Чарлз Симик
(1938 – 2023)
Клепачи подпрени с клечки
Колко много работи смъртта,
никой не знае колко е дълъг
денят й на усилен труд.
Грижовният съпруг винаги
сам глади прането й.
Красивите дъщери
подреждат масата й за вечеря.
Съседите й играят
белот в задния двор
или просто седят на стъпалата
и пият бира. А смъртта
по това време е в някоя странна
част от града, търси
един човек с лоша кашлица,
но адресът е някакси грешен,
дори смъртта не може да се ориентира
сред всичките заключени врати…
Започва да вали дъжд.
Очаква се дълга ветровита нощ.
Смъртта няма дори вестник
да покрие главата си, или пък
монета да се обади на онзи, който тлее,
Съблича се бавно, сънливо,
и се протяга гола
от своята страна на смъртния одър.
Вятърът умря
Малка моя лодке,
пази се!
Не се вижда
земя на хоризонта.
Сянка върху стената
На нощта в средата
да поканим
някой луд познат
да се нахрани.
Шест стихотворения
Моят двойник
Вежди вдигнати в почуда,
стана му навик
да говори сам със себе си
и да отговаря на въпросите си
с висок и ядосан глас.
Дърво с достоен външен вид
Писнало му е от шумните му листа
и чуруликащите птички,
както и от онзи млад кълвач,
дълбаещ си нов дом.
Къде е моята бесилка?
Навън през прозореца
през който гледах като дете
в окупирания град
тих като гробище.
Моя скъпа Клемънтайн
Повдигна унилото ни настроение
в тъмната есенна вечер,
свирейки онази сладка стара песен
на гребен и тоалетна хартия.
Майка ми се надяваше
Да отнесе шевната си машина
със себе си в гроба
и вярвам, че го е направила,
защото от време на време
ме събужда нощем.
Отдава се под наем
Голяма чиста стая
с много слънчева светлина
и една хлебарка,
за да й разказваш тревогите си.
6 юни 2022
Превод от английски: СОНЯ АНДОНОВА
