Разговор със Сашо Тодоровски – директор на Културен център „Трайко Прокопиев“, гр. Куманово, Република Северна Македония
Г-н Тодоровски, 30 км делят Куманово от Скопие, много от хората в Куманово работят в столицата и всяка сутрин пътуват до работните си места, а вечер се връщат. Така ли е обаче и когато говорим за култура: близостта до Скопие помага ли?
Това, че Куманово е близо до Скопие, има своите предимства, но и своите недостатъци. Предимство е, че всичко ни е достъпно така, както на гражданите на Скопие, по простата причина, както казахте, че кумановци всеки ден отиват на работа в Скопие, но има и скопяни които работят в Куманово. Мисля, че за по-малко от десетилетие двата града ще представляват своеобразна целина. Що се отнася до културата – всички значими културни институции са в Скопие и това е добре, защото имаме възможност да следим големи събития без да ни пречи разстоянието. Близостта между двата града помага, дори се е случвало гостуващи в Скопие артисти да посетят Куманово и обратно, артисти, гостуващи при нас, да посетят и Скопие. Имало е и такива случаи.
Остава ли все пак нещо пренебрежително към Куманово в определения като провинциален град или пък „почти квартал“ на Скопие?
Куманово е град, който има традиция и твърдя, че Куманово има най-доброто местоположение не само в Република Северна Македония, но и на Балканите поради факта, че в Куманово се пресичат двата най-големи международни пътни коридори: север – юг и изток – запад. Куманово е град, който има своето значение, традиции и развой, много важни решения в държавата, исторически моменти са започвали и започват от Куманово.
Разкажете ми за фестивалните традиции в града.
Това са събития, които формират спецификата и забележителността на Куманово. Преди всичко искам да спомена фестивала „Дни на комедията“ – Международен театрален фестивал, който тази година ще се проведе за 26-и път. Хубава идея, която започна преди 26 години и продължава да е много успешна, сигурен съм, че ще става още по-хубаво с годините. Това е фестивал, за който и с който кумановската публика изживява тези чудесни петнайсет дни, в които се провежда. Фестивал, на който са гостували много театри от България и винаги са били отлично приемани от публиката. Бих искал да спомена и Международния тамбурашки фестивал, и той е с много добра реализация. В миналото имаше и успешен джаз фестивал, който в предходните няколко години отново е възобновен. На всяка цена искам да спомена и нашия Международен фестивал на прозата, който организирахме за първи път миналата пролет, през месец май, а тази година ще имаме второ издание и се надявам този фестивал да затвърди хубавите културни традиции в Куманово. Правят се опити и за други фестивали с цел да привлечем младата публика, да внесем иновативност и авангард. Мисля, че ако са организирани добре, ще издържат финансирането си, ще имат продължителност в реализацията си и ще станат запазена марка на града и чрез тях ще бъде припознавано Куманово. В града се провеждат и две международни срещи на художници, в тях вземат участие много утвърдени автори.
Културният център, който ръководите, носи името на композитора Трайко Прокопиев, но преди това центърът се е казвал „Йосип Броз Тито“. Какво се промени в Македония между смяната на тези две имена, г-н Тодорвски?
Центърът за култура е отворен от 1981 г. с името „Йосип Броз Тито“. Някъде след 2000 г. Центърът носи името на Трайко Прокопиев – пианист и композитор, който е оставил голяма следа в културния живот на града. Между смяната на тези две имена в Македония се случиха много работи, както и навсякъде по света, новото време донесе нови възможности.
Има ли в Македония носталгия по комунизма, по Югославия?
Може би има носталгия и спомени за хубавия живот, за сигурността, за реда, който имахме тогава, но мисля, че носталгия по граници няма, хората искат да живеят в сигурни общества, общества, които им дават просперитет, възможност за развитие, да бъдат сигурни в социален аспект: ето това време от днешна гледна точка може би е било сигурно и хубаво, предимно за по-възрастните поколения. Но сега, особено младите, са обърнати към бъдещето и търсят пространствата, които са им достъпни, да се развиват, да учат, да придобиват нови знания и умения, да се сработват помежду си, за да бъдат конкурентни и търсени на пазара на труда.
Евроскептик ли сте, или напротив?
