Анна-Мария Георгиева
В началото на 2021 г. една от книгите, за които се говореше с най-голямо очакване беше именно „Ади“ – както накратко всички започнаха да я наричат. Виктория Шуаб е автор на множество фентъзи книги, но „Невидимият живот на Ади Лару“ е първата, в която смесва реални исторически събития и магия.
Действието на книгата започва през далечната 1714 г. в малко селце в провинцията на Франция, където Ади, мечтател и артист, сключва сделка за живота и душата си с Люк – бог на мрака, по-древен от праха между звездите. Сделка, необходима ѝ, за да избяга от уреден брак и ограничен живот, който душата ѝ на мечтател не би могла да понесе. В желанието си да бъде свободна и да притежава живота си и правото си на любов, Ади губи близките си – никой от досегашния ѝ живот не я помни, родители и приятелите ѝ я забравят, а хората, с които се среща, я забравят в момента, в който отместят очи от нея. Това я лишава от правото да създава приятелства, да разчита на добротата на хората и дори от елементарното право да изкарва прехраната си. Единственият, в чието съзнание може да живее, е Люк – мракът, който ѝ е отнел всичко. След почти три века самотно съществуване Ади среща момче – Хенри, което я вижда, а освен това я и запомня.
Това, което следва, е история като уроборос, в която Ади се промъква през времето, отчаяно опитвайки се да окаже някакво влияние върху света и хората, които среща. Защото, макар да не може да остави следа или спомен след себе си, тя открива, че може да насажда идеи и да се грижи за тях, изпълвайки изкуството и музиката с ехото на своето присъствие. Нейният мрачен бог се появява от време на време, за да ѝ се подиграва и да я предизвиква, но нито едно от изпитанията, пред които я изправя, не е достатъчно, за да я накара да се предаде и да се откаже от безсмъртния си живот, а заедно с него и от душата си. Всъщност именно тази нишка на историята е и различното и свежото в книгата – знанието, че идеите, които подаваш като маслинови клонки на хората, имат силата да просъществуват вместо теб, да оставят следа в историята, музиката, изкуството. Да бъдеш увековечен, без да бъдеш запомнен.
Книгата определено е романтична, въпреки че романтика не е основното в нея. Ади е преди всичко влюбена в живота, дори и да става дума за леко дисфункционална връзка. Стремежът ѝ да разкаже своята история и да остави следа е истинската ѝ любов, по-желана от всяко момче, момиче или дявол. Нейните бягства през времето са понякога грандиозни, а понякога тежки. Странният ѝ живот сам по себе си е романтичен, тъй като тя се вплита в човешката история и се изплъзва от нея, невидима, но винаги присъстваща.
Линията, която прави книгата наистина интересна, е връзката на Ади с изкуството. Шуаб по много умел начин отделя различните раздели на книгата – всеки започва с различно произведение на изкуството и описателен текст, който би го придружавал, ако произведението се продаваше на търг. Посочен е художникът, датата, а след това кратка история и в тази история виждаме влиянието на Ади. Нейните седем характерни лунички, кичур тъмна коса – единствените неща, останали отпечатани в съзнанието на някой художник. Прочетени едно след друго описанията на отделните произведения могат да бъдат третирани като самостоятелен разказ, показващ мимолетни отпечатъци в историята, оставени от един забравен безсмъртен. Заедно с това те създават усещане за неотложност, тъй като разбираме копнежа на Ади да бъде запомнена по такъв дълбок и всеобхватен начин.
За разлика от другите книги на Шуаб в „Невидимият живот на Ади Лару“ много по-силно се усеща влиянието на поезията, защото зад думите се крие определен ритъм и мелодия, които карат книгата да звучи почти като поезия. Отделните периоди от историята са описани в тон с хода, в който се е развивало обществото и историята – началото на книгата е бавно, но постепенно, със забързването на начина на живот, темпото на книгата също се покачва.
С живия си език и красиви думи Шуаб успява да увлече читателя и да изпълни главната цел на Ади – да остави следа у читателите, да направи така, че героинята, която никой не помни, да бъде запомнена.
Виктория Шуаб, „Невидимият живот на Ади Лару“, изд. „Емас“, С., 2021