И тъй като това е Нобеловата награда за мир по време на война, ще си позволя да се обърна към хората в различни страни по света с призив за солидарност. Не е нужно да си украинец, за да подкрепяш Украйна. Достатъчно е да бъдеш просто човек.
Ваши Величества, Ваши Кралски Височества, скъпи членове на норвежкия Нобелов комитет, граждани на Украйна и граждани на света,
Тази година цяла Украйна очакваше обявяването на Нобеловата награда за мир. Разглеждаме я като признание за усилията на целия украински народ, който смело се изправи срещу опитите да се унищожи мирното развитие на Европа и като признание за това колко е важна работата на правозащитниците за предотвратяването на военни заплахи в целия свят. Горди сме, че днес за първи път на официалната церемония ще прозвучи украински език.
Получаваме Нобеловата награда за мир по време на война, която започна Русия. Тази война продължава вече 8 години, 9 месеца и 21 дена. За милиони хора думи като обстрел, изтезания, депортиране, филтрационни лагери станаха обичайни. Но няма такива думи, които да предадат болката на една майка, загубила новородения си син след обстрел на родилното отделение в болницата. Тя току-що е прегърнала детето си, дала му е име, кърмила го е, вдишала е миризмата му и изведнъж руска ракета унищожава цялата ѝ вселена. Сега нейното мечтано и чакано дете лежи в най-малкия ковчег на света.
Не съществуват отработени решения за предизвикателствата, пред които ние и светът сме изправени. Хората в различни държави също се борят за своите права и свободи при изключително трудни обстоятелства. Затова днес поне ще се опитам да задам правилните въпроси, за да започнем да търсим тези решения.
Първо. Как да върнем значението на човешките права?
Поколенията, преживели Втората световна война, бяха заменени от други. Хората започнаха да приемат правата и свободите за даденост. Дори в развитите демокрации набират тежест сили, които поставят под въпрос принципите на Всеобщата декларация за правата на човека. Но правата на човека не се печелят веднъж завинаги. Ценностите на съвременната цивилизация трябва да бъдат защитавани.
Мирът, прогресът и човешките права са неразривно свързани. Държава, която убива журналисти, затваря активни хора или разпръсква мирни демонстрации, представлява заплаха не само за своите граждани. Такава държава е заплаха за целия регион и за мира в света като цяло. Затова светът трябва да реагира на системните нарушения. Човешките права трябва да бъдат не по-малко важен фактор при вземането на политически решения от икономическата изгода или сигурността. Този подход трябва да се прилага и във външната политика.
Това ясно се вижда в примера на Русия, която последователно разрушава собственото си гражданско общество. А страните от демократичния свят дълго време си затваряха очите за това. Те продължаваха да се ръкуват с руското ръководство, да строят газопроводи и да правят „business as usual“. Десетилетия наред руските войски извършваха престъпления в различни страни.
Но винаги оставаха безнаказани. Светът не реагира правилно дори на акта на агресия и анексирането на Крим, което стана първият прецедент в следвоенна Европа. Русия повярва, че може да прави каквото си иска.
Сега Русия се стреми да сломи съпротивата и да окупира Украйна чрез умишлено причиняване на болка на цивилното население. Руската войска целенасочено разрушава жилищни сгради, църкви, училища, болници, разстрелват евакуационни коридори, затварят хора във филтрационни лагери, извършват насилствени депортации на населението, отвличат, измъчват и убиват в окупираните територии.
Руският народ ще носи отговорност за тази срамна страница от своята история и за желанието насилствено да възроди бившата империя.
Второ. Как да започнем да наричаме нещата с истинските им имена?
Никой друг не иска мир толкова много, колкото хората в Украйна. Но мирът не настъпва, когато нападнатата страна сложи оръжие. Тогава това не е мир, а окупация. Откривахме трупове на цивилни по улиците и дворовете на къщите им след освобождението на Буча. Тези хора изобщо не са имали оръжие.
Необходимо е да престанем да маскираме отложените военни заплахи като „политически компромиси“. Демократичният свят е свикнал да прави отстъпки пред диктатурите. И затова готовността на украинския народ да се противопостави на руския империализъм е толкова важна. Няма да оставим хората в окупираните територии да умират и да бъдат измъчвани. Животът на хората не може да бъде „политически компромис“. Да се бориш за мир не означава да се поддаваш на натиска на агресора, а да защитаваш хората от неговата жестокост.
В тази война ние се борим за свободата във всичките ѝ значения. И плащаме най-високата цена за това. Ние, гражданите на Украйна от всички националности, не трябва да обсъждаме правото си на суверенна и независима украинска държава и развитието на украинския език и култура. Като хора ние не трябва да съгласуваме правото си да определяме своята идентичност и да правим собствен демократичен избор. Кримските татари и другите коренни народи не трябва да доказват правото си да живеят свободно на родната си земя в Крим.
От това как се борим днес зависи каква ще бъде Украйна в бъдеще. За да може в следвоенната страна да изградим не разклатени структури, а стабилни демократични институции. Ценностите са това, което определя нашето поведение не когато ни е лесно, а когато ни е трудно. Не трябва да се превръщаме в огледало на държавата агресор.
Това не е война между две държави, това е война между две системи – на авторитаризма и демокрацията. Ние се борим за възможността да построим държава, в която правата на всеки човек са защитени, властта да дава отчет, съдилищата да са независими, а полицията да не бие мирните студентски демонстрации на централния площад в столицата.
Трябва да преодолеем травмата от войната и свързаните с нея рискове по пътя към европейското семейство и да утвърдим избора на украинския народ, определен от Революцията на достойнството.
Трето. Как да осигурим мир за хората по целия свят?
