Чарлз Симик
Белият лабиринт
Има нещо, което те очаква
на всеки празен лист хартия.
Така че пази се от чудовището,
което го охранява. То е невидимо,
когато се нахвърля върху ти,
а ти си въоръжен само с писалка.
И внимавай за онова момиче,
което ще ти се притече на помощ
с бързия си ум и кълбо прежда
и ще те води за носа
от един лабиринт в друг.
Виното
Каквато и утеха да имаш за мен,
чаша старо червено вино,
прошепвай я в ухото ми
с всяка малка глътка, която отпивам,
и само в ухото ми,
в този час обявен за тържествен
от новините по радиото,
умиращите огньове на залеза,
и дърветата в двора ми
които обличат черните си палта
Моята любима
По Д. Хармс
Върху лицето ѝ – надпис с дребни буквички
очите ѝ са две амбразури.
Стоп, ще започна отначало.
Очите ѝ са мухи, кръжащи в мляко.
Очите ѝ са вампирски бебета.
По дяволите очите ѝ.
Нека ви кажа за устата ѝ.
Устата ѝ е червената къщичка,
в която вълкът изяжда бабата.
Ах, забравете за устата ѝ.
Искам да говоря за гърдите ѝ.
Надзъртам в тях от време на време
и дори това е повече от достатъчно
за да загубя главата си,
така че по-добре да ви разкажа за краката ѝ.
Когато ги кръстосва на дивана
е като тъмничар, който разгъва колет
и в този колет има коледна торта
и в тази торта – сладка малка пила,
която простенва името ѝ, докато пили веригите ми.
Вечности
Малко магазинче, само паяжини
и сенки ли продаваш?
Видях бледото си отражение
в твоя затъмнен интериор
като джентълмена крадец,
колебаещ се
между перлената огърлица
и старинния часовник на стената.
Дъждовните капки замъглиха останалото,
потекоха надолу по стъклото,
към което притиснах чело
сякаш за да охладя треската.
Черната пеперуда
Призрачният кораб на живота ми,
натоварен догоре с ковчези
отплава
заедно с вечерния прилив.
Приятели в добрите времена
Еди с дългите къдрици, плюс Джои и аз,
като Исус и двамата разбойници
разпнати един до друг на черната дъска,
гърбовете ни превити от провала
докато си чакаме наказанието.
Господ се смили над тях, избърса
душите им с гъбата.
А моята не. Аз останах там, където бях,
стисках парченцето тебешир
дълго след като всички си бяха отишли.
Нощта вече бе паднала навсякъде,
трудно можеше да си сигурен кои числа
трябваше да бъдат събрани
или извадени и дали изобщо някой ме
гледаше, докато се опитвах за последно.
Превод от английски: СОНЯ АНДОНОВА
