Поезия

Популярни статии

бр. 15/2023

 

Маргарет Атууд

 

Отказваш да притежаваш

Отказваш да притежаваш
себе си, позволяваш
на други да го правят вместо теб:

постепенно ставаш по-обществен,
след година няма да е останало нищо
от теб освен един мегафон

или ще се спуснеш през покрива
с подправения авторитет на
държавен служител,
посинял като полицай, посивял като употребен ангел,
отдавна забравил разликата
между благата вест и глобата за паркиране

или ще бъдеш плъзнат под
вратата, кожата ти покрита с козина от отменени
пощенски марки, целувката ти вече не е литература
а дребен шрифт, списък с инструкции.

Ако отхвърлиш тези униформи
и избереш да възвърнеш
себе си, бъдещето ти

ще бъде по-недостойно, по-болезнено, смъртта
ще дойде по-скоро
(вече е невъзможно
да бъдеш човек и жив): легнал накуп
с другите, лицето и тялото ти
тъй плътно покрити с белези
че само очите ти прозират.

 

Вариации на думата „сън“

Бих искала да те гледам докато спиш,
което може да не се случи.
Бих искала да те гледам,
докато спиш. Бих искала да спя
с теб, да навляза
в съня ти, докато гладката му тъмна вълна̀
плъзва над главата ми,

и да вървя с теб из тази блестяща
трептяща гора от синьозелени листа
с воднистото ѝ слънце и трите ѝ луни
към пещерата, в която ти трябва да се спуснеш,
към най-големия ти страх

Бих искала да ти дам сребърната
клонка, бялото цвете, единствената
дума, която ще те закриля
от болката в сърцевината
на твоя сън, от болката
в сърцето. Бих искала да те последвам
отново нагоре по дългото стълбище
и да се превърна
в лодката, която ще те отведе обратно,
предпазливо като пламък
в две свити длани,
до там, където тялото ти лежи
до мен, и ти да влезеш в него
с лекотата на вдишването

Бих искала да съм въздухът,
който те изпълва за момент
само. Бих искала да съм толкова
незабележима и необходима.

Константин Костов, „Промяна веднъж в живота“, от изложбата „Il dolce far niente / Изкуството да не правиш нищо“, 2022

 

Обитаване

Бракът не е
къща нито дори палатка

отпреди това е, по-студен е:

от края на гората, от края
на пустинята
от небоядисаните стълби
отзад където, клекнали
отвън, ядяхме пуканки

от края на чезнещия ледник

където, изпълнени с болка и почуда
задето сме оцелели дори
дотук,

ние се учим как да запалим огън.

 

Превод от английски: ГЕРГАНА РАНЧЕВА

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img