Коста Косовац
Коста Косовац е роден на 17 юни 1997 г. в Белград. Студент е в Юридическия факултет на Белградския университет. Носител е на няколко литературни награди, включително наградата „Станко Симичевич“, която се присъжда на фестивала на младежката поезия във Врбас. Негови стихове са публикувани в Културното приложение на Politike, Novosti, Književni Novine, както и в много други интернет портали. Първата му стихосбирка е издадена от Задруга за сръбска литература и се казва „Пуловери за камъни“. За тази стихосбирка той получава престижната награда „Матичев шал“.
Чаша кафе
Добри дядковци ви канят на кафе,
тук са, но отровени от самота, горките,
смалени, немощни, едно им е останало – очите.
Канят ви на своите остъклени тераси
и докато кафето кипне – тъй, за лафа,
отронят две-три тежки думи
като епитафия.
Накрая, преди да си тръгнете,
за някоя книга се сетят да идат,
дадат ви ту нея, ту нещо друго,
само още веднъж да ви видят.
Ръце, отмалели от думи
Следя как глухонемите във своя
потаен разговор са тъй чевръсти,
че отмалелите им от слова ръце
понечват думите да процедят през пръсти:
те трудно изразяват себе си, защото
архитектурата на шепата е скромна –
движения пределно кратки,
а мисълта – огромна.
Остаряла дума
Бих искал да затворя очи и да спя дълго.
Толкова дъъълго, че езикът да се реформира.
И когато се събудя и кажа „тъга“.
Това вече да е остаряла дума.
Перспектива
Когато за първи път чух, че свинете
заради късия си врат
не могат да погледнат нагоре,
изпаднах в отчаяние.
Прииска ми се да изтичам до първото село,
да вдигна някое прасе на ръце
и да му покажа звездите.
Поезия
Напиши цяла стихосбирка и я хвърли във огъня,
Напий се с домашна ракия,
Избягай от поетична вечер и прави любов в обществената тоалетна,
Вдигни революция, умри на война,
Занеси роза на гроба на Бранко Милкович,
Стани монах и увековечи душата си пред Бог като най-красивата погача,
Напусни университета и избягай във Франция,
Рецитирай стиховете си на просяка,
Завещай органите си и напиши надгробна епитафия
Научи жените как да чупят чаши
И да не плачат,
Остани във пълен мрак поне два часа,
Остави кръвта си върху книга като посвещение,
Постоянно и на всичко се учудвай,
Учудвай се на свлачището, учудвай се на пламъка.
Тогава ще разбереш, че най-малко поезия има на хартия.
Цената на думите
Колко евтини са думите
виждаме едва когато поръчваме некролог.
Тридесет прощални думи
за хиляда и двеста динара.
Плащам още триста,
защото трябва да добавя думи
като обичам те
и завинаги.
По сто и петдесет
за всяка
Всичко което съм написал
Всичко, което съм написал,
го написах с тези три пръста,
с които се соли храната
и човек се кръсти.
Пътеводител
Така и не научих посоките на света.
Когато в живота се загубя,
се ориентирам по болката,
не по мъха.
Беритба
У теб има толкова много неизречени думи
прекрасни мисли,
но те просмуква самотата.
Знаеш как е, когато на село много се роди,
а няма кой да го обере,
клоните пращят
под тежестта на плода.
Превод от сръбски: РОСИЦА КУНЕВА, ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ
