философската линия, която следва френският тандем, е традицията на критично съотнасяне към т.нар. „здрав разум“ („bon sens“) или към онзи набор от навици и начин на световъзприемане, които, макар и в съответствие с практическите ценности на дадено общество, всъщност можем да определим като закостенели или назадничави. Лабе и Пюеш успяват да приучат децата да мислят философски, използвайки един игрив подход при смяната на гледната точка. По този начин пред малките читатели се разкриват удивителни прозрения за света, стойностните идеали и преди всичко прозрения за самите себе си. „Успехът и провалът“ е изключително стимулираща книга за четене, но и за обсъждане в семейството или в училище сред съученици и приятели. Самото заглавие на поредицата препраща към това споделяне, т.е. да се „почерпим“ и „закусим“ заедно. В нея няма да открием категорични отговори, но ще бъдат дадени примери, в които детето да припознае себе си и своите близки.
Една от показателните илюстрации за това как се разминават целите на родителите и децата, а оттам и тяхната представа за „успех“ и „провал“ е историята за Сюзан, която се чувства абсолютно безразлична към победата си в конкурс за красота. Причината е, че всъщност амбицията е на нейната майка. Самата Сюзан, от своя страна, е имала план да замине с Маржори, като именно този план е провален. Изводът, към който са подтиквани малчуганите и подрастващите, е, че много често, опитвайки се да доставим удоволствие на другите, ние пренебрегваме собствените си желания, тогава дори успехите ни ще бъдат преживявани като провал. Важно е детето да анализира доколко действията и усилията му са подчинени на направените от него предварителни планове и личните цели. Понякога да научат чужд език, да нарисуват естетически стойностна картина или да поставят интересен философски въпрос може да бъде причината, която ги движи – вътрешен raison d’être, – друг път това може да е подреждане на пъзел от хиляда части без помощ от друг или пък справяне с труден предмет, така че да се избегне поправителният изпит. Когато са постигнати личните цели – това е успехът. В книгата на Лабе и Пюеш са използвани впечатляващи сравнения, за да предаде на малките читатели инструменти за разграничаване на желанията ни от желанията на другите. В историята „Да надминеш себе си“ първо навлизаме в личната перспектива на спортист, който желае да напредва, а не да „размаже другите“ (с. 28). Неговото желание е независимо от това на останалите. Когато той спечели, споделя, че е играл добре, че се е раздал докрай, че е надскочил границите си. А не че е „разказал играта“ на опонентите си. Веднага след това следват разказите за Жером и Ясмина, които никого не са победили, но са повишили личните си рекорди в нещо, така че отново имат удовлетворението на успешни хора: „Те просто са успели в нещо значимо за тях самите, в нещо наистина важно, при това важно за тях“ (с. 29).
Накрая – може би най-силната част от посланието на книгата – е да разглеждаме провалите си от творческа гледна точка. Дори в неща, в които си последен – състезание по надбягване, в игра на карти, литературен конкурс или конкурс за красота, – да мислиш за провала като за „чернова“ на един текст, който може да се подобри при следващи редакции. Макар това да е метафора, заимствана по-скоро от Марин Бодаков и неговото стихотворение „Обявяване на провала“ от едноименната книга, то посланието е сходно с това на Лабе и Пюеш: да превърнем в изкуство, в творене, в изобретение всеки претърпян провал, всяко преживяно предателство. Колкото и огорчението да надделява у нас и ние да се доближаваме до отказа и „оставката“ на съкровена мечта, никога да не се разделяме с нейната движеща сила. Може би именно стихотворението от Марин Бодаков, знаково име за издателство „Точица“, е най-походящ финал на този преглед на философската поредица за децата и детството.
В „Обявяване на провала“ на Бодаков първоначално ще ни „стъписа“ пронизващата яснота на „обявяващия“ провала. Като че ли говори някой, който, след като е понесъл цялата тежест на лъжите, които никой век не разреши и не отмени, е направил безкомпромисна равносметка за начина, по-който живеем, състезаваме се, губим и печелим. И няма го вече страха от провала, единствено – неговото обявяване. И там някъде, сред черновите и желанието за бягство, е непоколебимата решителност, каквато имат само децата – да се започне всичко отначало, да се опита отново, да се направи още една редакция:
Марин Бодаков
Обявяване на провала
Да губя двойки, тройки;
партньорът ми да ги печели
с каре аса.
И други фини спортове
харесвам. И други енергични спортове,
удобни за раздяла и предателство.
Всички мои поезии –
чернова на оставка от поезията.
Брижит Лабе, Мишел Пюеш „Успехът и провалът“, прев. Валентина Бояджиева, изд. „Точица“, С., 2022
