Разговор с Галина Цанева, старши експерт по български език
и литература, РУО – Пазарджик
Галя, имате наблюдения над работата и на учителите по български език и литература, и на учениците. Къде се срещат те и какво мотивира учителите да възприемат професията си като мисия? Нали все още има такива учители?
Благодаря за това, че поставяте въпроса за учителската професия като мисия, защото тя Е МИСИЯ. Не само защото е безспорна голямата отговорност, която учителите носят за своите ученици, пред педагогическата колегия, за и пред обществото; не само защото резултатите от труда им имат своята значимост освен във времето, в което са постигнати, а и далеч напред и учителите добре осъзнават това. Не бива да забравяме, че българското образование, българското училище имат своите високи върхове и светли личности, превърнали се в духовни ориентири, които по-голямата част от днешните учители следват. С респект към делата на тези, които са проправяли пътя и са утвърждавали авторитета на Учителя, съвременните учители се стремят да отговорят на предизвикателствата на днешния ден. Колко много се изисква, за да създаваш успешни личности! Отдаваш толкова много от себе си – знания и умения, време и енергия, обич, грижа, търпение, подкрепа. Не мисля, че е възможно да бъдеш успешен учител, ако не приемаш учителстването като мисия.
Чувствам се горда, че съм част от учителската общност, благодарна и удовлетворена съм от възможността да споделям професионалното си ежедневие с много учители и най-вече с учителите по български език и литература, работещи в различни по вид училища и населени места в област Пазарджик. Училищният контекст навсякъде е специфичен, не липсват трудности и сериозни предизвикателства, но смятам, че колегите са отдадени на своите ученици и търсят правилните решения във всяка проблемна ситуация. Познавам работата им, отдадеността им, защото заедно осъществяваме държавната политика в системата на предучилищното и училищното образование, изпълняваме общи задачи, реализираме успешно различни инициативи с учениците. Има неоспорими доказателства за мотивираността им, в която вярвам и която се опитвам да стимулирам.
Доверието между учителите и учениците и взаимното уважение стоят в основата на това тези две групи да не се разминават, а да бъдат един хармоничен екип, работещ за постигане на целите. Смятам, че учителите по български език и литература успяват в това отношение, а владеенето на силата на словото им помага изключително много по отношение на положителното въздействие – емоционално и рационално, а това от своя страна поддържа добрия диалог между учители и ученици.
Вие самата как им помагате? Какви инициативи за стимулиране работата на учителите ви се виждат важни?
Чувствам се една от тях, а мисля, че и учителите ме приемат по този начин. Ценя това, което показват в работата си с учениците – урочната, извънкласната, което демонстрират в общуването си с децата (по-малки и/или по-големи ученици), с ръководствата на своите училищата, с колегите, с които създават екипи за реализацията на определени идеи. Комуникацията ни е добра и ползотворна, в голяма част от случаите надграждаща и за двете страни. Развиваме професионалните си компетентности и си партнираме в постигането на по-високи стандарти в обучението по предмета, които да намерят отражение и в постигнатите резултати. Изградила съм в работата си определена система, без това да звучи претенциозно, за методическа подкрепа на учителите по български език и литература, която се възприема положително, дава добри резултати. Един от тях е свързан с мотивацията на учителите да споделят с професионалната общност добри практики от урочната си работа. Предпочитана форма за методическа подкрепа е споделянето на добри практики и обсъждането на уроците с участниците. През учебната 2021/2022 година заедно сме реализирали над двадесет форми за методическа подкрепа с различни целеви групи, въпреки че почти през целия първи учебен срок се редуваха присъствено обучение и обучение от разстояние в електронна среда. До настоящия момент вече са реализирани редица дейности за методическа подкрепа, които имат за цел да отговорят на споделени потребности от методическо подпомагане по определена тема, да компенсират установени дефицити. Акценти са поставени върху прилагането на компетентностния подход, методите на преподаване и учене – подбор и съчетаване на различни традиционни и иновативни методи, интегрирането на учебно съдържание от двата компонента на предмета български език и литература с учебно съдържание по други учебни предмети, проследяването на индивидуалния напредък на всеки ученик, създаването на учебни ресурси и др. Индивидуалната методическа подкрепа съчетавам и с осъществяваната контролна дейност. Резултатите, които показват по български език и литература учениците от област Пазарджик на националните оценявания в края на седми и на десети клас, на държавния зрелостен изпит не са сред високите (по-скоро са близки до средните за страната), но са плод на много труд и са изстрадани от учителите. В същото време всяка година на общинския кръг на олимпиадата по български език и литература се явяват около 1000 ученици, над 200 се класират за областния кръг, расте броят на допуснатите до националния кръг на олимпиадата (тази учебна година – седем ученици в три от четирите състезателни групи; високи резултати, вкл. лауреат). Немалко са наградените ученици от конкурси, включени в Националния календар за изяви по интереси на децата и учениците за учебната 2022/2023 година. Подкрепям учителите в работата им както с ученици от уязвими групи, така и с талантливите. Важно е подкрепата да отговаря на потребностите и да бъде осъществена навреме.
