Джонатан Лител
(откъс)
Главата ми проби повърхността и устата ми се отвори, за да нагълта въздух, докато ръцете ми, сред голям шум от пръски, достигнаха ръба, намериха опора и измъкнаха мокрото ми тяло от водата, предавайки силата на тласъка на раменете… Овладях се, свалих плувната шапка и очила, и хвърляйки последен поглед през рамо на лъскавите очертания на гръбните ми мускули, излязох през летящата врата. Върнах се в коридора, вече подсушен, облякъл галещ кожата сив и мек анцуг. Без колебание подминах едно разклонение, после още едно, тук бе доста тъмно и стените едва се виждаха в недоловимата светлина, затичах се със ситни крачки като за джогинг… Отпред не различавах нищо, напредвах почти наслуки, над главата си не виждах никакъв таван, може би вече тичах на открито или пък не. Рязък удар в лакътя предизвика взрив от болка в ръката ми, веднага я хванах с другата длан и се обърнах: в сумрака се открояваше нещо блестящо на стената. Напипах го, ставаше въпрос за брава, натиснах я и вратата се отвори, повличайки ме след нея. Озовах се в тиха домашна градина: слънцето блестеше, светлинни петна осейваха преплетените листа на старателно подкастрени на дъсчени решетки бръшлян и бугенвилии; по-нататък от земята изникваха възлести стъбла на стари глицинии, за да се издигнат и покрият със зеленина високата фасада на къщата, изправена пред мен като кула. Беше горещо и изтрих с ръкав избилите по челото ми капки пот. Встрани, леко скрита зад сградата, проблясваше водата на басейн или резервоар – синя плоскост, обградена с варовикови плочи, чиято бледа повърхност бе осеяна с бели бръчки, донякъде засенчена от дългите дъговидни листа на ниска и масивна палма. Една сива котка се долепи до краката ми и с високо вирната опашка се отърка в прасеца ми. Отблъснах я с върха на ходилото си и тя хукна към къщата, изчезвайки зад една открехната врата. Последвах я. В дъното на коридора, през друга открехната врата, до мен достигаха различни странни звуци, относително ниски преградни съгласни, прекъсвани от свистене: детето явно си играеше на война, събаряйки един след друг своите оловни войници, сред порой от изстрели и експлозии. Оставих го и поех по витото стълбище, което водеше до етажа, спирайки се за момент на площадката, за да потъна в сериозния, зареян в нищото поглед на „Дамата с хермелина“ от провесена там голяма репродукция в рамка. Жената бе в кухнята; при шума от стъпките ми тя остави ножа, обърна се с усмивка и дойде нежно да ме прегърне. Бе облечена в перленосива, фина и лека домашна роба, погалих през плата пленителния хълбок, после зарових лице в косите ѝ с рижи оттенъци, прибрани в умело разпуснат кок, за да подуша аромата на пирен, мъх и бадем… Усмихна ми се и аз се извърнах, за да поема надолу по стълбите…
Малко по-късно последвах жената до горния етаж. Ханшът ѝ спокойно се полюшваше в сумрака на стълбището. Докато си вземаше душ, прегледах набързо оставените на шкафа снимки: на всички бях заедно с детето, в различни моменти и в различни ситуации – на цирк, на плаж, на лодка. Никоя от тях не привлече погледа ми и ги оставих на мястото им, преди да се съблека, оглеждайки издължените си мускули в голямото вертикално огледало, изправено до вратата. В гръб тялото ми изглеждаше почти женско, подробно огледах дупето, бяло и кръгло, като това на жената; единствено косата, също руса, но къса, като че ли ме отличаваше от нея. Когато се появи от банята, гола и все още мокра, с кърпа, в която бяха увити красивите ѝ коси, придърпах я за раменете и я бутнах върху кувертюрата от дебел златист плат, с бродерии на дълги зелени треви. С лек вик се просна по корем, а аз протегнах ръка да изгася светлината. Сега единствено бледите отблясъци на луната озаряваха стаята – те се процеждаха през прозорците, зад които се очертаваха лудите извивки на глициниевите клонки, осветявайки зелените листа на бродерията и отпуснатото върху тях бяло тяло, правият и фин гръб, талията, двойната дъга на дупето. Полегнах върху тялото и то потръпна. Кърпата бе паднала и косите покриваха лицето. Разтворих краката ѝ с ходила, прокарах ръка под корема ѝ, за да повдигна ханша и притиснах изправения си член в нея; но тя бе суха, отдръпнах се леко, наплюнчих пръсти и я навлажних, масажирайки я бавно. Вече можех лесно да проникна. Дишането ѝ се учести, задникът ѝ под мен започна да помръдва, тялото ѝ, обхванато от ръцете ми, се изпъна и от нея се откъсна сподавен на мига стон. Аз самият се разтапях от сладост, дълга, съвсем тънка игла удоволствие пронизваше гърба ми, стягайки и наелектризирайки кожата на тила ми. Извърнах глава: в избеленото от луната огледало отново виждах дупето си и горната част на стегнатите ми бедра, нейните също, притиснати отдолу, с тъмни, червеникави, неясни форми между тях. Забавих движенията, запленен от неприличната гледка, жената, чието тяло бе потънало в бродираните треви на кувертюрата, се задъхваше, виждах в огледалото как ръката ѝ търсеше ханша ми, лакираните ѝ нокти се забиваха в мускулите ми… Усещах надигащото се удоволствие, жената стенеше, рязко се измъкнах и се изтърколих настрана, влажният ми зачервен член потръпваше конвулсивно, изпразвах се на дълги струи, без да си давам сметка, жената ме гледаше слисана и объркана, аз продължавах да се изпразвам. Потънал в пот, задъхан се проснах по гръб и разсеяно избърсах корема си с чаршафа, докато вече станалата жена наметваше халата си.