Международната система за мир и сигурност вече не работи. Затворник на съвестта, кримският татарин Сервер Мустафаев и много други хора са затворени в руски затвори заради своята правозащитническа дейност. Ние, защитниците на човешките права, които използвахме закона, за да защитаваме хората в продължение на много години, нямаме никакви правни механизми, за да спрем руските зверства. Затова много от правозащитниците бяха принудени да защитават това, в което вярват, с оръжие в ръце. Също като моя приятел Максим Буткевич, който в момента е в руски плен. Той и други украински военнопленници, а също така и всички задържани цивилни, трябва да бъдат освободени.
Системата на ООН, създадена след Втората световна война от победителите в нея, създаде неоправдани индулгенции за отделни страни. Ако не искаме да живеем в свят, в който правилата се определят от държавите с по-мощен военен потенциал, то това трябва да се промени.
Трябва да започнем да реформираме международната система за защита на хората от войни и авторитарни режими. Необходими са ефективни гаранции за сигурността и зачитането на човешките права за всички държави и техните граждани, независимо от тяхното участие във военни блокове, от военния им потенциал или икономическата им мощ. Правата на човека трябва да заемат централно място в тази нова система.
И тази задача не е само за политиците. Политиците са изкушени да избягват търсенето на сложни стратегии, които изискват дълго време. Те често се държат така, сякаш глобалните предизвикателства ще изчезнат един ден от само себе си. Но истината е, че те само се изострят. Ние, хората, които искаме да живеем в мир, трябва да кажем на политиците, че имаме нужда от нова архитектура на световния ред.
Може да нямаме политически инструменти, но винаги ни остава собствената дума и позиция. Обикновените хора имат много повече влияние, отколкото самите те осъзнават. Гласът на милиони хора в различни страни може да промени световната история по-бързо отколкото намесата на ООН.
Четвърто. Как да осигурим справедливост за всички жертви на войната?
Диктаторите се страхуват от утвърждаването на идеята за свободата. Затова Русия се опитва да убеди целия свят, че върховенството на закона, човешките права и демокрацията са фалшиви ценности. Защото по време на война те не защитават никого.
Да, сега правото не работи. Но ние вярваме, че това е временно. От нас зависи да прекъснем този цикъл на безнаказаност и да променим подходите на правосъдието към военните престъпления. Траен мир, който дава свобода от страха и усещане за перспектива, е невъзможен без справедливост.
Все още виждаме света през призмата на Нюрнбергския трибунал, където военнопрестъпниците са осъдени едва след падането на нацисткия режим. Но справедливостта не бива да зависи от стабилността на авторитарните режими. В края на краищата живеем в нов век. Правосъдието не трябва да чака.
Трябва да преодолеем пропуските в поемането на отговорност и да дадем на всички засегнати хора шанс за справедливост. Когато националната система е затрупана от броя на военните престъпления. Когато Международният наказателен съд е ограничен до няколко избрани случая или изобщо няма юрисдикция.
Войната превръща хората в цифри. Трябва да върнем имената на всички жертви на военни престъпления. Независимо от това кои са те, от социалния им статус, вида на престъплението и жестокостта му, която са претърпели и дали медиите и обществото се интересуват от техния случай. Защото животът на всеки човек има значение.
Правото е жива материя, която непрекъснато се развива. Трябва да създадем международен трибунал и да подведем под отговорност Путин, Лукашенко и другите военнопрестъпници. Да, това е смела крачка. Но ние трябва да докажем, че върховенството на закона работи и правосъдието съществува дори и да е закъсняло във времето.
Пето. Как глобалната солидарност може да стане наша страст?
Нашият свят стана много бърз, изключително сложен и взаимосвързан. В момента хората в Иран се борят за свободата си. Хората в Китай се съпротивляват на цифровата диктатура. Хората в Сомалия връщат децата войници към мирния живот. Те като никой друг усещат какво означава да си човек и да защитаваш човешкото достойнство. От техния успех зависи и нашето бъдеще. Ние сме отговорни за всичко, което се случва в света.
Правата на човека са начин на мислене, определена парадигма на светоусещане, която определя как човек мисли и как ще действа. Те губят значението си, ако защитата им се остави само на юристи и дипломати. Ето защо не е достатъчно да се приемат правилните закони или да се създават официални институции. Ценностите на обществото все пак ще бъдат по-силни.
Това означава, че имаме нужда от ново хуманистично движение, което да работи с обществото на ниво значения, да се занимава с просветителство, да формира масова подкрепа и да привлича хора за защитата на правата и свободите. Това движение трябва да обединява интелектуалци и граждански общества от различни страни, защото идеите за свобода и човешки права са универсални и нямат държавни граници.
По този начин ще можем да формираме търсене на решения и заедно да преодоляваме глобалните предизвикателства – война, неравенство, нахлуване в неприкосновеността на личния живот, засилване на авторитаризма, изменение на климата и др. Така можем да направим този свят по-безопасен.
Искаме нашите деца да не бъдат принуждавани да преминават през войни и страдания. Ние трябва да поемем отговорността да не прехвърляме на плещите им това, което ние, техните родители, трябва да направим. Човечеството има шанс да преодолее глобалните кризи и да тръгне по нов начин на световъзприемане.
Време е да се поеме отговорност. Не знаем колко време имаме.
И тъй като това е Нобеловата награда за мир по време на война, ще си позволя да се обърна към хората в различните страни по света с призив за солидарност. Не е нужно да си украинец, за да подкрепяш Украйна. Достатъчно е да бъдеш просто човек.
Осло, 10 декември 2022 г.
Превод от украински: РАЙНА КАМБЕРОВА