Несъмнено нашето място е в Европа, ние сме част от тази история, ние сме сърцето на Европа и естествено попадаме в нея. Мисля, че Македония е онова необходимо камъче от мозайката на Европа, за да бъде тя пълна и цялостна. Знам, че се полагат максимални усилия да достигнем тази цел. Република Северна Македония много отдавна е изпълнила условията да бъде равноправна членка на Европа и съм сигурен, че сега направеното от нас ще даде успех.
Не мога да не ви попитам за антибългарските настроения. Деликатен въпрос, наистина, но бих искала да разбера как вие гледате на тези междусъседски полемики.
Хората, с които общувам в ежедневието си, тези, с които работя, при тях не забелязвам антибългарски настроения. В Република Северна Македония няма „анти“ настроения и всеки е добре дошъл. Ние сме общество, което умее да почита различията, подава ръка и иска да се сработва.
Знам, че някой, може би заради политически решения или трупане на политически резултати, иска да разпалва тази „анти“ политика, но съм убеден, че тук няма такива неща – сред народа, сред обикновените хора. Ние сме мултикултурно общество, което уважава различията. Хората се почитат и винаги е било така. Сътрудничеството е било и ще бъде на много високо ниво. Необходимо е да се вложат усилия, да се обменят идеи, артисти, културата да се опитва да създава мостове, да четем заедно, да пишем, да рисуваме. Да реализираме съвместни проекти, от които заедно да създаваме хубави събития. Само така можем да намерим точките, които ни свързват като равноправни партньори. Впрочем ние в Центъра за култура точно това правим – с помощта на Културно-информационния център на РСМ в София организирахме две международни изложби с македонски и български автори, които бяха отлично приети от публиката в двете страни. Без съмнение и в бъдеще ще продължим да развиваме тези връзки.
Очевидно културата е общия път, този, който не е миниран с предразсъдъци, упреци, обвинения…
Мисля, че и историята трябва да бъде онова, което да ни свързва, да намерим начин тя да не бъде пречка, а възможност за сътрудничество, за сближаване, за дискусия. Да открием друг дискурс, да говорим за бъдещето, за това, което можем заедно да направим. Да оставим историческите въпроси да ги дискутират историците, за да намерят общ език. Ние сме съседи и трябва да се сработим, да се движим в посоката, от която да имаме полза всички. Нужно е да се познаваме по-добре, за да разбием и отхвърлим предразсъдъците. Това е пътят – на сътрудничеството и взаимното почитане.
Да се върнем отново към културата. Каква е ролята на държавата в подкрепата на културните политики? Достатъчни ли са субсидиите и изобщо как оцелявате, за какво се борите в Куманово?
Искам да изтъкна, че няколко пъти съм участвал в изготвяне на предложения и стратегии за програмите в културата на национално ниво и всички са били одобрени, а някои и реализирани. Държавата разполага с определен бюджет за култура и го разпределя на националните институции за култура, които кандидатстват в Министерството на културата със своите годишни програми. Несъмнено тук са и бюджетите на общините, които в зависимост от възможностите си помагат за културните събития в своите градове. В Куманово е нужно да има повече културни събития от досега съществуващите. Опитваме се със средствата, с които разполагаме, да направим най-доброто, което можем. За културата трябват пари и може би по-голямо сътрудничество между съседните държави, съвместни продукции, за да може да се реализират и направят по-големи и по-крупни проекти в полза на публиката и на всички участници.
Кой е последният македонски политик, който гостува на Културния център в Куманово? Какъв беше поводът да ви посети?
Преди няколко седмици гост в Центъра за култура в Куманово беше председателят на Република Северна Македония, г-н Стево Пендаровски. Поводът беше наистина хубав, знаков и тържествен – 95 години от поставянето на сцена на спектакъла „Бегълка“ (или „Ленче Кумановче“), драма от Васил Ильоски, писател, чийто живот в голяма степен е преминал в Куманово. Драмата „Бегълка“ е поставена в Куманово в далечната 1971 г., тя е една от най-успешните битови драми. Драма, с която емоционално всеки кумановец е свързан и знае всички реплики наизуст. Драма, която Националната телевизия всяка година излъчва в програмата си и събужда голям интерес. Актьорите, които играха в представлението от 1971 г., са актьори от кумановския театър – Любица Гойкович, Георги Андов и Илия Струмениковски. Те днес са пенсионирани актьори, но играха в главните роли на спектакъла и поводът да гостува Стево Пендаровски беше този – да им окаже чест за тяхната посветеност, за това, което са дали на Куманово и на театъра. Тази година театърът в Куманово чества 75 години от своето съществуване, тези актьори все още са в състояние и готовност да играят на сцената и може би с тях ще реализираме постановка през годината.