Явно бях заспал преди да се върне в леглото. Когато се събудих, слънцето бледнееше зад прозорците. Клонките на глицинията вяло се полюшваха; гнездящите в клонака птици начеваха своята песен – концерт от пронизително цвъртене. Жената бе полуизвърната с гръб към мен, лицето ѝ отново скрито под разбърканите коси, оставих я и отидох в банята, където, здраво стъпил на краката си, пиках дълго, със затворени очи, заслушан в изящния звук на струята, срещаща водата в тоалетната чиния. Докато си миех зъбите, надвесен пред огледалото, падащата косо върху водната струя утринна светлина образуваше нещо като проблясващ водовъртеж в кръглата мивка. Това трая само миг; слънцето вече се изкачваше и когато изплюх пастата за зъби, сянка покриваше част от белия порцелан. Навлякох горнището и слязох… В градината всичко бе спокойно, листата леко потрепваха, криейки резките движения на птиците, които въобще не млъкваха, вече бе топло – сутрешна жега, която лепнеше по кожата. Вратата се отвори с лекота и отново бях в коридора, затичах се, като дишането ми отмерваше широките крачки. Коридорът ми изглеждаше малко по-светъл, долавях извивките, макар и да не можех точно да установя стените, нито тавана, ако въобще имаше такъв. Температурата бе по-скоро умерена, но загрятото ми от бягането тяло се потеше, долнището лепнеше на ханша ми, което не ми пречеше, като добре смазана машина, да поддържам равномерен ритъм. Отминавах, без да намалявам, по-тъмните отвори – кръстовища или може би просто ниши; накрая нещо на мое ляво привлече вниманието ми, някакъв метален отблясък, плуващ в края на зрителното ми поле; без колебание хванах бравата, отворих вратата и прекрачих прага. Кракът ми потъна в нещо меко и рязко спрях. Озовах се в доста просторна, сумрачна стая с оскъдна мебелировка; позлатените лози от тапетите пълзяха по стената, преплитайки се; подът бе покрит с тъмночервен, кървав на цвят мокет. В другия ъгъл на стаята, зад леглото, застлано с кувертюра на дълги зелени треви, отпечатани на златист фон, пред прозореца стоеше някаква фигура с тъмночерни късо подстригани коси; капаците бяха спуснати, но тя гледаше нещо в стъклото, може би собственото си отражение. Самият аз я наблюдавах известно време, с някаква отстраненост и лекота, почти уплах. Тя се обърна при звука от затварящата се врата и тогава видях, че ставаше въпрос за жена, красива жена с матово и ъглесто лице, която ме гледаше, без да помръдва, а по устата ѝ играеше почти болезнена усмивка. После се отпусна на леглото и протегна към мен ръце. Поколебах се за миг, преди да изсуля маратонките си с крака, без да се навеждам, и да легна върху нея, облягайки се на лакти, играейки си с върха на пръстите с нейните гъсти коси. Лицето ѝ, тържествено и сериозно, се рееше точно под моето; докосна нежно тила ми и повдигна глава, за да притисне устни в моите. За миг те останаха вцепенени, после се отпуснаха и приеха целувката. Небръснатата ми брада сигурно дращеше кожата ѝ, но това като че ли ѝ харесваше, обгърна ханша ми с бедра и ме придърпа върху себе си, за да ме зацелува ненаситно, галейки страстно косите ми, раменете, бицепсите, душейки врата и косата ми, като че ли да попие миризмата ми. Кичурите ѝ ме гъделичкаха по носа, изпълвайки лицето ми с аромата на пръст и канела. Плъзнах ръце, опитвайки се повече или по-малко успешно да разкопчая блузата ѝ от светъл тюл, отстранявайки твърдия сутиен, за да докосна гърдата ѝ. Зърното ѝ веднага щръкна между пръстите ми, повдигна гръд, за да я притисне в дланта ми, извивайки същевременно дупето си, като прилепи слабините в бедрото ми. После ме отблъсна и аз се отпуснах на колене, докато пръстите ѝ опипваха члена ми през дрехата, плъзгаха се под ластика на слиповете, за да докоснат кожата и къдравите косми, бръкваха