Можем ли да говорим за предпочитани автори сред учителската гилдия? Разкажете малко повече и за пишещите учители в региона, който вие наблюдавате.
Нормално е учителите като личности да имат своите индивидуални читателски предпочитания, но в класната стая водещо е разбирането, че всеки изучаван автор трябва да бъде преподаден като предпочитан. Това е и осъзната отговорност, и професионално майсторство.
В срещите ни по различни поводи разговаряме за книги, споделяме предпочитания. Най-скоро сме говорили с колеги за книгите на Георги Господинов, на Виктория Бешлийска, на Мария Лалева, на Галин Никифоров. Учителите по български език и литература организират различни инициативи за насърчаване на четенето и грамотността, като неизменна част от тези събития са срещите с писатели. През последните години такива бяха осъществени със Здравка Евтимова, Деян Енев, Николай Табаков, Димитър Динев (възпитаник на ЕГ „Б. Брехт“, Пазарджик), Владимир Зарев, Йордан Фурнаджиев, Константин Г. Константинов и др.
Сред действащите учители по български език и литература има и немалко пишещи учители в смисъл на създаващи художествена литература. Някои от тях са носители на престижни награди. В тази си роля са изключително вдъхновяващ пример за своите ученици. Представяли сме ги пред ученици и други учители в Регионалното управление на образованието – Пазарджик във вълнуващи срещи, в които сме се докосвали по неповторим начин до творческите им светове – тематично, жанрово, емоционално многообразни. Сред тях са Цветанка Убинова, Александър Йотов, Стоян Владов, Любомира Петрова, Мария Хаджийска и др.
Самата вие какъв читател сте?
От онези читатели, които дълбоко в себе си пазят съкровения спомен от първия по-съзнателен досег с книгата. Не бях тръгнала на училище, шестгодишна, когато станах читател в библиотеката в родния ми град Калофер. Помня колко голяма ми се стори и как сред възцарилата се тишина ме обграждаха лавици с грижливо подредени книги, как се подписах с печатни букви в читателския си картон и… колко специален беше за мен този летен ден.
От онези читатели, за които четенето е потребност, съпреживяване, обогатяване, удоволствие; които имат интерес към нови имена и заглавия, но и се връщат към прочетени книги.
От онези, които ценят творческия труд и таланта на тези, на които това им се отдава и го правят по свой уникален начин.
Имате ли някакви запомнящи се случки от преподавателската Ви работа?
Двадесет години бях учител и учителското ми ежедневие беше доста динамично, отдадено на учениците и запомнящите се моменти никак не са малко. Ако трябва да свържа някои от тях с темата на нашия разговор, бих споделила как с учениците от пети клас направихме кратко проучване за най-обичаната дума (всеки ученик трябваше да проведе допитване до определен брой хора от различни възрасти, професии, образование и др., да запише и обобщи отговорите, да представи резултатите, които заедно да анализираме). Децата много се вълнуваха и подходиха изключително отговорно. Сред най-обичаните думи бяха думите родина и мама, но най-много участници в допитването бяха посочили думата семейство. Това стана повод учениците да разсъждават с какво семейството е ценно, да проучат как темата за семейството присъства в произведения на българското народно творчество и на художествената литература. С ученици от шести клас събирахме народни песни от Пазарджишкия край, в продължение на един месец те записваха текстовете, имената на изпълнителите и информация за населените места, от които са песните. Оформихме ги в книжно тяло. Предговорът беше написан също от шестокласник, а илюстрациите бяха направени от ученичка със специални образователни потребности. Сборникът беше подарен от класа на училищната библиотека. Работата върху малки литературни проекти предизвикваше интереса на учениците, стимулираше активността им. Стараех се да представяме по интересен начин резултатите от труда и вдъхновението им, което правеше тези моменти незабравими и за тях, и за мен като техен учител. Едно от нещата, които много силно са ми въздействали, е фактът, че всеки път, когато прекрачвах прага на класната стая, още преди да поздравя своите ученици, погледите им се насочваха към мен, а лицата им грейваха. Каква по-добра мотивация за работа от това усещане в кратките мигове преди поредния урок!
Вече тринадесет години присъствието ми в класната стая е различно, в друга роля, но запомнящите се случки също са много. Незабравим ще остане споменът за урока (100% ученици от уязвими групи) върху главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов, в който младата учителка непринудено разговаряше с учениците за поведението, преживяванията, качествата на героите, като постепенно усложняваше въпросите, насърчаваше учениците да се вглеждат внимателно в текста, да разсъждават, да се изразяват правилно, а обобщаващият извод, направен от тях в края на часа, гласеше: „Накратко, госпожо, Вие сте нашата Рада!“.
Не само оригинално, а изключително интересно и полезно за учениците бе решението на учителя да представи изучаваните глаголни времена, като използва координатната система. Години по-късно, вече бившите ученици, помнят и глаголните времена, и урока, и учителя.
Тази година, с цел осъществяване на приемственост в обучението по български език в начален и в прогимназиален етап, заедно с експерта за обучението в начален етап показахме пред учители от двата етапа урок по български език в четвърти клас на тема „Употреба на запетая в сложното изречение“. Беше полезно за учителите и учениците, запомнящо се за всички ни.
Често се казва, че днешните ученици не четат книги или четат малко. Със сигурност има основания за такава констатация, но ако възрастните само установяват проблема, без да търсят решения, няма как това да се промени. Затова учителите не се отказват да търсят подходи и форми, чрез които да предизвикат интерес към книгата. Полезни и запомнящи се са инициативите, посветени на четенето.
Трябва ли нещо да се промени в българското училище?
Животът ни непрекъснато се променя, променят се и хората, поколенията. Българското училище не може да остане незасегнато от обществено-икономическите процеси, които невинаги носят положителен знак. Образователната система е сравнително консервативна, което я опазва от някои негативни влияния. Натрупаният опит в системата на предучилищното и училищното образование всъщност изостря чувствителността ми към зараждането на отрицателни тенденции. И все пак е трудно да се ангажирам с препоръка за конкретна промяна. Това, в което съм убедена, е, че учителят не трябва да допусне рутината да го завладее, да подценява и омаловажава постигнатото, да загуби мотивацията си да постига повече. Трябва непрекъснато да се усъвършенства, за да може да отговори на високите очаквания към него, да се стреми да олицетворява това, което изисква от своите ученици, да бъде добрият пример.
Как можем да мотивираме децата да остават да учат висшето си образование в България?
Отново чрез примерите – мотивиращи, вдъхновяващи, доказващи, че има защо да останат, че висшето образование, придобито в България, съчетано с определени личностни качества, гарантира много добра професионална реализация. В живота на всеки успешен човек има поне един учител, повлиял за избора на бъдещата професия.