Завършили сте филологическия факултет „Блаже Конески“ в Скопие, от този факултет тръгват едни от най-силните имена в съвременната македонска литература. Не се ли изкушихте да пишете книги?
Да, дипломирах се във Филологическия факултет в Скопие и имах честта да ми преподават професори, които бяха и са едни от най-силните имена на съвременната македонска литература. От тях научих много и днес допълвам тези знания. Беше наистина наслада да се слушат техните лекции. Искам да спомена Венко Андоновски, Людмил Спасов, Весна Мойсова Чепишевска, Гане Тодоровски и много други.
Що се отнася до писането, имам написани много работи, и поезия, и проза, но съм силно самокритичен и мисля, че написаното от мен все още не е достатъчно добро, за да го покажа пред аудитория. Искам от написаното първо аз да остана доволен, преди да реша, че е готово за публиката.
Какви спомени пазите от времето когато бяхте наставник по македонски език и литература в училище? Четат ли подрастващите македончета? С какви проблеми се сблъсквахте като преподавател?
Това са красиви и интересни спомени, професия, която те изпълва изцяло. Когато преподаваш литература, наистина възможностите са големи – и професионално, и за да бъде работата ти креативна и хубава. Учениците обичат да четат, но трябва да събудиш интереса им, това което им представяш, да го доближиш до тях, да им покажеш красотата му, със собствен пример да им разкриеш как четенето наистина те прави по-добър човек, човек, който знае повече. Освен часовете по литература, заедно с още една професорка в училището, в което работех, поставихме и три театрални постановки с ученици, които имаха голям успех в Куманово и се играха дори по три пъти пред публиката. Имах и спектакъл, в който играха лица със специални нужди от Куманово, това беше спектакълът „Бегълка“, поставихме го в Театър Куманово. Работата с хората със специални нужди ми остави особен отпечатък, защото струваше усилия, енергия и посветеност, но усмивките по лицата на тези хора когато всичко приключи, това наистина няма цена.
Театърът несъмнено си остава голямата ви любов. Как се случи?
Театърът сам по себе си е любов и магия. Много често съм гледал театрални постановки в Театър Куманово и в скопските театри. Тази магия, която те обзема докато гледаш, усещането, че влизаш в друг свят, и да знаеш, че после не можеш да излезеш, че няма как да излезеш същия човек, който си влязъл. Няма как театърът да не събуди нещо у хората, тъй като той е мястото на свободната мисъл, на критиката, театърът е коректорът на обществото. Управлението на театъра изисква особени умения, тъй като театърът функционира с материя, която не можеш да поставиш в рамка. Изкуството в театъра е навсякъде, и на сцената, и в гримьорните, и в залите. Навсякъде може да се появи вдъхновение за нещо хубаво или за някоя нова идея. Това е свят, в който трябва да бъдеш, за да може да го осъзнаеш и да почувстваш импулса, който постоянно създава…
Ако вземем от метафорите на театъра – каква е драмата на съвременна Македония, г-н Тодоровски? А в какво е комедията?
В Македония, както и във всяка друга държава, винаги е имало възможност от обществените събития да се намери и комичен елемент в ежедневието. Комедията е може би във всеки от нас, във всички нас. Трябва да я припознаем, за да можем да я поставим на сцена. А през комедията най-добре ще осъзнаем истинските работи, защото когато я видим на сцената, същата тази реалност ще ни освести, ще ни разбуди. Същото е и с драмата, но бих искал да посоча, че вместо да драматизираме нещата, да се обърнем малко в себе си, да поправим това, което носим вътре и така ще поправим и обществото. Уверен съм, а и живото изкуство ми го доказва, че когато започнем да се променяме, ще започнат да се променят и нещата наоколо, дали за по-добро или за по-лошо – зависи само от нас.
За каква Македония мечтаете?
За държава, чиито граждани са доволни и щастливи.
Разговора води ЙОРДАНКА БЕЛЕВА