по-надолу, претегляха тестисите ми. Бях само полувъзбуден, тя смъкна слипа и освободи члена ми, наведе се и го взе между устните си. Смъкна кожичката от главата, обгърна я с език, докато аз отново си играех с гъстите ѝ черни коси, после засмука навътре, а устните ѝ стигнаха до слабините ми. Все още не бях наистина възбуден и членът ми лесно се побираше в устата ѝ, направи няколко бегли движения напред-назад, одрасквайки с нокти кожата на хълбоците ми, това само ме раздразни и аз се отдръпнах, набутах отново члена си в слипа и вдигнах панталона. Без да се смути, тя се изправи на колене и попита с усмивка: „Гладен ли си?“. Не изчака отговора, вдигна слушалката до леглото, набра номера и размахвайки една листовка, изброи няколко ястия. Станах и раздвижих изтръпналите си крака, после отидох в банята, завъртях тежките порцеланови кранчета на ваната и протегнах пръсти под струята, за да преценя температурата.
Във водата, с гръб към мен, тя отпусна дългото си мургаво тяло до моето, а аз я галех по ръцете, корема, под гърдите, които плаваха над пенестата повърхност на ваната. Множество малки белези красяха матовата ѝ кожа, набъбнали по-дълги или по-къси подутини, отстранявайки пяната, преброих три на лявото рамо, един на слабините, един голям на ребрата, точно под дясната гърда, един друг, раздвоен в края на челюстта. На вратата на стаята отекнаха няколко резки почуквания. Момичето се извърна сред плисъка на водата, целуна ме бързо по устните и изскочи от ваната, обгърна мокрото си тяло с широка хавлия и изчезна да отвори. Отпуснах се във водата, от която лицето ми едва се подаваше. В тялото ми отекваше някакво чувство на нервност, някакъв смътен, недоловим страх, който оставяше усещане за празнота. До мен достигаха неясни, приглушени от покриващата ушите ми вода звуци. Аз също излязох от ваната, подсуших се, навлякох другата висяща там хавлия и без да си давам труда да я привържа, се върнах в стаята. Момичето, отново коленичило върху щампованата кувертюра, наблюдаваше съсредоточено голямо плато, в което бяха наредени съдове от лакирано дърво, пълни със сурова риба и мариновани зеленчуци. Две златисти бири се пенеха в леко разширяващи се нагоре чаши. „Липсваше ми да се храня с теб“ – каза с нежна усмивка. Не отговорих нищо и седнах срещу нея. Вдигна чашата си и се чукна с мен, гледайки ме право в очите; после взе чифт пръчици и започна да се храни. Последвах я, все така мълчаливо. Единственият звук бе от тракащите пръчици: зад капаците на прозорците, където си представях улица или двор, не идваше никакъв шум; осветяваше ни единствено нощната лампа със своето жълтеникаво сияние, завъртайки глава, виждах нашите отражения в стъклата, две неясни форми в бели драперии, изпъкващи на полето със зелена трева на щампования плат. Присъствието на момичето ме вълнуваше и въпреки силното ми влечение към източеното ѝ тяло, се чувствах толкова отдалечен от нея, колкото от замъгленото ѝ отражение в прозорците… Допи на една глътка бирата си, стана и оставяйки халата да се смъкне на пода, тръгна към банята. С почти разсеян поглед проследих гъвкавото движение на раменете ѝ, талията, задника. Скоро се върна с малка тубичка, някакъв крем от предоставената хотелска козметика, която изпразни в ръката си и най-напред размаза навсякъде по тялото си, а после масажира по-старателно кожата, за да попие добре. Облегнах се на лакът върху зеленикавата щампа, за да я наблюдавам и тя ме погледна присмехулно. После премести подноса в един ъгъл на пода, с изпънат към мен мургав задник. Плъзна се в леглото, повдигна се на лакти, разтваряйки памучния халат и поемайки отново омекналия ми член в красивата си уста.
Превод от френски: ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
Романът предстои да излезе тази година в изд. „Колибри“.
